В продължение на повече от 40 години, хората в Източна Германия живеят в социалистически режим по съветски модел, който на практика представлява тоталитарна полицейска държава. Децата се индоктринират от ранна възраст, а мислите, поведението и изказванията на възрастните се контролират от тайна полиция.
Изглежда обаче, че има поне един позитивен аспект от соц-миналото на страната: трайното наследство на равенство на половете, в училищата и на трудовия пазар. Това се твърди в ново изследване, публикувано този месец в изданието на Института по икономика на труда.
Какво печелят жените от политиките в социалистическа Германия?
В световен план момичетата вече догонват момчетата в цялостните образователни достижения с едно изключение - математиката. Това разминаване ощетява жените, защото работните места, свързани с математическото образование, са по-престижни и по-добре платени.
Авторите на доклада - Куентин Липман и Клаудия Сеник, твърдят, че голяма част от разминаването в успеха по математика на момичетата и момчетата се дължи на "социални норми и стереотипи, които могат да бъдат преодолени по институционален път." Като доказателство те изтъкват начините, по които политиките на равенство на половете в Източна Германия са променили обществените възприятия за ролите на половете, като в резултат на това са довели до промяна в резултатите на момичетата в математиката - много след края на съветската ера.
Изследването показва, че средното глобално разминаване между половете в оценките в PISA по математика през 2003 г. е 31 точки. На територията на провинциите от някогашна ГДР обаче това разминаване е 27 точки.
България - която до 1989 г. също беше част от източния блок под контрола на СССР - показва сходни тенденции. Страната днес е на първо място в ЕС по дял на жените, работещи в IT-сектора, и по дял на студентките, които учат в сферата на информационните и комуникационни технологии (по данни на Евростат от 2018 г.).
Едно от обясненията за този феномен е натискът към бърза индустриализация и максимална трудова ефективност на населението по време на социалистическия режим.
Икономическата политика на Източна Германия например е организирана около "реализацията на законова равнопоставеност между мъжете и жените," "насърчаването на женския труд" и "специална защита за майките и децата"- безплатни детски градини, гъвкаво работно време и щедър отпуск по майчинство.
Междувременно, Западна Германия заздравява "традиционния модел, при който мъжът издържа семейството." Така възникват две паралелни системи на образование и труд за източногерманските и западногерманските жени.
Източна и Западна Германия се отличават не само по активното включване на жените на трудовия пазар; те са различни и във визията си за ролята на жените в обществото.
В Западна Германия според изследването женският стереотип е за перфектна, модерна домакиня и майка, вдъхновена от американския стандарт от 50-те години.
В Източна Германия "идеалната" жена е "професионално активна и еманципирана... журналистка, преподавателка, бригадирка или работничка във фабрика, участваща в строителството на социализма."
Равният достъп до трудовия пазар променя очакванията на източногерманците за ролите на мъжете и жените, което на свой ред се отразява върху избора на образователни насоки от жените. Някои други фактори, включително спецификите на образователните системи на Източна и Западна Германия, може също да са изиграли роля, признават авторите. Но като цяло комбинацията от политики за равенство на половете в училищата и на трудовия пазар както и не толкова традиционни, по-напредничави като мислене полови норми, са имали траен ефект върху достиженията на жените в традиционно доминираната от мъже област на математиката.
Този ефект все още е налице, 30 години след обединението на Източна и Западна Германия.
Като използват данни от PISA, международни математически олимпиади и международни шахматни турнири, авторите показват, че разминаването на половете в математиката сега е по-малко в провинциите, които преди са влизали в Източна Германия, както и в други държави от бившия съветски лагер.
81% от жените, които са елитни шахматисти, произлизат от бивши комунистически държави. По-голяма е вероятността страните от бившия съветски блок да изпратят момичета на международни математически състезания.
Учените установяват още, че момичетата в бившата Източна Германия като цяло по-малко се "страхуват" от математиката в сравнение с връстниците си от други държави.
През 1990, делът на работещите жени в Източна Германия е около 89% (в сравнение с 92% при мъжете). В същото време в Западна Германия само 56% от жените са били на трудовия пазар, срещу 83% от мъжете.
Този модел се е запазил: през 2000, участието на трудовия пазар в бившите източни провинции на Германия е около 80% и за двата пола. В западните провинции 65% от жените и 81% от мъжете са на трудовия пазар.
Въпреки че жените имат академични ползи от тези политики в Източна Германия, това не означава, че са получавали по-добро отношение от страна на комунистическите правителства - далеч не е било така.
Но поне в тази област вероятно има нещо, което може да се научи за препятствията, които спират жените от реализацията на пълния им професионален и академичен потенциал.
Най-важният извод, обобщава докладът, е че "до голяма степен различията в половете, дори в области, които изглеждат дължащи се на вродени отличия, всъщност могат да бъдат преодолени по институционален път."
