Икономистът Пол Кругман наскоро даде мощен залп в дебата за най-добрия път за растеж след Голямата рецесия - и използва дума-табу, за да го стори.
"Боя се, че в момента се намираме в ранните етапи на трета депресия," писа нобеловият лауреат в рубриката си в New York Times от 27 юни, имайки предвид предишните американски депресии, започнали през 1873 г. и 1929 г. "И тази трета депресия ще бъде основно провал на политиката".
Тази седмица CNN говориха с Кругман и някои от най-известните световни бизнес-мислители и запитаха: "Какъв е най-добрият път напред: повече пари като държавни стимули, или орязване на държавните харчове?"
Лошата политика
Кругман заявява пред CNN, че кризата, която започна през 2007 г. и ескалира през 2008 г. е само третата глобална финансова криза, с която светът се е сблъсквал след 1873 г. "И ние реагираме на нея по начин, който почти напълно гарантира, освен ако направим обратен завой в политиката, че това ще бъде още един такъв период," коментира той.
Според нобеловия лауреат повече пари като стимули са необходими за ударно повишаване на заетостта, преди глобалната икономика, водена от САЩ, да бъде въвлечена във водовъртеж на висока безработица и стабилна дефлация. Това води до стагнация на икономиката и потребителите, изчакват, за да купуват стоки и услуги, тъй като изчакват допълнителен спад на цените.
"Ако един работник е бил извън пазара на труда за 3-4 години, ще бъде много трудно за този човек да се завърне на пазара," коментира Кругман. "Всяка година, в която продължаваме по този начин, се доближаваме все повече до дефлацията.
Трябва да се стимулира пазара на труда - незабавно
На практика въобще сме прескочили каквито и да е дискусии за това какво още можем да направим, за да преборим безработицата - и вместо това всички разговори са за бюджетни икономии и как трябва да преодолеем тези дефицити без какъвто и да е контекст - във време, когато това всъщност не би трябвало да бъде основният ни приоритет," обобщава той.
Към опасенията на Кругман се присъединява друг нобелов лауреат - проф. Джоузеф Стиглиц от Колумбийския университет. "Твърде рано е да се премахва подкрепата за фискалните политики - и почти със сигурност е твърде рано да се премахва подкрепата за банковата система," казва той пред CNN.
"Още не сме стъпили върху основата на здраво възстановяване. И особено докато фискалните политики подкопават възстановяването, има сериозен риск за повторна криза. И за мен не е изненада, че има високо ниво на тревожност сред част от банките."
Светът е изправен пред повторение на грешките
Стиглиц смята, че светът е изправен пред повторение на грешките на американския президент Хърбърт Хувър през 1929 г., когато той орязва разходите. "Има достатъчно свидетелства за това," казва Стиглиц. "Наричаме тези политики хувъристки (правителствени мерки за икономии) в чест на Хърбърт Хувър."
Стиглиц казва, че САЩ би трябвало да орежат харченето за военни нужди и да инвестират повече средства в страната, за да насърчават в по-голяма степен бизнеса и да стимулират данъчните приходи. "Резултатът е, че в дългосрочен план националният дълг ще бъде по-нисък," твърди той. Бюджетният дефицит на САЩ достига рекордните стойности от 1.3 трилиона долара - основно заради войните в Ирак и Афганистан, като надмина трилиона още по времето на предшественика на Обама - Джордж Буш.
Но Нийл Фъргюсън, историк от Харвард и преподавател в бизнес-школа, застъпва позицията, че националният дълг трябва да бъде намален, за да може другите развити страни да избягнат пътя на Гърция, когато инвеститорите се отдръпнаха от покупките на правителствените й бонове и провокираха криза, която обхвана цялата еврозона.
Да не разиграваме кейнсиански мерки, моля
"Наистина ли ще опитаме да разиграваме тези кейнсиански мерки отново - и да имаме пореден фискален стимул, или просто ще се примирим с реалността, че вероятно много скоро ще има повишения на данъци и орязване на разходите, ако САЩ искат да запазят някакъв вид фискална убедителност на международния пазар на държавни облигации," заявява Фъргюсън пред CNN.
"Така че в някои насоки, ако мислим за финансовата криза като верижна реакция, когато нещо преминава от една фаза в друга, без да свърши бързо и лесно, навлизаме в нова и наистина плашеща фаза. Европа вече е в тази фаза."
"Фискалната криза, която е следващата голяма фаза на кризата, там вече се случва. Опасението ни е, че в някой етап в следващите 2 години нещо подобно ще се случи и тук - и САЩ вече няма да имат варианта за кейнсиански стимул," коментира Фъргюсън.
Присъдата се отлага - временно
"Бих казал, че САЩ имат някакъв вид временно отлагане на изпълнението на присъдата, докато се развива европейската криза, но в един етап тежката фискална аритметика ще завладее всяка страна, дори САЩ, която се възприема, естествено, като най-атрактивното и най-безопасното убежище за инвестиране," заключава той. "Казвам от известно време, че американските съкровищни бонове са толкова безопасно убежище, колкото Пърл Харбър е бил безопасно убежище в началото на 1941 г."
Оливие Бланшар, главен икономист в Международния валутен фонд, заяви пред CNN, че в момента икономиката изглежда, че избягва повторна рецесия, но това би могло да се промени в зависимост от фактори като дълговата криза в Европа. Все пак държавните дългове според него трябва да бъдат намалени. "Трябва да има фискална консолидация - не можем да продължаваме с дефицитите, които имаме. Но това трябва да се прави в оправдан, средносрочен план... план, който изисква много години, за да се изгради стабилно съотношение между дълг и БВП."
Същите позиции застъпва и Кенет Рогоф, професор по публични политики в Харвард и бивш главен икономист на МВФ. "Не можем да действаме бързо. Не бих препоръчал това. Но идеята просто да се продължава да се харчи още и още, без да се слушат каквито и да е аргументи, просто защото може би ще имаме Голяма депресия? Мисля, че това е безумие," заявява Рогоф.