През 2008 г. изтеглих кредит. Задължих се да го изплащам 30 години - докато стана на 60.
С парите от кредита си купих апартамент, а апартамента ипотекирах в полза на банката. Три месеца след като изтеглих кредита банката ми увеличи лихвата. След още два месеца ми увеличи лихвата пак. След още една година ми увеличи лихвата за трети път. Така вноската ми нарасна с 1/3.
Предполагам, че ви звучи познато. Ако не се е случило с вас, то със сигурност сте чували подобна история от някой ваш приятел или познат. Ясно е, че съм само една от овцете в стадото. Въпросът е дали съм ядосана овца. Смятам, че съм.
Ядосах се през лятото на 2010 г. Инициирах процедура срещу банката си в комисията за защита на личните данни. Принудих банката си да ми предостави изчерпателен списък с трите имена и длъжностите на всеки един свой служител, който е работил с данните ми, както и пълен списък на всяко едно дружество, с което данните ми са били изтъргувани.
Внесох жалба срещу банката си в БНБ. Оспорвах пред Върховния административен съд отказа на БНБ да накаже служител на банката за явно нарушение на банковата тайна. Изпокъсах нервите на юристконсултите на банката по въпроса с начина на сключване на застраховка на ипотекирания имот, като в резултат постигнах единствената си реална победа до момента - банката прие че не съм длъжен да сключвам застраховката с нейно посредничество, от което пестя около 100 лева всяка година.
Не са много, но иначе отиваха в банката, а и са около 1/3 от цената на полицата. В момента водя дело срещу банката си в районния съд заради това, че ми е увеличила лихвите и подготвям жалба до районната прокуратура, заради това, че смятам, че някой е фалшифицирал мой подпис под една от застрахователните полици.
Друг страничен ефект от цялото това ядосване е, че служителите на офиса, който посещавам се държат изключително възпитано с мен, на влизане и излизане охранителят ми отваря вратата, пожелава ми приятен ден, не ме карат да чакам излишно и имам достъп до управителя на клона. И възнамерявам да не спирам дотук, а да продължавам да ги тровя за всяко нарушение, което допуснат.
Как става така, ли? Просто това ми е професията - когато бях адвокат съм го правил за други хора, сега го правя за държавата. Защо да не го направя за себе си? Да, зная, че не всеки има нужните познания, че не всеки има нужното време и нерви да се занимава с това. А когато говорим за съдебно дело, става въпрос и за съдебни такси и адвокатски хонорари.
Но да се върна на темата за овцете. Ето една ядосана овца (виж вдясно).
А сега си представете стадо ядосани овце. Ето едно малко стадо ядосани овце - AngrySheep.org Ето и кошарата им във фейсбук. Разгледайте какво ви предлагат. Най-малкото можете да отидете и да се запознаете с останалите от стадото. Ядосаните овце стават опасни, когато знаят какво могат, а там искат точно това - да ви обяснят какви права имате и какво можете.