Какво е грамотност?

Какво е грамотност?

"В публичното пространство под "грамотност" се разбира къде да слагаш пълния и краткия член", отговаря доцент д-р Маргарита Димитрова от Секцията за съвременен български език към Института за български език (ИБЕ) към БАН*. "Но в действителност това е само начална грамотност и всеки, завършил училище, трябва да я владее. Не си неграмотен, защото не можеш да пишеш напълно правилно граматически - но си недоограмотен", добавя тя.

За съжаление нашето образование създава много недоограмотени хора.

По-лошото е, че голяма част от завършилите българските училища, дори и да са научили правилата на началната грамотност, срещат проблеми с четенето, разбирането или с правилното и логично конструиране на писмения текст**.

В помощ на тези хора, но и на всички, които някога са се затруднявали с изписването, значението или етимологията на дадена дума или израз, както и с правилното структуриране на някое изречение, вече половин век съществува службата "Езикови справки и консултации", която се поддържа от Секцията за съвременен български език към ИБЕ.

Между 9 и 12 часа, както и между 14 и 17 часа, всеки делничен ден, българските граждани могат да задават своите въпроси относно колебанията си в употребата на книжовния език или несигурността си в прилагането на граматическите правила. Телефонните номера, на които отговаря дежурен служител от Секцията за съвременен български език, са 0900-12-230, 0900-12-230 (за стационарни телефони на Виваком) и 0879 66 83 63, 0879 66 83 63 за други мобилни оператори. Въпроси могат да се задават и в писмен вид на електронната поща на службата: ezikovispravki@ibl.bas.bg.

Дежурният служител, който отговаря на двата телефона, ще ви даде най-релевантния възможен отговор спрямо сегашното състояние на езика.

Обикновено колебанията относно употребата на езика са породени основно от липса на опит в ползването на справочници (или на желание за това), от недостатъчна или противоречива информация в справочниците, от недобра ориентация във формите на съществуване на българския език - книжовна и некнижовни - или от недобра ориентация във функционалните стилове на българския.

Доцент д-р Маргарита Димитрова уточнява, че специалистите, които отговарят на телефона, имат на разположение богатата библиотека на служба "Езикови справки".

Често при задаването на въпроси, свързани с употребата на технически език или специфични термини, използването на библиотеката е неизбежно. "Използваме и цялата материална база на Института за български език, ако се наложи, за да даваме консултации", казва Маргарита Димитрова.

Всяка една консултация се записва в специален дневник, който може да служи за научна работа.

Някои от задаваните въпроси се публикуват и на страницата на ИБЕ във "Фейсбук".

"Езикови справки" е услуга за обществото. Така е замислена", разказва доцент д-р Димитрова.

Инициативата е на търсещия, а отговорите имат изключително индивидуален характер, като всеки питащ получава нужната инфомация специално за своя проблем.

Потребителите са с широк социален профил, но най-често се обаждат предствители на професии с висока езикова интензивност. Звънят също така от фирми, институции, включително и представители на висшата държавна власт.

"Средно по 15 души се обаждат за справка всеки ден, като броят на обажданията силно варира - от 5 до 45", казва Маргарита Димитрова.

Тя си припомня забавен случай от своята практика, когато на телефона на "Езикови справки" се обажда възрастен мъж.

Той пита как е граматически правилно да се напише: "Ето го върха" или "Ето го върхът".

След като тя се опитва да го убеди, че правилното е "Ето го върха (него)", мъжът започва лют спор, твърдейки, че "върхът" е правилното.

Разговорът приключва с абсолютания отказ на човека да приеме консултацията. "След като Вазов е написал "върхът", значи това е вярното!", затваря телефона той.

"Коя съм аз, че да споря с Вазов", смее се Маргарита Димитрова и заключва, че понякога хората са толкова убедени, че са прави, че чак е странно защо се обаждат на "Езикови справки".

"Ние пишем, за да ни разбират, и всякакви нарушения на езика отиват в параметрите на предполагаемото разбиране, затова е толкова важно да има един общ стандарт в комуникацията на български език", припомня Димитрова.

"Българският език, като всеки развит език, не съществува в една форма, но има една представителна форма и това е книжовният език: официалната публична писмена и устна реч.

Нормите на книжовния български език трябва да се спазват в официални ситуации, но това е и престижната форма на езика - тази, която обслужва всички обществени сфери: медии, политика, изкуство, икономика, наука... Няма как да се напише учебник по история на диалект или на жаргон".

Обобщено с думи прости: българският книжовен език е официалната публична и писмена реч - и, колкото и да не е за вярване, писането във "Фейсбук" не е част от нея.

В неформална ситуация, каквито са социалните мрежи, можем сами да си избираме формата на общуване и тя не бива да подлежи на регулация. Единственото правило е да ни разбира този, за когото е предназначено посланието. В противен случай няма комуникация.

"Затова когато ме попитат трябва ли да се премахне пълният член, аз отговарям: не, не бива да се премахва.

Всяка промяна в една писмена система води до промяна в цялото общество, така мигновено онези, които знаят как да използват правилно езика, се превръщат в неграмотни - те тепърва трябва да се учат да свикват на новия начин на писане. "Но не е в това същността на въпроса с грамотността", подчертава Димитрова.

Тя посочва данните от изследванията на PISA, които редовно поставят българските ученици на едни от последните места - както по четене и усвояване на писмен текст, така и по способност за справяне с житейски проблеми. Да не говорим за 47-то място сред 65 развити държави по функционaлна грамотност.

"Въпросът е учениците, които впоследствие ще са пълнолетни граждани, да се научат да разбират и да съставят текст - нещо, което се учи във всичките познати ми учебни системи в света. Не и в нашата", казва Димитрова. "В нашето средно образование реално не се развива на комуникативната компетентност - нито устна, нито писмена. Фокусът е върху обучението по литература, което не е лошо, необходимо е, но само това е крайно недостатъчно. Така че - и с пълен, и без пълен член - децата няма да могат да строят текст. Езиковите умения се учат".

Изводът е ясен: фокусът на грамотността не е правописът, нито навлизането на чуждите думи, нито пълният и краткият член.

Фокусът е хората да се научат как да намират изразните си средства. Може би това би спестило много проблеми в обществото.

А най-дребният плюс е, че би осмислило същността на ден като 24 май, с който, на теория поне, толкова много се гордеем.

*Институтът за български език (ИБЕ) е сред най-старите институции на БАН, а публикуваните от него речници и граматики имат характер на нормативни документи.

**Доказателство за това е и изследването на PISA през 2009-та сред 4500 деца основно в девети клас, според което българските ученици имат само елементарна грамотност - могат да четат и да пишат, но почти половината от тях се затрудняват да тълкуват и анализират текст. Те срещат и трудности да оценят и осмислят определен текст.

#1 Виктория Пенелопова 07 24.05.2015 в 09:51:14

Не бях чувала термина "недоограмотен", т.е. учил е, ама не го е научил. Би следвало тогава, да има двойка по граматика. При кандидатстване в езикова гимназия, навремето, за пропусната запетая - минус 0.25 точки. Сега, по форумите, пишат твърде много хора, които не биха издържали, пожизнено, този изпит.

#2 stoy 24.05.2015 в 12:08:25

Виктория... имате основания да мислите така, но ще проверите ли колко ненужни запетайки поставихте?

#3 Georgi Marinov 24.05.2015 в 13:02:06

Нещата са много по-трудни от написаното в статията Което се илюстрира от факта, че в българския език има само една дума, "грамотност" В английския има две добре установени такива: "literacy" и "numeracy", и има и трета, също много важна, но по-нова и на която упорито не се обръща внимание, "ecolacy": http://www.garretthardinsociety.org/books/rev_filters_bajema.html T.e. с прости думи, за да си нормално функциониращ човек, трябва да си не само да си езиково грамотен, но и да си математически добре подкован, и да има правилно екологично разбиране за света около теб. В нашата образователна система фокусът е основно върху първото, а третият компонент липсва тотално...

#4 Виктория Пенелопова 07 24.05.2015 в 13:32:27

Стори, кажи коя запетая, конкретно, те дразни и ще поспорим.

#5 Шамито 24.05.2015 в 14:36:44

Грамотност е свойството да мислиш и анализираш написаното от твоя гледна точка.Пък ако спазваш правописа се приближаваш до перфекционизма.Да не издребняваме до изискванията на снобите.Важно е съдържанието а не формата на изказ.

#6 Алилуйщина 24.05.2015 в 18:00:35

Ако няма образование,няма и грамотност,просто е! До неотдавна образованието винаги бе разглеждано като единство между обучение и възпитание. Ако една от тези две съставки липсваше, не можеше да се говори за „образование“. Днес обаче първо беше прогонено възпитанието от образователните заведения ,а сега западни агенти на влияние се опитват да го прокарат отново като елемент от образованието, но вече наситено с нови, западни т. нар. „ценности“, както например насаждането на „джендърни“ теории, чрез които сред младите хора се пропагандират промискуитета /безразборните полови връзки/, педерастията, лесбийството, травестизма, „еднополовите“ т. нар. „семейства“ и др. полови извращения /феноменът на „чалгата“, както и неотдавна приетият от българския парламент закон за „третия пол“ са характерни примери в това отношение/. Нанася се тотален, съкрушителен удар върху традиционната система от ценности, която бива заменена от т. нар. „толерантност“ /отказ от защита на собствената култура и подчиняване на чужда такава/. Българското образование не гарантира грамотност…вече!!!! Честит празник -24май!Честит ден на българската просвета и култура и на славянската писменост! …доколкото може да бъде ЧЕСТИТ

#7 тъп 24.05.2015 в 19:12:32

очевидно доцент незнзмсикоя, не си е слагала нито пълен, нито кратък член от много време. другото не си струва коментара.

#8 iii_krv 24.05.2015 в 19:36:00

Пенелопова: запетайката в тоя текст: [Би следвало тогава,] - т.е. тая след думичката "тогава" - или ако я има трябва и преди "тогава" да има запетая. Не претендирам за грамотност по- голяма от на заварчик, но смятам, че и ти следва да се замислиш преди да се изФърляш...

#9 dimis 24.05.2015 в 21:50:41

Алилуйщина, просто перфектен коментар, съвършен, уникален! Фактически с него вие сте коментирали всички статии в този сайт! Благодаря! Г-н Маринов, напълно съм съгласен с вас. Само не и с думата "подкован", защото насила хубост не става.

#10 pixie 24.05.2015 в 22:46:55

@Шамито Всичко е важно - и какво ще ти кажат, и как ще ти го кажат. Понякога само една запетайка така може да промени смисъла на посланието, че да стане повод за война.

#11 Алилуйщина 25.05.2015 в 01:14:57

Dimis „Когато някой ме критикува,аз мога да се защитавам,но срещу похвала съм безпомощен“ Удовлетворение от написаното нямам,защото е реално и печално. Все пак и аз благодаря!

Новините

Най-четените