"Хейтърите" - тези български злобари

По едно нещо злобата прилича на глупостта. И то е, че и двете "не ходят по гората, а по хората". Така гласи и известната поговорка. Но кой в днешно време се интересува от поговорки, освен ако не ги види написани под формата на остроумни статуси в социалните мрежи?

Още повече, че откакто се появи великото нововъведение, наречено "интернет", злобата вече не се нарича злоба, а "хейт".

И мнозина българи, с гордост, подобно на медал за особени заслуги, започнаха явно или анонимно да закачат себе си с титлата "хейтър". Ами да, казано на английски не звучи толкова обществено неприемливо, отколкото преведено на български. Затова отново да го преведем.

"Хейтър" всъщност е "злобар"

И, ако трябва да сме честни, за около 18 години съществуване, българското виртуално пространство се превърна в доста зловещо местообиталище на тези ужасни чудовища, представящи се за "обикновени" граждани - "хейтърите".

Тези привидно познати, но анонимни дразнители на общността са окичени с емотикони и никове, вместо лица и имена, и необезпокоявано бълват всичките си комплекси и тревоги публично, докато изразяват, както своята постоянна неудовлетвореност в обществен и личен план, така и объркаността си от това полу-виртуално състояние на общуване, в което пребивават.

(Понякога, в най-долното си стъпало на изява, "хейтът" се прави и за пари от така наречените "тролове", но това е тема на друга статия, която ще бъде основно политическа...)

Но защо казах, че наричам положението на "хейтърите" в нета полу-виртуално? Ами първо, то е ясно на всички - защото анонимността в интернет по никакъв начин не е реална "анонимност" и образите, които "хейтващите" умишлено изграждат в мрежата, всъщност съдържат много повече информация за тях самите, отколкото те си дават сметка.

Като се абстрахираме от IP-то на компютъра и другите технически подробности, по които може да се разбере много за пишещия, е достатъчно само да разгледаме лексиката, правописа, подреждането на думите и структурирането на мисълта, за да направим доста подробен "профил" на коментиращия. И то без да сме лингвисти или специалисти по каквото и да е. Достатъчно е само да сме по-наблюдателни и образовани.

Примери за мек и лют "хейт"

Oписанието на изнервящия авторите в интернет "хейт" ще бъде непълно, без съответните примери. Идеалният "хейтър" се захваща за всичко - от реклами текстове, през спорт и политика, до лайф-стайл писания, като най-любими територии за изява са статиите на хора, които излагат собственото си мнение аргументирано и адекватно.

Както и политическите новини. Търсейки поле за изява, интернет-хейтърът се чувства най-сигурно, когато се закача с "професионалистите". Обикновено той е анонимен и ако му се обърне внимание, избухва в неистово бързописане, с една-единствена цел: да изнерви обстановката и да докаже своята правота за сметка на всичко прочетено или коментирано преди него.

"Авторът е пълен кретен/боклук/некадърник/комплексар", "Статията е много тъпа", "Излагате се", "Нивото ви е прекалено ниско", "Няма да чета този сайт, прекалено е елементарен" - всички тези изрази показват меката форма на "хейт", която се движи по ръба на това да мине за "критика".

Е, не е. Защото в нея няма нито един аргумент, освен личното мнение на някого, който всъщност просто НЕ ХАРЕСВА, без да има времето да се замисли защо. За разлика от мекия "хейт", лютият се движи по ръба на приличието и често го нарушава.

Либералните медии не трият "лютия" хейт, който обикновено описва анатомични подробности, садо-мазохистични фантазии и бълва от сексизъм... Е, аз смятам, че би трябвало, макар че и да триеш "хейтърски" коментар само по себе си е форма на обръщане на внимание на някой, който не го заслужава.

Деструктивно поведение

Голямото количество "хейтъри" в българската част от мрежата обаче, все пак буди известна тревога. Дори и да игнорирам своите лични чувства към огромната част от коментарите (а няма какво да се залъгваме - коментиращите в някаква степен отразяват проблемите в нашето общество или в личните си животи, а може би двете са свързани?), ми се струва, че по-сериозният въпрос е, дали "хейтът" всъщност не се е превърнал в деструктивен начин на общуване в страната изобщо.

Защото, драги интернет-хейтъри, любители-хейтъри и обикновени критици, представете си момента, в който пишещите хора престанат да подписват имената си под какъвто и да е било материал, единствено защото не желаят да бъдат "хейтнати" от вечно компетентните си съграждани (които обикновено бързат да коментират, преди да прочетат).

Именно в момента, в който "авторите" започнат да са анонимни, и "хейтващите", ще престанат да съществуват. Просто защото няма да има кого да критикуват.

А сега да се върнем в реалността и по гореописания начин, но не виртуално, да си представим че голямата част от хората постоянно "хейтват", тоест "оплюват", "недоволстват", "завиждат" и "мразят" в ежедневието си, търсейки и винаги намирайки причина отвън за тези негативни чувства.

Представете си свят, в който те не "хейтват" само някакви си статии и автори в интернет, ами и следните групи в обществото (и поименно техните членове): политици, банкери, футболисти, актьори, писатели, журналисти, музиканти, лекари, полицаи, съдии, прокурори, ватмани, кметове, бизнесмени, студенти, пенсионери, чалгари, мутри и каквото още се сетите...

Представете си общество, в което като първа власт се изявява злобата

Не вярвам да ви е трудно да си го представите. Общество, в което всички стойностни неща са поваляни в прахта от недоверието.

Така че по-внимателно дори с мекия "хейт" в интернет, а и изобщо. Думите съвсем не са маловажни. Особено когато представляват диагноза за много сериозни заболявания.