Има някои дейности на тази земя, за които младостта и наивността не са добра атестация. Една от тях е политическото лидерство, за което се изисква мъдрост, далновидност, памет, усещане за история, проницателност и шахматна комбинативност.
Когато се роди Синята идея през 1989 г. - синя, красива и мамеща като очите на Надежда Михайлова, малкият Мартинчо е бил 12-годишен ученик в София. Ние, големите, тогава вярвахме на чичовците му Иван Костов, Стефан Софиянски и Евгений Бакърджиев, че те са водачите на съпротивата срещу тоталитаризма и неговите гробокопачи.
Когато през 1997 г. взеха цялата власт в страната, вероятно младежът Мартин е бил част от новата площадна студентска подкрепа от онова време. Ние вече бяхме пораснали още малко и у нас през 4-те години на мандата им остана неприятно усещане за баница.
Днес г-н Мартин Димитров е лидер на една партия символ, а тези, които я основаха, си го подават като топка в игра на пиян морков.
Сигурно като се опълчи на чичо си Иван Костов и леля си Екатерина Михайлова и пристана на чичо си Стефан Софиянски и чичо си Евгений Бакърджиев, си мисли, че се е еманципирал до независим политически лидер. Обаче у нас, по-възрастните, пак има едно леко напрежение и усещане за манипулация на млад и наивен човек.
Остава ни и подозрение за класическо промиване на мозъка: "Остави го онзи лош чичо, той само те потиска и не те смята за равен, ела при нас, ние те ценим, ти си младостта, бъдещето на нацията."
Колко лесно се лъже млад, амбициозен и тщеславен човек, особено когато разчовъркаш неувереностите му.
А в същото време Синята идея, такава каквато я помним от митингите през 1989-а и началото на 90-те години на миналия век, минава все повече на изкуствено дишане. Някога беше популярна, защото бе символ на съпротивата. После се опита да се превърне в дясна идеология, но не като антитеза на комунизма, а като капиталистическа философия.
Но какво дясно политическо пространство в най-бедната страна на Европа? Откъде да се вземат всичките тези индустриалци и консервативни членове на средната класа, които да го подкрепят? Тук открай време виреят левите популисти и сиромахомили, които обещават централно да ни оправят.
Както за да си интелектуалец ти трябват четири дипломи за висше образование - твоята, на баща ти, на дядо ти и на прадядо ти, така и за да си десен, ти трябват поне богати татко и дядо. Иначе си пролетарий и това се отразява на мирогледа ти. И когато Синята идея престана да бъде съпротива срещу комунизма, тя престана да намира и широка подкрепа. Просто чисто демографски няма на какво да стъпи.
А сега, с тези крамоли и прегрупирания, политически манипулации и предизборни пренареждания между бащите й и най-младия й виден син, нещата със Синята идея вървят към летален изход.
"Десните" партии все повече заприличват на БЗНС-тата от началото на прехода - нароени, нацепени, формирани около отделни прояви на политическо его. И пак у нас се появи онова усещане за баница. И съмнението, че докато хората показват идеологическа вярност пред изборните урни, някой си брои парите на скрито и ни се подиграва за наивността.
Но историческите процеси са необратими, новата действителност няма нищо общо с площадната еуфория след падането на комунизма. Може пък да е по-добре да спрем да кърпим и гримираме старото дясно, всичко да се сгромоляса и от руините да се издигне нова истинска дясна партия.
Само че преди това трябва да се създадат десни избиратели - достатъчно богати, за да са консервативни, и достатъчно млади, за да са забравили, че у нас много погрешно да си десен значи преди всичко "да си против БСП" - партията на най-едрите олигарси и капиталисти.