Мишо, Ваньо, Велко, Владислав, Добрев, Пенев, Николов, Ковачев, Благоев. Не, това не е новата селекция на Локомотив (Сф).
Това са част от агентурните прякори на митрополитите в Светия Синод. Имаме разбира се известни забележки към подбора на псевдоними; и вербуваните, и вербовчиците можеха да проявят по-голяма ономастична изобретателност, все пак става дума за свещеници. Но това не променя факта.
11 от 15-те членове на управителния орган на Българската Православна Църква се оказаха сътрудници на Държавна сигурност. Един вид - разпространявали са не само Словото Божие, но и това на миряни с уклон към политическата диверсия.
Шести отдел си е имал специално синодално подразделение. Как точно се вписва това в религиозната догматика е въпрос на сериозен теологически анализ. Важното е, че в голямата си част митрополитите ни са били правилно политически ориентирани. Или може би е по-добре да кажем „митрополитически".
Далеч сме от мисълта, че принадлежността към най-репресивната структура на тоталитарната държава те прави автоматично лош човек. И през ум не ни минава. Нека с този проблем си блъскат главата ортодоксалните радикали. На нас с вас не ни е дадено да съдим, така че просто констатираме ситуацията. Мишо, Ваньо, Велко и компания няма да накърнят вярата ни, само ще ни убедят за кой ли път, че специален план за всички ни има както Всевишния, така и ДС.
Българското духовенство ще продължи да има свои светли и достойни представители и това, че някои пастири не са били докрай честни със стадото си, си е за тяхна сметка. Държавната сигурност явно им е била по-скъпа от душевната.
Темата може да се погледне и от друг ъгъл. От векове насам свещениците по света са служили и на светската власт, включително с оръжие в ръка. Достатъчно е да споменем само тамплиерите - монасите-войни. Родната история също изобилства с примери на бойни попове, нарамили пушка в борбата за свобода. Расото не винаги е символ на смирение и пасивност. Просто висшено съсловие на родния клир е предпочело да се включи в редовете на агентурата, не на обикновената войска. Ако тук и там си имат монаси-пехотици или кавалеристи, нашите са основно свещеници-разузнавачи. Далеч по-хитро, сигурно и престижно е. От гледна точка на сигурността голяма разлика няма. За народ, който предпочита да плямпа, отколкото да действа, нищо чудно, че и духовните му пастири са се насочили към попрището на информаторите.
БПЦ все още няма официално становище по скандала със синодалните доносници. Отговорните интелектуалци на държавата (за секунда щяхма де са объркаме и на напишем на Сигурността на държавата) вероятно все още обмислят някое отворено писмо срещу онези подривни идеологически елементи, които уронват устоите на Църквата в обществото.
Сал един Западно и Средноевропейският митрополит Симеон (европейска работа, друго си е) коментира случката с лаконичното: „На Бога съм служил, това е то". Заядливците може да скочат, да размахат пръст и да се провикнат: „Кой е твоят Бог, отче. ДС ли?".
Но нещата са много по-дълбоки. Всичко на този свят ни е дадено от Всевишния, следователно това включва и Държавна сигурност. Не подобава на един свещеник да се отрича от което и да е Божие творение, тъй че доносничеството в някакъв план е служба на Небесата. Е, поне сега разбрахме кога у нас ще се свърши веднъж завинаги с водевила на досиетата. Е как кога - с Апокалипсиса и Второто пришествие.
