Монополите ги забравихме

Повече от 3 месеца след началото на протестите срещу произвола на монополите, особено в енергетиката, вдигнали на крак хиляди, произволът им... продължава.

В мерките, предложени от посочения от БСП за премиер Пламен Орешарски, няма нито една, която да е фиксирана върху: контрола на монополите; промени в Закона за защита на потребителите; персонални промени в Комисията за защита на конкуренцията; премахване на "вратичките" в Закона за обществените поръчки, които позволяват на електроразпределителните дружества (ЕРП) да не обявяват обществени поръчки, а договори между свързани лица в рамките на самите ЕРП - т.нар. SLA; дискусия как да се избира ДКЕВР - от парламента (Сергей Станишев спомена за това през февруари) или да продължи да е функция на изпълнителната власт...

Всичко онова, което изкара гневни хора на улиците в края на зимата. В плановете на социалистите има предимно харчене и раздаване на помощи, парите за които ще се вземат оттам, откъдето се вземат през последните 4 години - от фискалния резерв.

Дали ще се откажат от данъка върху лихвите по депозитите, който и Орешарски критикува? Не са казали.

Две години "Енерго-про" не изпълнява съдебно решение

Оказа се, че електроразпределителнто дружество "Енерго-Про", което обслужва Североизточна България, не е изпълнило разпореждане на съда да отстрани от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия клаузи, провъзгласени за нищожни с влязло в сила съдебно решение през септември 2011 г.

Това са текстове (чл. 13, т.3, чл. 33, ал. 2, чл. 34, ал. 2), които ограничават правата на потребителите да поискат обещетение за неизпълнение на договорните задължения от доставчика. Възстановяването на справедливостта се случи след колективен иск от Комисията за защита на потребителите (КЗП).

Въпросните клаузи са свързани с възможностите на доставчика да откаже продажба на електричество, ако потребителят не представи поисканите от ЕРП-то документи, както и клаузи, в които е посочен конкретен размер на обещетението за потребителите, ако останат без ток по вина на доставчика. Още тогава съдът намери, че посочените разпоредби водят до значително неравновесие между правата и задълженията на доставчика и потребителя.

Забележете колко е максималният размер на санкцията, която може да бъде наложена за това неспазено близо 2 години съдебно решение и погазване на правата на гражданите, в резултат на което за дружеството със сигурност са настъпили облаги, а за потребителя - загуби. Едни смешни 25 000 лева. Ако КЗП не бяха извършили повторна проверка през април т.г., "Енерго-про" все така щеше да игнорира българския съд, предлагайки на потребителите си договори с неравноправните клаузи. Дружеството има над 1.1 милиона абонати...

Ремонтът на апартаментите, разрушени от гръмнал трафопост, още не е приключил

До края на май най-сетне трябва да приключи ремонтът на най-пострадалия апартамент, разрушен след взрива на трафопост в жилищен блок в Бургас през октомври 2012 г., този на Пламен Димитров. Повече от половин година се проточи ремонтирането, през което време хората живееха в общински жилища.

През февруари т.г. от EVN, компанията, която обслужва Югоизточна България, обявиха, че са изплатили общо 370 000 лева за ремонт и обезщетения на хората. Два апартамента бяха разрушени от взрива, два над тях бяха повредени, а пострадаха и три магазинчета.

Какво се оказа в крайна сметка? Освен че трафопостът е бил технически неизправен, не е бил поддържан според изискванията, а наред с това не е имало и съгласие от хората в блока да има такова съоръжение в мазето. В България има 2411 трафопоста в или близо до жилища. Гарантират ли ЕРП-атата за всяко едно от тях?

Най-голямата трагедия - загина дете

Случаят, който зачерни една майка до края на дните й, е от вчера в село Копривлен, община Хаджидимово. Ток удари и уби 11-годишния Ангел Капсъзов, който си играел в двора на селското училище. Жица от стълб до училището паднала върху желязната ограда, която детето неволно хванало, а върху нея течал ток. Когато на мястото дошли полицаи и измерили с фазомери оградата, по нея още течал ток.

"Ще съдим ЧЕЗ до дупка и се надяваме институциите да са на наша страна, а не на страната на монополиста!", казва дядото на момченцето. Директорката на училището поискала от ЧЕЗ да оправят кабелите, но група така и не дошла. Хората от селото искат виновните да бъдат наказани, иначе плашат с бунт.

При огледа полицаите, пише "Труд", установили, че през дървения стълб до спортната площадка минават 4 проводника за елзахранване на училището, единият от които е прекъснат по средата. Аварийна група от ЧЕЗ премахнала опасния кабел.

Контрол + либерализация

Разбира се, национализацията на ЕРП-ата не стои на дневен ред. На дневен ред е контролът, но както стана ясно, три правителства не успяха - или не пожелаха да го направят ефективен.

Краят на май сме, от юли монополът на електроразпределителните дружества пада, но никой не говори за това. Според евроразпоредба не само малкият и среден бизнес, а и битовите абонати ще могат да си купуват ток от лицензирани от държавата над 110 търговци на свободния пазар. Срокът за прехвърлянето от ЕРП към такъв търговец е 3 седмици.

А електроразпределителните дружества измислят всякакви въртели, включително и високи такси за документи, за да саботират прехвърлянето. (Нищо ново, вече сме го гледали с прехвърлянето на номера при GSM операторите.)

Защо обаче домакинствата са "възпряни" да направят този свободен избор, който при това им се полага по право? Защото електромерите не са подменени с нови, които да отчитат дистанционно консумацията на ток по всяко време на денонощието. Затова на теория имаме право да се откажем от омразното ЕРП, а на практика не можем, тъй като не е организиран отчет на потреблението, нито пък е създадена мрежа за заплащане на потребената енергия.

И настъпи абракадабрата за електромерите, които, ако са толкова умни, не трябва да отчитат ниското напрежение, което честичко подават от ЕРП-атата. През февруари тогавашният икономически министър Делян Добрев беше казал, че за поставянето на тези уреди трябва да бъдат задължени доставчиците, т.е. ЕРП-ата и че инвестиционните разходи за това няма да са големи.

В края на април от ЕРП-ата извикаха "Олеле!", когато на заседание на ДКЕВР беше дискутирана темата и новата шефка на ДКЕВР Евгения Харитонова заяви, че и потребителите ще трябва да платят част от цената им. Колко е тая цена, не се разбра. Само че Харитонова, неизменно член на ДКЕВР от 1999-а насам с малко прекъсване, не казва нещо твърде важно - собственици на електромерите не са гражданите и фирмите, а ЕРП-ата, така че е редно да си ги платят те.

И този спор помръкна. Дружествата се снишиха, ДКЕВР замълча, на дневен ред е ще има или няма да има повишение на тока от 1 юли и дали от фактурите за крайните потребители ще бъдат "извадени" добавките за зелена и кафява енергия, и за невъзстановяемите разходи, както обяви министърът на икономиката и енергетиката в служебния кабинет Асен Василев.

Без да врачуваме, е ясно, че това няма да се случи. (Не заради зелената добавка, наречена от Делян Добрев "добавката Станишев", тъй като възходът на ВЕИ-ата дойде при тройната коалиция, а заради лавината от съдебни дела, която ще последва.)

Но какъвто и кабинет да ни спретнат, първо трябда да си кажат за монополите. Иначе пак ще горят сметки.