Франсоа Оланд просто искаше да обедини френските граждани - или поне това обещаваше в предизборната си кампания.
Вместо това обаче, още през първата година на мандата си, френският президент вече успя да настрои своите сънародници един срещу друг с политиката "брак за всички" и да предизвика за пореден път описаната от историка Емил Пулат "война на двете Франции".
Откакто "най-голямата дъщеря на Църквата" Франция за първи път разделя религията от образованието през 1882, а след което и от държавата - през 1905, диспутът между тези, които оправдават този "секуларизъм" в името на "прогреса" и "модерното", и тези, които го смятат за атака срещу дадения от Бог установен социален ред, не спира да тлее.
Макар и "двете Франции" да са претърпяли много промени, конфликтът, разделящ френското общество на две, се проявява отново и отново - и в момента го наблюдаваме покрай въвеждането на гей браковете. В момента двете Франции са изправени една срещу друга заради най-мащабната социална реформа напоследък, след отмяната на смъртното наказание през 1981 г.
Неспокойна нация
Откакто лявото правителство под ръководството на премиера Жан-Марк Ейро наложи закона, предоставящ на еднополовите двойки правото да се женят и осиновяват деца, френската нация е неспокойна.
Не само в столицата Париж, но и в цялата държава, защитниците на традиционното семейство организират силите си в протести. "Няма нищо по-добро за едно дете от майката и бащата," пише по плакатите им.
Дори по-нерелигиозни хора се присъединиха към протестното движение, което активно се подкрепя от католическата църква и мрежата й от образователни институции, общности и асоциации.
Междувременно най-висшите представители на исляма и юдаизма във Франция също единодушно отрекоха гей браковете. Опозицията на този закон привлича и поколение от млади френски граждани, които до този момент не са взимали активно участие по политически и религиозни въпроси.
Общото притеснение, което всички тези групи споделят, е, че подкопавайки устоите на традиционния брак и семейство, светската левица изоставя една от основите на западното християнско общество. Обещанието на министъра на правосъдието Кристиян Тобира за "новата цивилизация", която ще настъпи редом с "браковете за всички", им прилича на ясно потвърждение на всичките им страхове.
Поглед назад към произхода на секуларизма би могъл да изясни остротата и дълбочината на конфликта около гей браковете. В никоя друга европейска държава религията не е била така радикално отделена от социалния живот, както е била през XIX век във Франция.
Забрана на молитвите на обществени места
След като дехристиянизацията на френската Революция достига до повратната си точка през 1793 г., в началото изглежда, че възстановяването на католицизма ще последва революцията. "Бащите на секуларизма" Жул Фери и Леон Гамбета виждат себе си като носители на Просвещението.
Френската победа над Германия от войната през 1870-71 г. потвърждава техните убеждения, че бъдещите поколения ще трябва да получат светско образование.
През 1882 г. е гласуван закон, който отстранява катехизиса, библейската история и всяка отправка към други религии от учебниците. От този момент нататък, френските държавни училища вече не включват религиозно обучение в учебните си планове.
Забраняват се молитвите на обществени места, както и християнските символи във всички обществени сгради като училища, болници и съдилища. През 1884 г. правото на развод е въведено повторно.
Въпреки това, част от Франция се противопоставя на тази промяна. Макар задължителното държавно обучение също да е въведено през 1882-а, много френски граждани - особено в селските райони, отказват да изпращат децата си в "училища, лишени от Господ".
Бурна реакция
През първата половина на 1906-а са налице бурни конфликти, след които секуларизацията на институциите продължава с бързи темпове. През 1904 г. се забранява на църквите да преподават, което води до заточението на хиляди религиозни хора вън от Франция. След това, правителството едностранно въвежда Конкордата.
През декември 1905 г., законът за разделението на църквата и държавата се приема окончателно. От този момент нататък, държавата вече не издържа финансово религиозните организации, а освен това отказва събирането на църковни данъци.
Изключение от това са трите Департамента (Елзас-Лотарингия), които по това време са собственост на Германия. През 1905-а, както и до този момент, те остават под силата на Конкордата.
Прогресивната секуларизация, както и залезът на антиклерицизма, помагат на католиците да се примирят със "секуларизма". Въпреки това, атаката върху брака от страна на правителството отново извиква на показ исторически вроденото усещане за уязвимостта на всички християнски институции.
Ироничното в случая е, че младите демонстратори срещу "брака за всички" носят червените шапки на свободата на Якобинците - някога символ на свободата на революционерите, които били носени от онази част на Франция, която защитавала човешките права, прогреса и разделението между църква и държава.
И все пак мащабите на сблъсъка изненадват всички
Правителството призна, че е "изненадано от злостната опозиция" срещу закона за браковете и осиновяването. Само преди няколко месеца, никой не предвиждаше толкова негативен и агресивен дебат по темата. В крайна сметка много страни са преминали през същия процес - Белгия, Канада, Испания, Португалия.
И всички социологически проучвания показваха, че мнозинството от французите (58%) подкрепят гей браковете, а 49% подкрепят осиновяването от хомосексуални двойки. Но с всеки изминал месец тези стойности спадат.
Реалността е, че всички във Франция - от новоизбраното правителство до лидерите на ЛГБТ общността, подцениха силата на консервативните групи. Макар Франция да остава страната, която е основоположникът на концепцията за разделение между църква и светски живот, тя си остава силно католическа страна - а църквата застана категорично против закона.
През януари 2013, когато започнаха дебатите по законопроекта в парламента, консенсусът по темата просто изчезна. Антигей-движението си намери ново име - La Manif Pour Tous, или "Протест за всички".
И от едва няколко хиляди души през ноември, протестиращи срещу закона, сега то наброява 350 000 членове (според полицията) или над милион (според организаторите), като в него се включват и крайнодесни подгрупи като Groupe Union Defense (GUD), демонстриращи различното лице на хомофобията във Франция.
Политиците и медиите също заеха крайни позиции
Вместо да успокояват положението, някои от членовете на опозицията подкрепиха изблиците на омраза и нетолерантност с безотговорни изрази. Кристин Бутен, бивш министър от кабинета на Саркози, заговори за "гражданска война". В парламента депутатът Филип Коше обвини правителството, че избива деца", като разрешава еднополовите бракове.
Френските медии реагират бързо и изобличават основно чрез присмех крайните изяви на някои противопоставящи се на хомосексуалните бракове във Франция и САЩ, но едно стана ясно в последните седмици - че езикът на омразата съществува и във Франция.
След гласуването на закона, първата еднополова сватба ще се състои през юни. Френският министър по въпросите на семейството Доминик Бертиноти заяви: "Време е за излекуване на раните." Въпросът е обаче - дали Франция може да преодолее този сблъсък?
Движението срещу гей браковете има планирани още демонстрации през май, а някои депутати обявиха, че ще отменят закона в момента, в който имат парламентарно мнозинство. Дали двете Франции ще успеят да се помирят след всичките разменени обиди, омраза и гняв?
