Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Любов и война

Целта оправдава средствата... или пък не?
Целта оправдава средствата... или пък не?

Скоро ще навърша 22 години. Ще празнувам рождения си ден. Ще го празнувам, но не като печално известната Доби с нейната панелна дядова ръкавичка.

Още като ученичка имах огромното желание да уча в чужбина. Полагах усилия, а и ми беше приятно да уча, да разширявам кръгозора си, четях и допълнителна литература.

Завърших училище с отличен. Кандидатствах по няколко програми за студенти в чужбина, резултат никакъв. Уредиха се тези, с връзките, дето казват хората - с чичо владика. Познавам някои от тях - задача с едно неизвестно не могат да решат...

Примирих се, приеха ме в университет в София. Няма да го назовавам, безсмислено е да му правя лоша реклама, а и подизирам, че нивото на обучение на останалите е идентично.

Ужасно е. Ужасно е, когато ден след ден откриваш, че това, което ти се преподава, е безнадеждно безполезно, морално остаряло и практически неприложимо. Написал професорът книга преди някоя и друга година и ако не си купиш неговия учебник/наръчник, тънко ти се намеква да не си правиш труда дори да се явяваш на изпит.

Отделно, с цялото ми уважение към тези хора, които някога с пълно право са били наричани учители, будители и т. н., някакси не смятам за нормално след навършване на определена възраст да преподават.

Опитвам се да подходя с разбиране, но, хора, това е моят живот! Моето време губите, г-да професори с почти тотално изгубена представа за реалността, да не говорим за онези от вас с прогресиращи форми на склероза...

Доцентите и те - вземете лекции от някого, завършил скоро, ми те си сричат абсолютно същото. Едно магаре да вкараш и то ще излезе с диплома. Такава, ненужна, всъщност магарето може и да я опасе...

Това е. И това е причината за последващите ми действия. Отчаяно исках да уча в чужбина. Баща ми е с пенсия по болест, майка ми е със заплата на държавен служител от 650 лева.

И тогава ми казаха за сайта. От онези с web камерите. Тип порно, виртуален секс. Отне ми време да се реша, но в крайна сметка го направих.

Купих си 2 перуки и с тежък грим, тип фатална жена, и се превъплътих във виртуалната съблазнителка, правеща виртуален секс за едно евро на минута. Доходно, а клиентите са от цял свят. Българи не засичам - и по-добре.

А и едва ли някой ще ме познае (в реалния живот не слагам грим, млада съм все още, а и с тези перуки). Пък дори да ме познаят, човек не съм убила, нали така.

Напуснах университета, правя го вече от година и половина и дори съм се усъвършенствала с различни придобивки от секс шоповете. А в банковата си сметка имам спестени 17 000 евро. Осигурих си следването в чужбина, вече съм набелязала университет.

Разказвам всичко това, защото биха ми били интересни мненията на хората. Нали често повтаряме различни максими от сорта "Целта оправдава средствата", "Има ли желание, начин се намира" и прочие.

Още нещо, което споменах в началото. Ще празнувам рождения си ден в някой голям и луксозен ресторант, в който ще мога да събера всичките си приятели, а те не са малко.

Ще празнувам своята сбъдната мечта: есента ще посрещна в Германия.

И нека да завърша с още една известна крилата фраза: "В любовта и войната всичко е позволено". Моето беше и любов, и война!

 

Най-четените