Ако прескочим политическата коректност, глава 3 на световната икономическа прогноза на МВФ повече или по-малко обрича Южна Европа на смърт от бавно задушаване - и оставя малко съмнения, че затягането на фиска ще блокира Северна Европа, Великобритания и Америка в продължителен спад.
Спирала на смъртта за някои части от Европа?
Докладът на МВФ: "Ще боли ли? Макроикономически ефекти от фискалната консолидация" безусловно твърди, че икономиите ще доведат до повече вреди, отколкото до момента се е признавало.
Нормално затягането на бюджета с 1% от БВП в една страна води до 0.5-процентна загуба на растеж след две години. Съвсем отделен е въпросът, когато половината земно кълбо има проблеми и затяга сляпо бюджетите. Изгубеният растеж би бил двоен, ако лихвените проценти бяха вече нулеви, и ако всички веднага спрат да харчат.
"Не всички страни могат да понижат стойността на своята валута и същевременно да увеличат нетния износ," заявява докладът. Нобеловият лауреат в областта на икономиката Джо Стиглиц отива още по-далеч, предупреждавайки, че може да настъпи пълна катастрофа в части от Европа, стартирайки "спирала на смъртта".
Фондът твърди още, че загубите ще бъдат двойни за държави, които не могат да понижат курса на валутите си или да девалвират - като Испания, Португалия, Ирландия, Гърция и Италия, всички те в клопката на свръхнадценени валутни курсове.
"Спадът в стойността на валутата играе основна роля в омекотяването на последиците. Резултатите съответстват на стандартната теория на Мъндел-Флеминг, че фискалните множители са по-големи в икономики с фиксиран режим на валутни курсове." Именно такъв е случаят.
Нека избегнем грубите твърдения, че орязването на разходите при срив е погрешно или безсмислено. Великобритания прави точно това, след като се отказва от златния стандарт през 1931 г., както и след ERM през 1992 г., и двата пъти - успешно. Свободната Бенк ъф Ингланд е в състояние да понижи лихвените проценти. Стерлингът пада. Основният фактор е дали могат да бъдат компенсирани орязванията на бюджета.
Орязването на бюджетите не налива основи за растежа
Но по същата логика е заблуда да се цитират мерките за икономии на Канада и скандинавските държави през 90-те години - както го прави Европейската централна банка - като доказателство, че орязването на бюджетите полага основите за възстановяването. Тези държави са имали добър износ за развиващите се страни.
Те са можели да понижават лихвените проценти - и са били достатъчно малки, за да проведат девалвация на принципа "поискай от съседите", без да привлекат много внимание. Тогава още не е царял Новият световен ред на "валутни войни".
Въпреки че може да е истина, очевидно е, че Източна Европа няма да се възстанови доста дълго време. Португалският премиер Жозе Сократеш току-що представи най-новия си пакет от мерки за икономии. Той капитулира за орязването на заплатите. Ще има повишение на ДДС от 21 на 23 процента, замразяване на пенсиите и проектите. Профсъюзите обявиха обща стачка следващия месец.
Сократеш вече е изгубил социалистическото си мнозинство, като част от базата му от гласоподаватели се е преляла към крайнолевите от Bloco. Той трябва да разчита на консервативната примирение - което засега не е налице. Citigroup обяви, че фискалното свиване ще бъде с 3% от БВП през следващата година. Така че по схемата на МВФ това предполага 3-процентна загуба на растеж. Тъй като няма растеж, за който да се говори, това означава свиване.
Испания мина през обща стачка миналата седмица. Елена Салгадо, непокорният финансов министър на страната, отказа да отстъпи. "Икономическата политика ще се запази," отвърна тя. Ще има още един мъчителен бюджет през 2011 г., орязващ харчовете на министерствата с 16 процента.
Салгадо изключи какъвто и да е риск за повторно навлизане в кризата. Но испанската Национална банка се опасява, че икономиката може да се свие през третото тримесечие.
Политиката може да стане доста мръсно занимание
Уроците от 30-те години показват, че политиката може да стане доста мръсно занимание, когато сривът навлиза в третата си година, а гласоподавателите губят вяра в обещаното възстановяване. Безработицата вече е достигнала 20 процента в Испания. Ако Салгадо греши, испанското общество ще бъде поставено пред изпитание за издръжливост.
Наблюдаваме еднакъв модел - първо в Ирландия, а сега в Гърция и Португалия - където орязването на разходите не успява да запуши дефицита толкова бързо, колкото властите са се надявали. Самите икономии намаляват доходите от данъци. Страните се заемат да гонят собствената си опашка.
Останалата част от европейския валутен съюз няма да помогне. Франция и Италия намаляват своя БВП с 1.6 процента догодина. Немското свиване започва сериозно през 2011 г.
Като се вземат предвид рисковете, би могло да се очаква от ЕЦБ да се намеси с валутен стимул. Но няма такова нещо, докато централните банки на САЩ, Великобритания и Япония са достатъчно притеснени, за да обмислят ново наливане на пари, базираната във Франкфурт банка обсъжда своята стратегия за измъкване. Оттам рискуват да повторят грешката от юли 2008 г., когато лихвите се повишиха въпреки кризата.
ЕЦБ сече клона, на който седи Южна Европа
ЕЦБ намалява своите възможности да отпуска заеми за банки от еврозоната, въпреки опасността за испански, португалски, ирландски и гръцки банки, които са взели 362 млрд. евро, или опасността за техните правителства. Тези банки са използвали парите за изкупуване на държавни бонове, играейки на вътрешен "кери трейд" за допълнителна доходност. С други думи ЕЦБ сече клона, на който седи Южна Европа.
Би трябвало да се стигне до заключението, че ЕЦБ си измива ръцете за Португалия, Италия, Гърция и Испания, изсипвайки проблема във фискалните власти през спасителния фонд на ЕС от 440 млрд. евро. Това е на практика обричане на гибел.
Кой вярва, че алпинистите от европейския валутен съюз, крепящи се на общо въже на северния склон на Айгер, са достатъчно силни да удържат въжето, ако един след друг няколко от тях губят твърдата си хватка върху леда?
