"Нека носим йоще срамът по челото, синела от бич, следи от теглото" - екнеше в главата на Колю, даскал по български език и литература във 2-о основно училище.
След вчерашния ден, в който за пореден път трябваше да обяснява на малките си ученици, че Вапцаров е поет, а не бивш телевизионен водещ, че Ран Босилек не е екшън героят Рамбо Силек и че Левски не е бил предаден от ЦСКА, а от поп Кръстю...
Та след целия тоя ден днес Колю Даскала седеше в кръчмата и чакаше своите приятели - отец Андрей от местната църква, кмета Евлоги и местния дребен бизнесмен Пацо.
Викаха им великолепната четворка - кмета, попа, даскала и чорбаджията.
"Мише, сипи още една ракийка" - помоли даскал Колю.
А по радиото пуснаха някаква песен. "Я хабиби, жутем" - извиваше глас Софи Маринова...
"Ей, това песента за Евровизията ли е" - провикна се, влизайки в кръчмата Пацо, чорбаджията - Не е лоша тая Софка, няма да посрами България. Вярвам в нея."
"Чалгаджия си беше, Пацооо, чалгаджия си остана" - с добронамерена ирония подвикна даскал Колю.
"Айде бе, даскале. То това си ни е музиката на нас, обикновенните хора. Само ти и попа слушате някакви там...как бяха... Моцарт, тоя - оня."
"Хайде, стига сме си говорили за музика. Сядай и пий една ракийка. Празник е днес, трети март е."
"Хубав празник е. Наистина." - отвърна чорбаджи Пацо.
В тоя момент вратата се отвори и влязоха отец Андрей и кмета Евлоги.
„Ей, ама тия двамата неразделни. Светската и духовната власт все са заедно" - шеговито подхвърли даскала.
"Колю, хич не е смешно днес. Ходихме до едно село, да ослужим литургия по случай празника. 100 къщи, а само 20 души живеят там. Добре, че Евлоги помогна, даде една УАЗ - ка от кметството, иначе нямаше да стигнем." - рече попа и махна на Мишо да донесе 2 ракии. И салата от зеле и моркови.
"Кмете, ти си бил пич бе" - рече чорбаджи Пацо - "А на мен не искаш да ми продадеш бившето виетнамско общежитие, да го направя хотелче."
Евлоги, кметът се подсмихна под мустак.
"Ееее, нагъл си. Знаеш, че не мога да продам общежитието. Там има много интереси, в общинския съвет си играят някакви игрички. Ако ти го дам на теб, ще ме изядат с парцалите."
"Айде стига с тоя бизнес, бе" - каза даскалът - "На тая светла дата дайте да не говорим за бизнес."
"Какъв бизнес" - отвърна Пацо - "То дойде такова време, че вече няма бизнес. Аз уволних почти всичките си служители. Оня ден, ако знаете колко гадно ми стана. Видях бай Ставри, помните го. Работеше при мен почти 15 години. Разделихме се, защото не можех да плащам заплати на работниците си. Жена му се разболяла, постъпила в болницата. Там му искали пари. Той, милият - няма. Обадил се на де що познава хора. Събрал човека 300 лева. Ама те му искали почти хилядарка. Върви и плаче."
Попът се прекръсти. Останалите преглътнаха веднъж - дваж.
"Прати го при мене в понеделник тоя човек, бе" - рече кметът - "Ще се пробвам да му помогна. Хора сме, а и го знам човека. Читав, трудолюбив."
Разговорът леко поутихна. Кръчмарят пусна телевизора. Започваха обедните новини.
Празнична програма от площада в столицата,
След това - бонуси. Били ги върнали всички. Само вицепрезидентката казала, че това не било ОК.
После кланета в Студентски град в София. Един слушал чалга в някаква дискотека, която принципно не трябвало да е дискотека, ама какво да се прави. После се прибрал, сбил се със съквартиранта си. Единият заколил другия. Никой не видял нищо, а пазачите на блока в точно тая вечер нямали книга за регистрация кой е влизал.
Нашите герои поръчаха още по една ракия.
"Дедо попе" - рече чорбаджията - "Вие как така кола нямате. Викаш кметът ти дал УАЗ -ката. Вашите митрополити с по-лъскави коли от американския президент."
"Имам един Опел, вехтичък. Мой си е, не е на църквата. Ама до горе не стига. А хората и там имат нужда да чуят словото божие. Та за това помолих Евлоги да помогне." - рече поп Андрей и леко въздъхна.
"Да, по селата е направо героизъм да се живее" - рече даскалът, който се беше умълчал - "Имах едно момче в училище, от планинските села. Като падна големият сняг и спря да идва на даскало. Оказа се, че до селото им не стигало нищо - нито кола, нито джип. Един ден дойде детето, премръзнало. Дошло с магарето. В 21 век."
Кръчмарят спря телевизора и пусна радио.
"Боят настана, тупкат сърца нииии" - пееше Слави Трифонов с Куку бенд.
„Представяте ли си как преди сто и кусур години хъшовете са седяли на една маса в Румънско" - рече даскалът - "Пиели са, пеели са тая песен и са се готвили да пролеят кръвта си за България".
Всички отпиха от чашите си.
А кръчмарят се намеси.
"Знаете ли, прадядо ми е бил хайдутин. В четата на дядо Илю Войвода. След Освобождението, като видял кои хора са се писали борци за свобода...Не издържал, взел си багажа и се махнал. Отишъл там, където са били хъшовете преди това - във Влашко. Там живял 10 години... Ей така, да не ги гледа."
"Да, също като днешните бивши борци против комунизма и преди това - борците против фашизма. Как всичко се повтаря, нали" - рече попът.
И отново захванаха своите си, приятелски разговори.
Кметът - за това как има кирливо бюджетче, с което не може да си запуши дупките по пътя и да изрине снега по улиците.
Попът - за това, че Светият Синод тъне в разкош, а в църквата имат една печка, с която едвам се топлят.
Даскалът - за това, че децата слушат чалга и четат само под заплаха от наказание без компютър за 2 месеца.
Чорбаджията - за двата си квартални магазина, в които хората масово пазаруват на вересия, защото им бавят заплатите.
А междувременно, в един доста по-голям град няколко души в някаква квартална кръчма коментират къщата на банкера Хампарцумян и завистливо подхвърлят - "Ако имам кинти, никога няма да си купя такава прогимназия".
В друг, още по-голям български град откриват ново фолк заведение, което мами с атрактивен афиш - "Само на 3 март - мега, хипер лайв на Амед! Всяко второ питие - безплатно."
А в столицата - там едни хора с досада стоят, облечени в официални костюми и чакат да се вдигне знамето на паметника на незнайния войн.
Трети март е.
Всички са тук.
Само духът на свободата някъде си е заминал.
Избягал е в друга държава, седи в някава квартира, сипал си е питие и гледа българска телевизия с антена на "Булсатком".
И псува.
За да не забрави българския език!!!
