По различни причини, например протести, се случва правителствата да подават оставка. В България Народното събрание решава дали да приеме тази оставка.
След като Народното събрание приеме оставката на премиера, правомощията на Министерски съвет се прекратяват. Следващата стъпка е избор на ново правителство.
Това се случва по следните правила:
Най-голямата по численост парламентарна група в Народно събрание трябва да посочи един от кандидатите си за министър-председател според последните парламентарни избори в България. На него президентът възлага да състави ново правителство.
Ако в 7-дневен срок не се състави ново правителство, то президентът възлага на втората по численост парламентарна група да предложи кандидат, който да състави правителство.
Ако и в този случай не бъде предложен състав на Министерския съвет, президентът отново в 7-дневен срок възлага по негова преценка на някоя следваща парламентарна група да посочи кандидат за министър-председател.
Ако не се постигне до съгласие за образуване на правителство, президентът назначава служебно правителство (скоро: "Служебното правителство"); разпуска Народното събрание с акт, съдържащ и датата за следващите избори.
С две думи: стигне ли се до назначаване на служебно правителство до новите демократични избори няма действащо Народно събрание, а само служебно избрано правителство.
Новите избори
Нови избори за правителство се насрочват от президента най-късно до два месеца след прекратяване пълномощията на предишното.
Служебното правителство или т.нар. временно правителство изпълнява дейността на Министерски съвет, тоест ръководи и осъществява вътрешната и външна политика на страната в съответствие с Конституцията и със законите на Република България.
Временно, защото е ограничено по срок и по цел. В най-добрия вариант служебното правителство ще бъде на власт 3 месеца. Неговото начало се поставя с указ на президента за назначаването му, а дейността му се прекратява с демократичния избор на Народно събрание, което от своя страна, назначава нов Министерски съвет.
Служебното правителство се съставя от президента. В рамките на срока на правомощията на служебното правителство президентът има право да прави промени в неговия състав, както и в неговата структура.
Служебното правителство има всички правомощия, които Конституцията предоставя на редовното правителство, само че силно ограничени - единствено за решаване на текущите въпроси на вътрешната и външна политика и естествено, за провеждането на нови избори. Ограничените му функции произтичат основно от това, че мандатът му не му е даден от Парламента. Служебното правителство не подлежи на парламентарен контрол, който цели реализиране на политическа отговорност. Освен това служебното правителство не може да осъществява действия, които по Конституция подлежат на предварителен контрол от Народното събрание (напр. сключване на държавен заем). Действия обаче, които подлежат на последващо одобрение от Парламента, могат да бъдат одобрени и след избора на ново Народно събрание.
Като цяло, участието на правителството в законодателния процес (осъществявайки законодателна инициатива) е изключително ограничено, поради това че то действа във време, когато Народното събрание е с прекратени правомощия поради разпускането му.
С назначаването на служебно правителство спира да функционира намиращият се в оставка Министерски Съвет. Служебното правителство действа до избора на ново.
А разпуснатото от президента Народното събрание?
Разпускането на Народното събрание води до прекратяване правомощията му. Това става с публикуване указа на президента за неговото разпускане.
При предсрочното (предсрочно - преди да е приключил неговия мандат) разпускане на Народното събрание се прекратяват правомощията и на депутатите. Последните губят имунитета си и не получават възнаграждение за народни представители. Индивидуалният им мандат е обвързан с този на органа, който те съставляват, а именно - Народното събрание.
В случай на война...
Обявяване на военно положение при въоръжено нападение се извършва от президента, в случай че Народното събрание не заседава в момента. В този случай Парламентът се свиква незабавно, за да се произнесе по решението. Ако в момента в страната няма действащо Народно събрание поради прекратен мандат или поради разпускането му, то се налага незабавното му свикаване. Срокът му се продължава до отпадане на обстоятелствата за свикването му (военно положение).
