500 години след публикуването на „Владетелят" на Николо Макиавели, една от най-великите книги с политическа теория в историята, нашият свят е по-"макиавелски" от всякога.
Възвишено варварство или максимална ефективност
САЩ, които са водеща демокрация от над две столетия и са създали Интернет като прозрачна среда, сега имат проблеми заради шпионажа, който Агенцията за национална сигурност извършвала спрямо съюзниците на страната. Бившият агент на КГБ Владимир Путин, президент на полусвободна държава, където убиват журналистите с мнение, даде убежище на американската „къртица" Едуард Сноудън и даже се зае да изнася лекции на света по темата за правата на човека.
Междувременно, в Сирия може да е факт, че президентът Башар ал-Асад избива народа си, но това не означава, че ще последва съдбата на Хосни Мубарак или Муамар Кадафи. Силният човек в Дамаск е безмилостен и кръвожаден и е загърбил съвестта си в името на властта - точно както би предписал Макиавели.
Конфликтът между Китай, Япония и САЩ за миниатюрните острови Сенкаку-Диаою отново ни подсещат за италианския ренесансов философ. Пекин наложи зона на противовъздушна отбрана в района, Токио я оспори, а Вашингтон изпрати ракетоносни бомбардировачи B-52 с обяснението, че машините ще прелитат над островите без предупреждение.
В глави 12-14 от „Владетелят" Макиавели съветва да не се използват войски на съюзник, защото ако се стигне до победа ставаш длъжник, а загуба може да го съсипе. С помощта на Споразумението за взаимно сътрудничество и сигурност между САЩ и Япония, заплаха за островите ще изисква намесата на Вашингтон.
Зло и етика
Кой е прав? Кой греши? Чия позиция е етичната? Макиавели би се засмял на подобни въпроси. Той би обяснил (както го е правил в онези времена), че когато става въпрос за сила и политика, моралните въпроси и етичният интегритет просто не влизат в уравнението.
В своя статия в The Atlantic, канадският философ и политик Майкъл Игнатиеф хвали Макиавели, като припомня, че решението на Барак Обама да елиминира Осама бин Ладен е класически макиавелски триумф, макар да е в разрез с морала и правата на човека.
Убийството на врага (а и на невинните минувачи около него) е нещо, което демократичното право заклеймява, но флорентинският политически теоретик го смята за простимо. Обама, би казал той, се справи добре със защитата на републиката чрез всяко от своите действия.
В същото време, Макиавели приветства и въздържането от конкретни действия, когато е за благото на държавата. Игнатиеф посочва, че е за предпочитане, например, президентът да отмени ракетния удар по Сирия, ако не може да се разпознае ясна цел.
Най-сетне оправдан
Половин хилядолетие по-късно, историята най-накрая оправда Макиавели. През годините произведенията му са били в списъка на забранените от папата, а модерният консервативен политически теоретик Лео Строс го нарича „господар на злото".
Според някои нови публикации, за да разберем бруталната честност на Николо Макиавели, ние трябва да разберем времената, които са го създали. Според авторите, флорентинецът не е гангстер, а патриот и републиканец, чието желание да обедини градовете-държави е родило идеята за истински политик, който е в състояние да прави жертви и да избира тежките решения.
Авторът на „Владетелят" е по-жив от всякога. Можем да открием нашия свят в неговия: насилие, лицемерие, сблъсъци на сили, характери и интереси. Единственото нещо, което би изненадало Макиавели в днешния свят, е мрежата, в която произведенията му са обект на дебат, анализ, критика и даже цензура.
Все пак, не е трудно да си го представим как събира информация онлайн за своя план, качва на власт своя „Владетел" с помощта на новите технологии и си помага с мощните инструменти на Big Data, за да го задържи възможно най-дълго на власт.
