Знаете го сигурно вица. Питали един съветски пенсионер кога животът бил най-хубав: при Сталин, Хрушчов или Брежнев. "При Сталин - отвърнал без колебание човекът - пак беше мизерия, но поне оная работа ми ставаше".
Този анекдот чудесно улавя духа на носталгията, която периодично наляга обществото ни. Националната потентност е попреминала, и всички копнеем за едновремешната твърдост, независимо дали в спортно, икономическо или културно отношение.
Това вероятно е причината и кметът на врачанското село Бели Извор да опъне билборд на балкона на административната сграда с текст: "Тодор Живков обичаше хората и остави една силна и уважавана България". (А край Несебър - билборд с надпис на червен фон: "Тодор Живков, ръководител на Майка България. Бел.р.)
В допълнение към това аксиоматично съждение се мъдри и познатата снимка на бившия Първи с възможно най-човеколюбивия му поглед. На всичкото отгоре въпросният кмет не бил живковист, дори нямал леви уклони, но уважавал продуктите на неговото управление. Билбордът бил провокация към днешните управляващи и спомен за времето, когато в страната имало сигурност, работа за всички и хората планирали спокойно живота си.
Кои точно управляващи провокира кмета не става ясно, още по-малко пък дали си дава що за нелепа щуротия е да вееш подобни констатации на фасадата на кметството, като самият ти си част от актуалната власт. Но да оставим настрана белоизворския билбордов провокатор. В средата на септември настоящият Първи ще посети региона и тогава ще стане ясно кой повече обича хората, какво оставя след себе си и нравят ли му се такива намеци.
От психологическа гледна точка носталгията е много ценен инструмент за оцеляване. Тя е естествен мозъчен антидепресант, който помага по-лесно да понесеш съвремието. Реминисценцията на отминалите славни дни, дори да е фалшива и изфабрикувана (а тя най-често е такава), подпомага усещането за значимост. Ето как подобни плакати са вид допаминов стимулант за населението, нещо като мисловно кебапче за гладен електорат. Хранителната му стойност е скромнна, но действа като виртуален анестетик.
В книгата си „Незнанието" Милан Кундера прилага и един по-различен поглед към носталгията. Освен копнеж по невъзможното завръщане, в термина има и друг нюанс - страдание поради незнание. Истината остава недостъпна в следствие на разстоянието. Носталгията всъщност е желание за постигане на илюзия, на далечно и често пъти несъществуващо.
Като общество ние твърде често облекчаваме съществуването си със спомен за отминало величие. Дори, струва ни се, злоупотребяваме с това. До такава степен нямаме на какво друго да разчитаме, че сме се превърнали в носталгични джънкита. Затова се отнасяме и към историята си като към гранитен монумент, който не бива да бъде подлаган на анализ.
В него всичко е опростено и разделено на добро и лошо като в детска анимация. Да не знаеш е по-добре и ние избираме да не знаем. Дава ни онази сладка тръпка по изгубеното щастие, която ежедневието не допуска. Ето защо възприемаме Живков или като човеколюбив лидер, или като комунистически сатрап и съветска подлога, което е двете страни на една и съща монета, патинирана с носталгия.
Навръх рождения ден на бившия Първи споменът за отминалите дни неизбежно отново ще се разлее отвъд бента на разумното. Това ще смие истината до неузнаваемост, силата на България и любовта на управника към хората са въздух, но под налягане ще надуят носталгичния балон и ще се почувстваме по-добре. Чудесен повод да си получим дозата.
Но именно дозата прави отровата и това важи в пълна степен за допамин на спомените. Преексплоатирането им ни прави потентни като общество точно колкото съветски пенсионер. Чудесна залъгалка на съзнанието, но твърде слаб мотиватор за разгръщане на актуален потенциал.
"...Копнеж по НЕВЪЗМОЖНОТО завръщане..."?Очевидно статията не може да преглътне факта,че всеки ден се завръща утрото,завръщат се сезоните,всеки месец се връщаме за заплатите и след всяка физическа смърт в живота ни завръщат синовете и дъщерите.Завръщат се урагани,завръщат се слънчеви затъмнения и изригвания на вулкани,тежки суши,наводненията и така нататък.Но очевидно,някой се страхува да не се завърне ИСТИНАТА.Въпреки,че тъкмо завръщането не е субективен избор на някой от богове,а обективен ЗАКОН на майката природа!
Бойчо, гнидо червена мри в мъки!!!
Мануела, повярвай ми наистина тогава хората живееха по-добре. Или поне по-спокойни. Имам бегли спомени, че в къщи вратата не се заключваше денем и нощем, освен в случаите когато излизахме всички от апартамента. Хладилникът ни винаги беше пълен, абсолютно всяка година ходихме и на море и в планината за по десетина дена. Колата ни стоеше пред къщи и не сме я спирали никога по икономически причини. Отоплението [на нафта] не ни е било проблем. Баща ми не е бил никога партиен функционер. Беше научен работник и преподавател, майка ми детска учителка. Никой никога не е членувал в БКП, напротив, имахме известни административни неприятности заради миналото на роднини на баща ми, преди 9-ти Септември. Не се оплаквам от това, разбери ме правилно. Никой не е ходил по лагери и затвори, просто сме имали затруднения. Нямам особени спомени от тогава, родителите са ми разказвали. Това до момента в който баща ми, а после и ние, напуснахме родината си. Но това не е било заради липса на работа, лоши битови условия или лош живот, а по причини от съвсем друго естество. По тази причина не мога да кажа на бялото черно. Народа е бил лишен от много други неща, но не и от средства за нормален живот, както и от спокойствие и държавност.
Хи,хи,хи...Мануелче съвсем през просото я почна. Ако си достатъчно голяма за да си живяла по времето на Тато, явно главатати е била нацепена като албаш в Следтвеното (РПУ-тата дойдоха значително по-късно, а в Районното задържаха, но не биеха - освен ако не си дребен мошенник или крадец - ама ти няма откъде да го знаеш, понеже нямаш спомени оттогава)
О, далеч съм от мисълта, че всичко тогава е било прекрасно. Но ако сложим всичко на везни, не се знае накъде ще се наклонят. От една страна, тогава имаше селско стопанство, едра промишленост, развитие на технологии, електроника, компютри. Хората не гладуваха, камо ли да умират от глад. От друга страна, сега има много хотели, банки, търговски фирми, свободно се пътува из Европа... Както се казваше в един виц: "Тогава нямаше какво да купим, дори да има с какво - сега можем всичко да купим, но няма с какво" Та така....
"за медицина-приемаха с много тежки приемни изпити,без делене на ваши и наши" ________ Сигурен ли си без деление? Аз не. Но хайде, че тук доколкото помня лични примери = единични изключения, въпреки, че дотук с Мануела правим 2 на брой.
Всеки режим и всяко управление си има своите отрицателни черти, това е добре да бъде взето предвид. През социализма, казват, се е живеело по-спокойно. И двамата ми родители са живеели доста добре. На майка ми - родена и прекарала детството си в забутан градец нейде си - никой не й е пречил да учил в Софийския университет по онова време. Баща ми е успял да стане един от най-известните инструктори по пещерно дело в страната. И двамата са имали достъп до това, което са искали, и сериозни проблеми не са познавали. Не са били обвързани с Партията по никакъв начин. От друга страна, на това, че държавата е бдяла като майка орлица отгоре, все още му носим последствията. Това, че по някое време се е започнала простотията деца на хора от работническата класа или борци против фашизма да влизат с предимство във ВУЗ-овете, е... Ами, простотия си е. Куп неща са били забранени. Кой е бил бит, кой не е, кой е бил спрян, защото е бил неудобен... Не знам. Не искам да се връща онова време. Мисля, че постъпката на кмета, за когото се споменава в статията, е малоумна. Носталгията по миналото никога не ми е била понятна. Но пък и дивата омраза по онова време, демонстрирана от доста хора, хич не я разбирам. Особено ако идва от хора на моята възраст.
"за медицина-приемаха с много тежки приемни изпити,без делене на ваши и наши" --- за ВСИЧКИ изпити, както и за добри позиции след това в хубави градове, като софия, а не да се налага да бачкаш по провинцията 5-10 г., са трябвали връзки. дебели и партийни, да бъда по-точен. който ви разказва обратното е просто отроче на некой бивш номенклатурчик и апаратчик.
какво искам да кажа, не че няма да те приемат, ако не си много добър по математика например, но ще те предредят всички дебили с връзки, и ако има още места - и ти ще минеш. ако няма - догодина.
а има ли нужда да повтарям, че най-големите номенклатурчици, бивши партийни секретари и не знам си още кви секретари, за по-малко от ден успяха да станат тъмносини седеасри, десебари и т.н. не се чудете, че дясно в бг няма, а и не е имало никога! просто там се набутаха най-големите далавараджии и тарикати, най-мазните и хлъзгави мижитурки. а истинските социалисти/комунисти/демократи и т.н. винаги са били избутвани встрани от най-амбициозните, нахални и със самочуствие, без покритие, кресливци. не се чудете, че политика, преход, демокрация или капитализъм в бг никога не е имало такива, каквито са на запад, а сигурно няма и да има.
Не ме е яд за друго, ама като чете някой по-млад ще си помисли, че наистина през соц-а е валяло мед и масло от небето, а от чешмите е текло бира. Хора, не се излагайте бе, не съм от бедно семейство, но къде са били тия пълни хладилници, като луканката беше невиждан деликатес възпят по песните даже ("лъже мръсника, преяжда с луканка"), а банани пускаха само по Коледа..... С какво са ви били пълни хладилниците на вас не знам! А престъпността и сега може много лесно да се върне на нивото от едно време - като забранят по новините да казват кой кого е убил и ограбил и край, преборили сме я, както по Тошово време.....
"ако няма - догодина" ___________ Да не кажа няколко години подред, докато на някой друг не му падне пердето и си рискува задника по доста изобретателен начин..
12 Aaauaa | 07.09.201214:14 О, далеч съм от мисълта, че всичко тогава е било прекрасно. Но ако сложим всичко на везни, не се знае накъде ще се наклонят. От една страна, тогава имаше селско стопанство, едра промишленост, развитие на технологии, електроника, компютри. Хората не гладуваха, камо ли да умират от глад. Прав си в частта селско стопанство и едра промишленост. Технологии отчасти - какви компютри, какви електроники?? Редяхме се с връзки за лампов телевизор, а в корекома продаваха такива с дистанционно...това ли са ти технологиите и развитието. Умрели от глад нямаше, но основната задача след работа беше да си НАБАВИШ храна за да не умреш от глад. В 18:30 помня облизаните магазини и плуващите спукани млека в лондите. Та технологии викаш - бачкаш в завода на Москвич в Ловеч, а цъкаш с език след Рено 9 Евтино беше..и малко след това фалирахме...и то за втори път. Лукановата зима не е приумица а естествен резултат. А за районното и виШуто образование - ако разкажа подробности ще станем 3ма с Мануела
ха, за минал строй, говорят, и давт мнения, хора дето не са били в разумна възраст, че да разберат, какво е ставало ... опа, забравих, че тука, всички разбират от всичко всъщност, звездата от локално значение, бърка ГДР с Горна-Диканя, Радомирско, където и изнасял концерти в местния клуб на железничаря ...
Мечока, преди няколко дни под друга статия те питах, но теб те нямаше, ти ДАГЕЕц ли си. Щото там се говори това " орева орталъка" , а и авиацията ?