Няколко важни въпроса за полет MH17

Защо пътнически самолети летят над зона на военни действия? Кой поема отговорността в този случай? Как хора, които Киев описва като шайка терористи, притежават модерни зенитно-ракетни комплекси? Как ще се проведе разследването, което трябва да покаже виновника без всякаква сянка на съмнение? Трябва ли да даваме ухо на различните теории на конспирациите, които вече се ширят?

Фактите са такива, че сме изправени пред едно от най-сериозните военни престъпления в последните години и е от изключителна важност да се постигне максимална яснота по инцидента. От тази гледна точка физическият убиец на пътническия самолет е само един от многото виновници и всички те трябва да се изобличат. В името на безопасния въздушен транспорт и в името на мира в Украйна.

Защо се лети над Украйна?

Малко след като дойде информацията, че полет MH17 на Malaysia Airlines е катастрофирал над Източна Украйна, големите авиокомпании една по една заявиха, че няма да летят на Украйна, а няколко часа по-късно самите украински власти затвориха пространството над Донецк и Луганск за всички цивилни полети.

Както е казал народът, след дъжд качулка

Защо никой не е спрял цивилните полети над Източна Украйна е комплексен въпрос с няколко измерения. Първото е чисто политическата трактовка на правителството в Киев, което твърди, че извършва „антитерористична операция" срещу терористични групировки. Това позволява на украинското правителство да избегне обявяването на извънредно или дори военно положение в страната - и поне привидно да твърди, че обстановката в страната е относително нормална.

Така въпреки, че военните действия в Източна Украйна вървят с пълна сила от май едва на 8 юли украинското, Ръководство на въздушното движение (РВД) формално забранява цивилните полет на Донецк и Луганск на височина под 7800 m. На 14 юли забранената зона е вдигната до височина от 9600 m, но над тази височина няма никакви ограничения за полети на граждански самолети. По време на свалянето на полет MH17 той е летял само 300 m над забраненото пространство и според украинските власти това е било безопасно.

Не на такова мнение е единното европейско РВД - EUROCONTROL, което на 14 юли изпраща съобщение до авиокомпаниите, в което „горещо препоръчва да се избягват полети над размирните райони на Украйна". Още през април международната авиационна асоциация към ООН ICAO съветва да се търсят алтернативни трасета, които да заобикалят Украйна, тъй като „е наличен сериозен риск за безопасното изпълняване на гражданските полети".

Някои авиокомпании се вслушват в тези препоръки - и например British Airways директно спира всякакви полети над Украйна още през април. Други, като германската Lufthansa, продължават да летят през въздушното пространство на страната, включително и над размирните региони. Точно от тези авиолинии се оказва и Malaysia Airlines, a причината за това е чисто практична - най-краткия път от Западна Европа до Централна и Източна Азия минава над Украйна, а това значи по-малко време във въздуха и икономия на гориво.

Без да искам да раздавам присъди трябва да обърнем внимание за отговорността, която са носили авиокомпаниите летейки над зона на военни действия и на Украйна, която не е затворила въздушното пространство, въпреки че в последните седмици загуби няколко военни вертолети и самолети над този регион. Отговорност носи и самопровъзгласилата се Донецка народна република, тъй като и тя не предупреди цивилните полети за евентуалните опасности.

Оръжие на престъплението

С какво е свален злощастният Boeing 777? Със сигурност не е с преносим зенитно-ракетен комплекс (ПЗРК), каквито проруските бойци разполагат в изобилие. Причините за това са ясни - максималната височина на която могат да поразят цел тези ракети е 3000 - 3500 m. Три пъти по-ниско от височината, на която се е намирал малайзийския самолет.

Основният заподозрян в момента е зенитно-ракетния комплекс (ЗРК) 9К37 Бук (по кодово име на нато SA-11 Gadfly). Причините за това са няколко. Първо, ракетите на комплекса спокойно могат да унищожат цел летяща на височина около 10 km и второ, Бук се намира на въоръжение, както в Украйна, така и в Русия, а според някои твърдения до такъв комплекс са се докопали и проруските бойци. Да се спрем на последното, как така описваната от официален Киев „шайка терористи" се сдобива с такова мощно оръжие? Е, това е интересна история.

На 29 юни проруските бойци публикуват в един от своите Twitter акаунти съобщение, че са превзели база на украинската армия, където са пленили ЗРК Бук. Дори слагат снимка на комплекса. Ден след това украинското МО категорично отхвърля тези твърдения. Ако избързаме малко във времето, ще видим, че по думите на главния прокурор на Украйна проруските бойци не са пленявали такава украинска техника или поне така твърдят украинските военни.

Тогава имат ли те подобно оръжие? Според украинските власти - да. На 14 юли украинските ВВС загубиха транспортен самолет Ан-26, който според Киев е летял на височина от 6500 m, далеч над обсега на наличните в проруските бойци ПЗРК. Дали въпросният самолет е летял на тази височина е неясно. Защо не са спрени цивилните полети, ако украинското правителство е знаело, че бунтовниците имат ЗРК Бук, също е въпрос без отговор.

Въпреки че проруските бойци парадират с всякаква пленена техника, включително и танкове, след 29 юни въпросният Бук не е споменаван повече. Неофициално Киев твърди, че Русия вкарва през границата всякаква военна техника (защо не и ЗРК Бук), но категорични доказателства за това няма. В същото време има видео кадри и снимки с неясна достоверност, за които се твърди, че показват именно ЗРК Бук в ръцете на опълчението.

Така темата дали бунтовниците имат подобни мощни оръжия е въпрос на трактовка - има доказателства и за двете тези.

Със сигурност украинските въоръжени сили са имали подобни комплекси в района на бойните действия. Факт, който се отрича от украинското МО, но се потвърждава от многобройни репортажи на украинските медии от последните седмици. Потвърждава се и от руските въоръжени сили, които твърдят, че радио-електронното им разузнаване е показало работа на украински ЗРК Бук в района на Донецк.

Cui bono?

Най-странното на това престъпление е, че никой няма полза от извършването му. Ако опълченците са свалили пътническия самолет, товага директно тяхната кауза се умножава по нула, губейки шанс да получат каквото и да е международно признание или подкрепа. Практически същото важи и за украинското правителство, което макар и да се радва на подкрепата на Запада, то при подобен инцидент ще загуби сериозна част от нея, а имиджът на въоръжените ѝ сили ще бъде допълнително влошен.

Оставяме на трана конспиративните теории и вместо да питаме „cui bono" („кой има полза") е по-добре да се запитаме, кой сгафи толкова жестоко?

Това може да са сепаратистите (ако приемем, че имат тежки ЗРК), които да са решили да ударят високолетяща цел, за която са мислили, че е украински самолет. Защо точно в този момент са сметнали, че прелитащите отгоре пътнически самолети може да имат вражески намерения не е ясно. Още повече, че небето над Донецк е било сравнително натоварено и на час са прелитали по около 10 пътнически самолета, а в момента взривяването на полет MH17 в района е имало още два лайнера.

Сякаш дори по-невероятно е украинците да са свалили самолета. Та тя е летяла от запад на изток и е отивала към Русия, а не е идвала от там, от където може да се чака нападение.

Как ще се разследва?

Как ще разследваме убийство насред война? По действащите международни спогодби разследването на авиационните инциденти е отговорност на държавата на чиято територия са се случили те. Тоест Украйна.

Украинският президент Петро Порошенко вече заяви, че иска разследването да бъде международно. При всички случаи това е единственото правилно решение, особено когато причините за катастрофата трябва да станат кристално ясни. Много вероятно е в разследването да бъде допусната и Русия, за да се гарантиране достигане на общоприети изводи от него.

За разлика от други разследвания, където отговорите най-често се крият в останките и черните кутии, тук критичният въпрос е от къде е дошъл фаталния изстрел, а отговорът на този въпрос може би се крие в космоса.

По време на Студента война САЩ и СССР разработват сателити, чиято основна функция е да следят за изстрелване на балистични ракети. Сателитите разполагат с инфрачервени и ултравиолетови сензори, които търсят работещите мощни ракетни двигатели.

Тези сателити съществуват и днес - и са дори още по-чувствителни, като се смята, че могат да засекат изстрелването на дори малки ракети в облачно време. Предполага се, че именно данните от тези сателити ще са ключови за установяване на точното място, откъдето е излетяла фаталната ракета. Вероятно тази информация е била налична почти веднага след инцидента, но до момента не е разпространена.

Всъщност, ако има нещо наистина странно в случая, то е, че 24 часа след това ужасяващо престъпление всички мълчат гузно, но сякаш това е по-добрият вариант от безразборното сочене с пръст.