Всеки 15-и септември посещавам своята гимназия с умиление. Но този път ученическият празник бе провален. И не поради лошо време.
През последните 6 години не сме имали такова приветливо утро. Тръгнах към моята стара гимназия, за да мога отново да усетя какво е да си ученик. Но не стана точно така.
Станах доста рано, за да се приготвя и да изглеждам добре, все пак е празник и трябва да бъдем красиви. Сложих лека спирала, за да се загатва, че все пак не съм станала от леглото и съм нахлузила дънките. Плюс лек безцветен гланц - и бях готова да се сблъскам със спомените си.
Но тръгвайки по улиците в 8:45 сутринта, видях доста отракани, гримирани, фондьотенизирани, облечени като за бал деца. Надявах се това да са единични бройки, но не...
Децата приличат на поп и чалга звезди, току-що излезли от гримьорната на вечерно ток шоу. Нима не сте забелязали бушонираните очи на малкото си момиченце рано сутин? Или 12- сантиметровите му токчета, с които едва минава по паветата?
Мислех си, че това е най-лошото. След като поогледахме с моите бивши съученици обстановката с насмешка, решихме да се махнем от любимото училище, защото не се чувствахме на място.
Отидохме в едно от най-посещаваните заведения в града ни. И там целия етаж бе пълен с деца. Тъй като не живеем в особено голям град, знаем, че са между 7-8 клас. Тези деца, скъпи родители, бяха платили от парите, които вие сте им дали, за да запалят наргиле. И пиеха бира в 10 часа сутринта.
Знаеха как да поддържат въглена и как да направят кръгчета от дим. През гъстата вече димна завеса забелязах как едно от децата с удоволствие дърпаше от скъпите си цигари. Адски грозно е да гледаш как това малко момиченце премрежва поглед от кеф, когато вдиша тази помия с чистите си бели дробове.
Аз и моите колеги не продумахме почти дума, шокирани от обстановката наоколо. Чувствахме се неудобно да бъдем там, подредихме приоритетите си и единственото, което провали нашето мълчание бяха думите "Ако видя моето малко дете в такова състояние ,ще го затворя завинаги!".
За да усетите погнусата, която ние усетихме, си представете вашето дете с тези маниери. Знаете ли къде е вашето дете в момента? Ако не, вината е изцяло ваша.
Нима не усещате петокласничката у дома да лъха на тютюнев дим? Или пък ще кажете,че ги следите изкъсо и това няма как да се случи с вашето дете? Това беше цял клас от седмокласници. Нима техните родители не се мислят за най-добрите родители на света...
