Над 240 000 души се включиха в подписка срещу създаването на официален статут на френската първа дама Брижит Макрон. Инициативата се опитва да блокира намерението на президента на Франция Еманюел Макрон да създаде формална роля за 64-годишната си съпруга.
Въпреки че Брижит Макрон не получава заплата за обществената си дейност, тя разполага с офис, администрация и бюджет, отделян от издръжката на Елисейския дворец.
Офисът й се състои от трима души - двама сътрудници на ръководни длъжности, Пиер-Оливие Коста и Тристан Броме, както и още една асистентка. Към екипа й има и двама охранители. По информация на говорителя на правителството Кристоф Кастане - всеки ден Брижит Макрон получава над 200 писма от французи и поддържа "най-дискретна" комуникация с хората, които се обръщат към нея за съдействие.
Полемиката около Макрон идва в момент, в който президентът предложи пакет от законови промени, които забраняват на парламентаристите във Франция да назначават свои роднини на публични позиции. Решението му идва в отговор на скандала с бившия кандидат-президент на Републиканската партия Франсоа Фийон, който е разследван за присвояване на бюджетни средства през фиктивни трудови договори за съпругата си Пенелоп и децата си.
Още по време на предизборната кампания, Еманюел Макрон даде знак, че държи да изпълни със съдържание ролята на съпругата си като първа дама. До момента обаче президентството не е инициирало законови промени за отделяне на допълнителен публичен ресурс за Брижит Макрон.
Авторът на протестната подписка - актьорът Тиери Пол Валет - пише: "Няма никаква причина съпругата на държавния глава да получава бюджет от обществените средства. Ако този въпрос трябва да се разреши, той трябва да се постави в контекста на референдум. А над 65% от французите не подкрепят създаването на специален статут за Брижит Макрон".
Той посочва, че подписката не цели да атакува персонално съпругата на президента: "Категорично се противопоставяме на всички сексистки атаки срещу Брижит Макрон и не поставяме под съмнение нейните способности.
Но в период на "морализация" на френската политика, когато се прокарва закон, забраняващ на депутати да назначават свои роднини за сътрудници, не можем да подкрепим инициативата за специфичен статут на жената на президента Макрон".
Политологът Оливие Рукан също се противопоставя на идеята за създадване на "институция" на първата дама.
"Не разбирам как може да се институционализира статута на първата дама. В това няма никакъв демократичен смисъл. Все пак не избираме президентско семейство, а държавен глава", коментира той пред радио RMC.
В Петата френска република няма никакъв официален статут за "първа дама". Съпругата на държавния глава не фигурира в нито една структура на властта, което прави функциите й напълно размити, коментира пред Le Figaro Робер Шнайдер, автор на книгата "Първите дами".
Изразът "първа дама" е привнесен от САЩ, където обичайно жената на президента има свой бюджет, свой офис и роля в популяризирането на определени социални каузи или политики.
Традицията на френската политическа сцена не е еднозначна по отношение на статута на президентските съпруги.
Ивон дьо Гол например се придържа към традиционната концепция за ролята на президентската жена - организира приеми, занимава се с благотворителност, носи тоалети от колекциите на френската висша мода, за да ги представлява пред света, поддържа връзки със съпругите на чуждестранните държавни глави, включително с Джаки Кенеди. Известна е с консервативните си възгледи за семейството и обществото, заради което получава прозвището "Танте Ивон" (от немската дума за "леля").
Съпругата на Шарл дьо Гол никога не е давала самостоятелно интервю за телевизия или радио - както казв Шнайдер, днес вече дори не знаем как е звучал гласът й.
Най-мащабна и изискваща разходи се оказва активността на съпругата на Жак Ширак - Бернадет, която разполага с 18 сътрудници в офиса си.
Сесилия Саркози, която участваше в преговорите по освобождаването на българските медицински сестри в Либия, играеше важна политическа роля като съветник на Никола Саркози, преди да се разведе с него на първата година от мандата му.
В контраст с нея, втората му съпруга Карла Бруни предпочиташе да не се ангажира с обществени кампании, а се задоволяваше преди всичко с това да придружава и да подкрепя безрезервно държавния глава в медийните си изяви. Въпреки това тя поддържаше екип от осмина сътрудници, чиято годишна издръжка струваше на бюджета малко над 430 000 евро.
Всички първи дами на Франция се радват на сравнително висока популярност сред общественото мнение - до Валери Трирвильор, партньорката на Франсоа Оланд, или "първата първа дама с нисък рейтинг". Самата тя не беше омъжена за Оланд, което правеше ролята й в Елисейския дворец съвсем неформална; в същото време, бившата журналистка си навлече неприязън заради резките си включвания по различни теми от обществения дебат.
Не на последно място - разкритата връзка на Франсоа Оланд с актрисата Жюли Гайе и последвалото решение на Триервейор да напусне президента и да си разчисти сметките с него в книга, доведе до поставянето под въпрос на смисъла от съществуването на "института" на първата дама.
До момента Брижит Макрон успява да се опази от грешни ходове. Присъствието й е видимо, но дискретно, семейство Макрон демонстрира единство и силна връзка, модните списания я определят за "модна икона". В същото време, съпругата на президента често се превръща в мишена на атаки заради голямата възрастова разлика между нея и по-младия й съпруг, с когото се запознава, докато му преподава в гимназията.
"Брижит Макрон има своята роля, има своите отговорности. Искаме единствено да има повече прозрачност и да отделим средства, с които тя да разполага. Тук не става дума за промяна на конституцията, не става дума за нови разходи, не става дума за заплата на Брижит Макрон, затова - спрете с лицемерието", призова говорителят на кабинета Кристоф Кастане.
Двуличен или не - дебатът за функцията на Брижит Макрон идва в проблематичен момент за френския президент, чието обществено доверие отчете рязък спад през последния месец.
