Оланд и френските болести

По време на своето обръщение към Общото събрание на ООН тази седмица, френският президент Франсоа Оланд вероятно е трябвало да се бори с импулса да хвърля притеснени погледи отвъд Атлантическия океан. Защото въпреки че речта му бе първата му самостоятелна поява под световните прожектори, френският лидер болезнено усеща неблагоприятния политически климат в родната му Франция, който вещае сурови бури през следващите рисковани седмици. 

Колко фатално може да бъде това в действителност?

Като начало, икономистите очакват статистиката за безработицата от август да покаже, че броят на безработните във Франция надвишава прага от 3 милиона души, който не е бил прекрачван от 1993 г. насам. В тази статистика няма да се отчитат предстоящите новини за съкращения, очакващи се тази седмица от някои големи френски компании.

Те започнаха преди няколко дни, когато фармацевтичният гигант Sanofi разкри плановете си да се отърве от 900 работни места до края на 2015 г. - по-малко, отколкото хората се опасяваха, но само защото социалистическото правителство на Оланд оказа натиск върху печелившата компания да намали броя на съкратените.

Подобни реструктуриращи ходове от страна както на печеливши, така и на закъсали компании изпреварват статистиките, чакани на 28 септември, които вероятно ще покажат липсата на икономически растеж за второто тримесечие на 2012 г. - трети поред период с нулеви резултати. 

Но има и още лоши новини 

По времето, по което се очаква да излезе статистиката за БВП за второто тримесечие, правителството на Оланд ще разкрие плановете си за бюджет 2013, според които $38.7 млрд. ще бъдат генерирани от икономии в разходите или повишени приходи - като вероятно 2/3 от тях ще дойдат от рязко увеличаване на данъците.

Това затягане на коланите цели да сбъдне обещанието на Оланд да намали бюджетния дефицит на Франция от 4.5 на сто от БВП тази година до европейския лимит от 3% до началото на 2014.

Ала дори тези мерки вероятно няма да посрещнат заложените цели. Близо $40 млрд. от спестяванията за бюджет 2013 ще бъдат необходими за покриването на дефицитните критерии, ако растежът се равнява на 1%.

Цели 50 милиарда долара ще бъдат нужни, ако икономиката се е разраснала с 0.5% или по-малко. Повечето икономисти виждат този вариант като по-реалистичен - и дори донякъде твърде оптимистичен.

Всички тези неприятности ще усложнят картината на нарастващо недоволство на французите спрямо Оланд. Сред влошаващия се икономически климат, рейтингът му е паднал от 61% през май до 54% през август. Този месец станахме свидетели на зашеметяващо резкия спад с още 11 пункта, което го закова на 43%.  

Бавни, но стабилни стъпки, макар и с бързината на костенурка

В интерес на истината, част от охладнялото отношение спрямо Оланд се дължи на неизбежното отслабване на ентусиазма и търпението на гласоподавателите към новоизбраните лидери, които дойдоха на власт по време на период, изпълнен с високи очаквания.

Може би не помага и фактът, че Оланд настоява за неубедителни политики за решаване на проблемите, които неговият предшественик Никола Саркози представяше като гаранция срещу сигурен провал.

Напоследък Оланд се стремеше да представи своята може би не твърде вдъхновяваща, но последователна политика на управление като стабилния ход на костенурката, за разлика от тенденцията на Саркози като заек бързо да променя курса с промяната на политическите ветрове.

"Началото на мандата е период, когато има сериозни очаквания," заяви Оланд на пресконференция на 22 септември в Берлин, седнал до германския канцлер Ангела Меркел, на въпрос за спадащия му рейтинг. "Краят на мандата е обикновено времето, когато се искат резултати. Моля да бъда оценяван по резултатите, които ще постигна, а те изискват време."

Време обаче изисква и гасенето на пожари в собствения му заден двор

Другото основно притеснение, тормозещо френския президент по време на речта му пред ООН, е нарастващото политическо разцепление, обхванало неговото ляво законодателно мнозинство и кабинета.

Скандалът е около бюджетния пакт на ЕС, който Саркози и Меркел уредиха насред еврокризата по-рано тази година. Оланд дълго отхвърляше договора като 100% залагане на икономиите, което гарантирано би убило малкото растеж, останал в еврозоната. След избирането си обаче Оланд договори нова глава, съдържаща разходи за икономическо стимулиране - и бързо обеща да я прокара във френския парламент.

Все пак малка, но шумна група от по-крайнолеви парламентаристи от Социалистическата партия на Оланд изглежда се противопоставя на пакта като затвърждаващ прекалените икономии. И те заплашват да се отцепят от мнозинството и да гласуват срещу него, въпреки че това би нанесло тежък удар на Оланд като президент още в началото на мандата му.

И още по-лошо - лидерите на екологичните партии, младши партньори на социалистите в парламента, миналата седмица в огромното си мнозинство решиха да гласуват против пакта, когато влезе в пленарна зала през октомври.

Това предизвика призиви сред лоялните на Оланд - и консервативните им опоненти - двамата членове на кабинета от екологични партии да подадат оставка или да бъдат освободени от правителството.

Вероятно, въпреки отцепниците, пактът за ЕС все пак ще бъде одобрен

Представителят на Зелената партия и член на европарламента Даниел Кон-Бендит бе в същата степен вбесен от реакцията на еколозите към пакта, която определи като "неимоверно глупава".

Прекратявайки членството си в екологичната коалиция, Кон-Бендит разкритикува своите бивши колеги като "безотговорни и непоследователни" в опита си да подкрепят и да се противопоставят на Оланд на различни фронтове в една и съща фискална борба.

"Гласуването против пакта, докато същевременно гласуват за бюджета, който е директна последица от същия пакт, е абсолютно безсмислено," каза Кон-Бендит на 24 септември. "Очевидно политическата смелост и последователност не са важни за тях. Те само са разбрали, че ако гласуват срещу бюджета, няма да са част от мнозинството и повече няма да са добре дошли в правителството."

Въпреки сериозния скандал, който провокира това разцепление, смята се, че пактът за ЕС ще получи достатъчна подкрепа от социалистите във френския парламент - и вълнуващите се от въпросите на еврото консерватори - за да влезе в сила. Междувременно двамата еколози-членове на кабинета на Оланд старателно остават встрани от скандала и запазват гледната си точка към пакта в тайна.

Това може и да е достатъчно за закърпване на пукнатините, докато и договорът, и болезненият бюджет за 2013 г. влязат в сила. И все пак това ще остане главоболие, което допълнително ще усложни опитите на Оланд да се пребори с утежняващите се прогнози за икономиката и заетостта, както и с борбата му за преборване на еврокризата и възстановяване на спадащото доверие на френските гласоподаватели.

Новините

Най-четените