"Колко полицаи са нужни, за да сменят изгоряла крушка?"
Този виц беше особено популярен преди години и имаше за цел да покаже как работа за един може да ангажира десетима. Ако перефразирам този анекдот в контекста на отминалите избори, то той ще звучи горе-долу така: „Колко български граждани са нужни, за да се проведат избори?" - „Трима - един да гласува и двама да мрънкат покрай него."
Няма и как по друг начин да бъде възприета поредната ниска избирателна активност, която регистрира ЦИК на последните избори в България. 35.15 на 100 от имащите право на глас българи са отишли до урните на 25-и май. Това са точно 2 361 943 души. А сега нека от тази цифра извадим купения, контролирания, а защо не и роднинския вот. Полученото число (разбира се, не може да се изчисли с точност) е броят на българските граждани, които по своя воля, свободно и с ясно гражданско съзнание са отишли да гласуват... Картинката не е много приятна, нали?
Няма как да не се запитам защо хората в България не гласуват. Странно е. Никога не съм чувал някой да каже, че е доволен от държавата. Дори богатите. И те са недоволни. Но въпреки това не гласуват, стоят вкъщи и мрънкат. Да, да, в момента четеш това и ми казваш - „Ами то няма за кого.. Всичките са маскари.."
Ех, приятелю, те сами ли станаха маскари, или ти ги направи такива? Кучето скача според тоягата, казват старите хора. А когато няма тояга? Когато няма тояга, кучето става ламя. Ламя, на която й пораства по още една глава всеки път, когато няма тояга, която да я отсече.
За да станеш фактор в българската политика ти трябват около 200-300 хиляди гласа (б.а. - на последните избори: "България без цензура" - 238 629 гласа). Тези 238 629 гласа за Николай Бареков му бяха достатъчни да спечели точно 10.66% от гласовете и да вземе два мандата. Простата аритметика показва, че ако до урните на 25-и май бяха отишли 4 772 580 души, партията на Бареков с този си резултат би получила около 5% от гласовете и нямаше да изпрати евродепутат в Брюксел. А предвид обективните и субективни фактори около вота в полза на ББЦ, не смятам, че при двойно по-висока избирателна активност, резултатът на тази партия (като брой гласове) би бил много по-висок от сегашния.
Какво искам да кажа? Че партии като ДПС, "България без цензура" и "Атака", колкото и да са негативно конотирани в очите на средностатистическия мислещ българин, успяват с 200-300 хиляди гласа (б.а. - само населението на квартал Столипиново е около 50 000 души) да станат достатъчно сериозен фактор, който не само да изпраща евродепутати в Брюксел, но както наблюдаваме отскоро - да решава кой да е на власт и кой не, кой да взема решения, от които зависят 7.5 милиона българи, докога да ги взема, в интерес на кого да ги взема, да ги взема ли изобщо..
Несправедливо, нали? „Как може тия да ни управляват...?" Еех, приятелю, от дълбините на съзнанието ми изниква един въпрос, който не спирам да си задавам след всеки изборен ден и с който искам да те зашлевя толкова силно през лицето, че да не знаеш откъде ти е дошло поне до следващите избори - А ти къде беше?
Оглеждайки политическата обстановка в България от всичките й страни, несъмнено пред очите ми като най-подходящ неин лек се оформя силуетът на високата избирателна активност. Толкова лесно, без законодателни промени, без революции, без нужда от каквато и да е организация, а само от едно нещо - вътрешна мотивация дa отидеш до най-близкото училище и да гласуваш. Вътрешна мотивация, че от теб зависи нещо. Добре де, може би точно от теб не, но от 100 000 като теб? А 1 000 000? А 2 000 000?
Вътрешна мотивация, че когато дори и един човек не се съгласява със статуквото, значи все още има надежда. Вътрешна мотивация, че ако не си оплевим градинката сами, нито съседът отляво, нито този отдясно ще дойде да ни я прекопае. Наистина ли вярва(х)ме, че след 1-ви януари 2007г. ще дойдат едни усмихнати, добре възпитани чичковци от Западна Европа и на добра воля ще започнат да разрешават всеки наш проблем, изоставен да се задълбочава от години до такава степен, че вече дори не знаем може ли да се разреши изобщо?
Наблюденията ми, подкрепени от социологическите проучвания, показват, че човекът, който не гласува, в общия случай отговаря на следния профил - 18-60 години, грамотен, живеещ в град, със средно/висше образование, постоянно зает. Защо представителите на най-активната част от обществото ни - работещи и учещи - не са активни, когато избират своите управници?
Презюмираме, че те са отговорни към собствените си съдби - учат, завършили са висше образование, работят, развиват се. Защо не са отговорни към общата ни съдба? Или българинът е такъв индивидуалист, че изобщо не го интересува какво се случва извън неговия праг. Дано да греша.
Но вярвам, че отговорността за едно домакинство е на живеещите в него. Отговорността за един вход е на всички членове на домакинствата в него. Следвайки тази логика, не е ли наша отговорността и за цялата държава? Въпросът е риторичен. Отговорът, колкото и да не искаш да го признаеш, приятелю, е пределно ясен.
Високата избирателна активност може да засенчи до такава степен купения и контролирания вот, че тези гласове да представляват пренебрежително малък процент от всички пуснати бюлетини. А всички сме сигурни, че хората, които в момента не гласуват, не са хората, които биха продали гласа си. Този глас е скъпоценно важен, приятелю. Твоят глас е скъпоценно важен.
Покажи, че те има. Покажи, че имаш мнение. Не си стой вкъщи на другите избори, те това искат. Така техните резултати ще са 10-15-20%. Но ако ти гласуваш, а аз знам, че ти няма да гласуваш за тях, ако отидеш до урните, техните резултати ще са 5-7.5-10 %. С кои очи ще мрънкаш срещу тях, когато на изборите си киснал у вас? И с кои очи ще се присмиваш на протестиращите, пардон, „балъците", както ги наричаш често?
Историята ни, та още от онази легенда за Кубрат и синовете му, показва, че само когато сме били обединени, сме били силни и сме успявали. Всякога, когато сме били разединени, сме губели от това. Не искам да драматизирам излишно, но сега сякаш бездна разделя всеки един от нас от другия. Не виждам какво ни е обединявало за последно и какво изобщо може да ни обедини, когато дори тази политическа обстановка не може.
Делят ни на русофили и русофоби, на София и провинция, на българи и на цигани, на богати и на бедни... „Разделяй и владей!", чувал си го, нали? Защо си мислиш, че не се отнася и за нас? Започни да мислиш малко повече, моля те. И да се интересуваш какво става около теб. И с теб. Какво е било преди, какво е сега и какво ще бъде след 10, 15, 50 години. И направи нещо по въпроса. Какво? Не мога да ти кажа, неща за правене - много. Като за начало - започни да гласуваш.
