Да, Ботев е дискриминатор*

„Ако знаехте какъв благодатен край е нашата страна! А я тъпчат, измъчват – подхвана той с неволно движение на ръката и лицето му потъмня, – всичко ни отнеха, всичко – църквите ни, правата ни земите ни; като стадо ни гонят мръсните турци, колят ни”

Българинът Дмитрий Никанорович Инсаров разказва за положението в родината си, „В навечерито”, Иван Сергеевич Тургенев, 1859 г.

През последните седмици се разгоря поредният скандал в българското политическо пространство. Комисията за защита от дискриминация обяви някои текстове в учебниците в българските средни училища за дискриминационни. Експертите по толерантност констатират, че въпросните цитати от творби не отговарят на съвременните критерии за равнопоставеност на етнически, религиозен и полов принцип. Ботев също беше намесен. Говорил за „турци”, а имал предвид „османлии”.

Едва ли ще учудя някого, ако споделя мнението си, че ние, българите, сами сме си виновни за всички проблеми, които имаме с политическата си класа и държавната си администрация. Докато плащаме на безумно много чиновници, за да вършат безумно малко работа, ще сме принудени от време на време да защитаваме националните си символи от скудоумни им посегателства, имащи единствената цел да отчитат дейност.

Освен Ботев бяха замесени още няколко меко казано смешни примера. В учебника децата трябвало да познаят думата „негър” под рисунката на облечено (и изглеждащо) по традиционен африкански начин дете. Това било обидно. Първо, за разлика от американците, ние нямаме никакъв комплекс, свързан с думата „негър”. Тя е напълно естествена. Доказва го и наименованието на една от основните раси – негроидната. Така, че след като не сме имали роби и не сме получавали облаги от това, не ни замесвайте и в поемането на срама от поведението на предците на други народи.

Също било обидно, че Манго лови риба. Внушавало се, че ромите са бедни и се препитават по примитивни начини. Какво да кажем тогава ние, горките българи, за Елин Пелин, който изглежда е национален нихилист, щом създава образа на невъобразимия тарикат Андрешко? Или за Алеко и Бай Ганьо? Забранете ги, господа от Комисията за дискриминация, аз се чувствам обиден, че авторите внушават, че българите сме мизерници, простаци, нахалници и изобщо събирателен образ на негативното поведение.

Споровете и по социални мрежи, и по медии както винаги се изопачиха за нула време и основната тема остана някак встрани. А тя би трябвало да бъде продължение на онази от преди няколко месеца – за включването на правителствата на царя, Станишев и ГЕРБ в учебниците.

След като радиа, телевизии, вестници и онлайн медии масово говорят това, което му изнася на някого от властимащите, сега изглежда е ред да се сложи ръка и на учебниците като мощно средство за формиране на общественото мнение. И то дори много по-ефективно от медиите. Защото един зрял човек с формирано мнение не би се поддал на каквито и да било манипулации от екрана, а децата приемат като чиста монета това, което пише в учебниците им. А ако пише правилните неща, усилията ще се отблагодарят многократно, защото тези деца след някоя и друга година ще се превърнат в електорат.

Нима трябва да станем безполови, безнародни, безпристрастни, бездарни и в крайна сметка безразлични, за да се уважаваме помежду си? Не мисля. Мисля, че подобни комисии и организации слагат фокуса върху изкуствено създадени и старателно раздухани проблеми, за да отвличат вниманието ни от решаването на големите въпроси на етническото разбирателство. Тези как да се уважаваме, възприемаме, познаваме, работим, живеем, развиваме. Със съзнанието, че сме и винаги ще останем различни, но това не е повод да се мразим, а напротив – да си помагаме да запазим характерните си черти, да се интересуваме от тях и да ги опознаваме.

Иначе няма нищо страшно в това, че някой нарича Ботев дискриминатор. Той наистина е дискриминатор, макар и не в смисъла ала „посочи го с пръст”, който се влага сега в това понятие. Та той сам се определя като човек, който силно люби и мрази… Той е и невероятен поет, което също означава, че дискриминира. Дискриминира вечното от преходното, значимото от злободневното, истинското от лъжовното...

*Текстът е публикуван със съкращения