Не вярвах, че някога ще напиша текст за Сашка Васева. Не вярвах, че Сашка Васева ще изнесе оперен концерт в експериментално арт пространство пред погледа на примата Дарина Такова. И не вярвах, че ще бъде себе си, непринудена и откровена, в неприсъщ жанр пред далечна и непозната публика, която ще спечели. Е, случи се в Mozei.
Това бе един малък сблъсък на цивилизациите, който приключи с победа за двете страни и за час и половина ликвидира диктатурата на стадото, където всеки друг, различен, непознат просто не е желан.
Иконата на поп фолка слезе в ъндърграунда с любимите си италиански канцонети, с ясното съзнание, че напуска своя музикален хабитат и че в това няма нищо страшно.
Концертът беше много повече мисловна провокация, отколкото някаква естетическа ценност. Събиране на противоположности на едно място, което не съществува, ако питате в Билетния център на НДК. Нямаше очаквания, нямаше претенция за елитарност, просто една певица и една публика, неестествени един за друг, но отворени да се запознаят.
Неслучайно един от лозунгите на събитието беше „Снобите да дишат дълбоко".
Всъщност, снобите знаят коя е Сашка Васева, но се правят, че тя и пошлата, евтина „музика на народа" не съществуват, така както почитателите на поп фолка обръщат гръб на „глупавото" съвременно изкуство, високопарните артистични експерименти и независимите творци като цяло. За оперното изкуство да не говорим. Връзката е скъсана и явно така трябва да бъде вечно - високото изкуство да няма допирателни с ниските страсти.
Затова самото обявяване на оперния концерт на Дупнишката Мадона стана сензация в социалните мрежи, само че нямаше нищо сензационно в коментарите. Злоба и гнус, някои дори се засегнаха как можело такава гавра. Идеята била невъзможна- да събереш Ин и Ян, Слънцето и Луната, черното и бялото, нямало да стане, Сашка щяла да се изложи, публиката да я отхвърли.
Нищо подобно. Тя даде всичко от себе си и това се усети.
Беше откровена, непринудена и доста стресната, на моменти бъркаше текста, но нямаше значение, защото пя с желание любимите италиански канцонети и арии - Santa Lucia, Ti Voglio Bene, че дори Strangers In The Night на Франк Синатра, и "Една българска роза", според нея любима на всички българи.
Да, Сашка Васева е обиколила Италия в зората на своята кариера, наричат я още Дупнишката Калас, откърмена е с класическа музика, неин учител е тенорът и вокален педагог Арон Аронов, който също беше в Мozei, за да види "завръщането й към корените".
По средата на Ave Maria, Сашка прекъсна изпълнението, защото й се искаше да сподели една сериозна смешка: „Цял живот ме таксуват като Дупнишката Мадона. В крайна сметка тази песен е и моя, защото Мадоната е Мария. Но не съм толкова чиста".
Иконата на поп фолка не успя да накара публиката да се разтанцува, въпреки няколкото души, които спорадично се поддаваха на музиката, но нямаше проблем с това.
И затова нестандартно изпя първия куплет на химна, за да станат всички на крака. „Ето, видяхме ли, накарах ви да се раздвижите". Чувството за хумор на Васева беше постоянен компонент от изпълнението й, когато гласът й изневеряваше, дори когато обърна рефрена „Може ли да се забрави Георги" в класически стил - единственото позволено от собствения й репортоар.
"Предполагам, че вие сте дошли да гледате сеир, но аз ще се постарая да бъде красиво. Аз оперна певица няма да стана, моят жанр е друг, но това не означава, че не мога да пея и да се радвам на музиката", каза Сашка по време на отпускащото „O Sole Mio" начало пред скованата публика от около 70-тина души.
Точно тук удря замисълът на Иво Димчев - в свободното мислене и приобщаване, вместо генералните присъди и генералното отричане.
Той случайно попаднал във Facebook на видео на Сашка Васева, която припява Ave Maria, докато си почива на морето - макар с неверен текст и медолия, но с много настроение, затова решил да я покани за концерт в изцяло класическа стилистика.
Проблемът е много по-дълбок от деколтето на Сашка Васева, както биха се изразили критикарите. Българското общество все още е много фрагментирано, съставните му части робуват на предразсъдъци и в най-добрия случая отношението към останалите е обърнатият гръб.
Сашка Васева е може би единствената певица на народа, която не се мисли за голяма работа. Ако не беше така, нямаше да се съгласи на този експеримент, който да я постави в нещо като лабораторна среда за социални опити, в чужда кожа. Самата тя описа изявата си като еклектика - събиране на несъвместими неща, отпадане на границите.
Това не беше концерт за верни фенове, а за отворени умове. Това беше мозъчно разголване, провокация спрямо принадлежността към определена култура, която смяташ за своя, убийство на чалга табу с арии.
Или както каза Васева: "Аз съм свикнала по време на моите изяви хората да танцуват. В края на краищата, поне един път да ме слушат".
