Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Факлоносците от Позитано 20

Цигарата ще продължи още дълго да бъде един от криворазбраните изрази на независимост, така както и толерирането й ще си е все така глупашки PR трик за задимяване на по-важни казуси Снимка: Getty Images
Цигарата ще продължи още дълго да бъде един от криворазбраните изрази на независимост, така както и толерирането й ще си е все така глупашки PR трик за задимяване на по-важни казуси

„Факли на свободата" - така през 1929 г. Едуард Бернайс, умел манипулатор на общественото мнение и смятан от мнозина за бащата на PR-а, нарекъл цигарите. Терминът не бил негов, съчинил го психоаналитикът Ейбрахам Брил, за да илюстрира желанието за еманципация и равноправие на жените.

В началото на века пушенето сред дамите се смятало за непристойно и продажбата на тютюн сред нежния пол била пренебрежимо ниска. Това силно притеснявало производителите и изходът бил открит от находчивия Бернайс. Единственото, което трябвало да направи, е да свърже пушенето и усещането за свобода. Никой нямал вече правото да се произнася къде е позволено и къде не да се дими, както и кой може да го прави и за кого е табу.

За втори път цигарата е използвана като мащабен синоним на промяна към по-добро при денацификацията на Германия. Третият Райх е имал много строга здравна политика спрямо тютюнопушенето, това е първата държава, която забранява употребата му в обществени учреждения, облага производителите с допълнителен данък и провежда агитационни кампании за вредата му.

Словосъчетанието „пасивно пушене", актуално и до днес, е измислено от началника на Научния институт за изследване на опасността от тютюна Карл Астел. Целта на тази институция, финансирана директно от правителството, била да намали максимално пушенето заради доказания негативен ефект върху организма на самия пушач и околните.

След падането на Райха обаче всички тези мерки са изоставени, защото обикновените германци ги свързвали с режима. Първата стъпка на следвоенната власт била да разреши и насърчи цигарите навсякъде като най-първичният и очевиден израз на свободата. Това бил PR-ът на освободителите.

Да спрем с историческата справка дотук. Тютюнът отдавна е играч на политическата и социалната сцена. Десетилетия наред той е минавал за израз на свободомислие, а репресията срещу него се е схващала за ретроградна.

Представлявал е форма на бунт и всички, които са се занимавали с разпространението му, са държали да ни набият това в главите - ето защо, когато децата се учат да пушат, те го правят от една страна като бунт срещу обществените норми, а от друга - да достигнат нивото на свобода на възрастните. Само зрелите индивиди могат да видят безумната нелепост на подобен акт, но обикновено е твърде късно.

Ако следваме този смисъл, отмяната на забраната за пушене на някои обществени места (идея, която упорито циркулира из пространството), би била най-очевидният, елементарен и предсказуем ход на социалистите. Те се опитват да го оправдаят икономически, но статистиката говори обратното - няма европейска страна, в която тази забрана да е довела до негативни последици за бизнеса.

Тук разковничето очевидно е другаде. От „Позитано 20" твърде много се вживяха в ролята на либерални освободители от полицейщината на ГЕРБ. Авторитарният характер на управлението на Борисов, който безспорно се отрази на усещането за лична свобода, трябва да бъде изличен напълно, а заедно с него да се унищожат и някои отчетливо добри решения.

Те дори рискуват да ядосат брюкселските си партньори, но за сметка на това много държат да се харесат на местна почва, обезсилвайки забрани, били те и крайно смислени. Правителство няма достатъчен кредит на доверие, че да се захваща с непопулярни мерки, но затова пък държи да минава за адепт на свободата по възможно най-безпринципния начин.

Ето това вече, скъпи нови управляващи, е безгръбначен популизъм. Ако нещо наистина трябваше да се промени в тази страна, то беше именно тази черта на властниците. Ние нямаме нужда от нови „факли на свободата", поне не от вашите, скрити зад мнима икономическа загриженост и маскирани като равноправие. Цигарата ще продължи още дълго да бъде един от криворазбраните изрази на независимост, така както и толерирането й ще си е все така глупашки PR трик за задимяване на по-важни казуси.

Най-четените