Има един фундаментален "мотивационен" постер, на който са снимани пирамидите на Хеoпс, Хефрен и Микерин, а отдолу пише "Slavery - get's shit done". Много е яко да си имаш роби, факт.
Вместо въведение ще ви разкажа няколко случая. Всичките истории са истински, абсолютно реални и са се случили на мен или мои приятели. Имената са излишни, естествено, и не претендирам да цитирам напълно точно, но затова пък художествената измислица е точно НИКОЛКО.
Oт вас се изисква да познаете в какви учреждения трупат бъдещ професионален опит тези иначе интелигентни и трудолюбиви младежи, жертващи някои от най-щастливите си дни в името на имагинерен бъдещ просперитет и половин ред в CV-то, което и без това рядко има значение. И да не познаете - и без това ще ви кажа... Та:
Хм, да, младеж, айде да се качиш на един стол и да изчистиш филтрите на климатиците, става ли? Нещо ако не можеш да се оправиш се обади на оная, дето напусна, как й беше името, щото тя ги чисти миналата есен...
Или друг случай, с друг човек, на друго място:
Ъъъъ, да, нали знаеш коя е моята кола? Долу, сребърната Це-класа. Ето ти ключа, в багажника има там едно нещо, дето не мога да пренеса сама, качи ми го горе, ако обичаш.
A в багажника, o, изненада, имало 10-килограмова диня, която грацилният 60-килограмов стажант трябвало да пренесе. Същият е носил и пица. Oще доста хора са носили пица. Гаврата обаче не свършва. Мои познати са бърсали прах, чистели са тоалетната, вдигали са им скандал, когато са купували сапун, който не е "Dove", идвали са на работа в 5 сутринта, защото имат лекции през деня...
Мен са ме карали да беля мандарини за клиенти, да нося по четири десетлитрови туби вода наведнъж, да снимам РЪЧНО 800 страници на ксерокс, който ми е набор (сиреч всяка страница я въртиш на ръка), като се наложи да остана 3 часа след края на работния ден, да си купя с мои пари интернет-кабел за служебния компютър, който делях с още двама симпатични роби.
Останалото време бях нещо като оберкелнер, а да не говорим за търчането от институция на институция в дъжд, в сняг, в суграшица, лапавица, киша... май само ураган не ме е брулил в изпълнение на служебния дълг.
Дъното беше, когато се наложи в продължение на една работна седмица да издирвам в стаята със скандално разбъркания архив точно определен нотариален акт, собственост на някакви кавказки мутри. В понеделник, когато започна шестият ден на тази "прашна книжовна епопея", един от шефовете се смили да ме изрови изпод камарите хартия с милото: "Ей, мойто момче, к'во скатаваш при архива, малко работа няма ли да свършиш?" Викам "Е, търся нотариалния акт!", а отговорът "Ми те клиентите се обадиха в сряда, че вече не им трябва..." просто ме запокити зад борда.
Та така. Примерите са многобройни и абсурдни. Всичко отгоре е истина и няма капчица преувеличение. Какво работим ли? Ние сме малките симпатични и вечно усмихнати роби, наричани на галено "адвокатски сътрудници", ние сме стажантите.
Каква е ползата от нас? Ще започна отдалеч. Има два вида адвокати - едините мислят широкомащабно, "ларж" и не се страхуват от теб - в техните очи ти не си този, който ще им изяде хляба. За тях си дългосрочна инвестиция.
Човек, който, ако бъде обучен, ще спечели за бизнеса много повече пари от тези, които са вложени в него. Адмирации за тях, случи ми се да попадна при такива и искрено тъгувах в момента, в който стажът ми при тях свърши. За такива работодатели с радост вършим истинска работа, вземаме най-доброто от тях и им даваме най-доброто от себе си, защото срещу него получаваме нови умения, добро отношение и честна оценка на способностите си. Там не вариш кафета, а четеш и пишеш, което е най-важното. Но това е изключение от правилото и случаите са ограничени.
Има обаче и общ случай - на адвокати, които разсъждават в малък, крайно дребнав мащаб. За тях ти си оня, дето ще дойде, ще им открадне занаята, ще избяга и после ще им заеме нишата. Ето защо единственото, което те са готови да ти дадат, е голямо работно време и малка заплата, неавтоматичен ксерокс и "пишеща машина" с бавен нет.
На тях просто не им дреме кой си ти, за какво се бориш, знаеш ли, не знаеш ли, защото и без това само мъкнеш разни неща от точка А до точка Б. От това разделение съдим, че адвокатите хич, ама хич не са прости и доста добре си гледат интереса. За "готините" - поклон, те наистина инвестират печелившо. Бачкаш здраво, но има смисъл.
Другите са на принципа "Бай ти Ганя не е будала", щото, ако трябва да си наемеш човек, който да върши материално-техническата работа, той ще иска да е на пълно работно време, да взема човешка заплата, защото най-вероятно има деца и семейство, ще иска трудов договор, което значи данъци и осигуровки, ще иска отпуска, ще иска нормални условия на труд, ще има длъжностна характеристика от която не върви да го вадиш, абе въобще претенции до небето.
Друго си е, братче, стажантчето - яки момчета, секси момиченца, свежи, трайкат си, бачкат, чистят филтрите, режат цитрусови плодове, варят кафе със скоростта на светлината, поднасят го с усмивка... е, верно, не се свъртат много в кантората - 4-5 часа на ден, но пък за тия пари - толкова, к'во му плащаш...
Отделно в стажантските задължения влиза търчане по всички институции - съдилища, агенции, чужди кантори, държавни учреждения и тем подобни. Както казах - няма дъжд, няма сняг, марш до пощата и това е! За адвокатите ползата е ясна, но каква е файдата за стажанта от подобен "стаж" никой не знае и никой никога няма да разбере.
Повечето стажове се плащат. Символично, естествено, но има и някои изключения, например по 800-900 лв. месечно за стажанти, които обаче са обучени да вършат работа, която обикновен третокурсник (например) не може да върши. Накратко - пичовете си избачкват парите отвсякъде. Стажувал съм на няколко места и най-високата заплата, която съм получавал, е 150 лв. на месец за 5 дни седмично по 8 часа на ден (150 лв. получавах и за 5 дни по 4-5 часа на ден).
Когато не тичах по институциите, си клатех краката, което си е жива мъка. Адвокатска работа - йок. "Чети си Уикипедия и не се бутай, не ги разбираш още тия работи". Това беше "гадният стаж". "Готиният стаж", в който ме обучаваха, обръщаха ми внимание, даваха ми обратна връзка за допуснатите грешки и непрекъснато ми даваха юридическа работа беше неплатен, но за подобно отношение, заклевам се, готов съм да си плащам.
По отношението към най-ниските нива, впрочем, си личи мащабът на мисленето и това дали си нормален човек или самозабравил се "старшина". При един такъв старшина бях на интервю за стаж, като условията бяха "Пълна работна седмица, като уикендите има пътувания в провинцията. Те са извън делничните дни, но не се плащат допълнително. Ще се занимаваш със заповедни производства (т.е. събиране на дългове по селата). Заплащането е 350 лв. на месец, като, ако искаш да посетиш някоя лекция, трябва да го съгласуваш с непосредствения си ръководител и да получиш разрешение."
Но да се върнем на заплатата. 150 кинта на месец, пич, това е. Не можеш да паднеш надолу, но и не можеш да получиш повече, пък изборът е твой - ако щеш... Ако не ти изнася - друг ще дойде, студенти - бол. Кандидати за работа - също бол, университетите бълват нискограмотни, но безкрайно амбициозни кадри, а местата са кът.
Средната заплата на адвокатски стажант е 250 лв. за почасова работна седмица и 350 за пълна работна седмица. Изводът е, че ако искаш да си учиш уроците, ама сериозно, трябва или родителите да те издържат, или да работиш почасово и да живееш в мизерия. Щото 300 лева струва квартирата на един човек.
Aко разчиташ да работиш в кантора, да трупаш опит по материята И да вземаш добри пари, просто забрави. Друг е въпросът колко чисто юридическа работа ти възлагат - отново зависи от желанието на адвокатите да инвестират в теб. Колкото повече - толкова по-добре, все пак затова сме там. Не за парите, не за слугинажа - там сме да се учим и да растем. А от механична работа само затъпяваш.
По-добре 4 часа да се бориш с нещо, което не ти е по силите, отколкото да ги прекарваш по клюкарските сайтове. Да имаш относително компетентен студент, който желае да работи за теб и желае да се учи, а ти да го ползваш като хамалин/секретарка е точно толкова тъпо и недалновидно, колкото да имаш Ес-класа и да караш в нея картофи. Така ние не се развиваме, а вие не използвате потенциала ни. От това работодателите губят много повече.
Хора, искаме да сме полезни! Искаме да работим и имаме най-доброто желание да ви помагаме (според възможностите си)! За което, естествено, от вас се очаква а) да ни научите кое как се прави и б) да си плащате достойно. Така е справедливо, right?
За момента обаче стажантите сме "роби на ксерокса", момчета за всичко, носачи, чистачи, келнерки, секретарки и в далеч по-малка степен "адвокатски сътрудници". Ние не "сътрудничим на адвоката", а "слугуваме на офиса". Да ме прощавате, но учим за юристи, а не за икономи.
С такова отношение, уважаеми експлоататори на студентския труд, никога няма да заслужите нито уважение, нито коректно отношение, а най-много подмазване от по-амбициозните или по-компромисно настроените. Защото за момента получавате точно това - нашия компромис, просто защото просто нямаме друг избор.
И ако на вас положението "те ни лъжат, че ни плащат, ние ги лъжем, че работим" ви изнася и отговаря на потребностите ви, значи има нещо дълбоко сбъркано в цялата система. Ама аз това можех да ви го кажа и преди да седна да пиша. И понеже правилата ги създавате вие - помислете далновидно и ги променете.
Дотогава - Thanks for nothing!
И аз съм адвокатски сътрудник вече почти 2 години, но уча задочно и ми е добре. Надявам се да намериш най-добрият адвокат, който ще те научи на това, което искаш ))
Ми естествено, като си стажант в офис, на теб да дадат да преснимаш ония 800 листа. Ако беше стажант в работилница, щеше ей ония тежки железа да трябва да донесеш или да се поизцапаш малко. Във всяка фирма си има и куп несвойствени неща и все някой трябва да ги свърши. Мандарините в някой инцидентен случай кой предлагаш да ги обели - шефа ти или да наеме спешно външен човек по граждански договор за 5 мандарини? За едни 800 листа да закупят модерен копирен център? Естествено работата извън работно време не я приемам, но пък и недоучил студент (стажант) да очаква, че ще го търсят само за експетно мнение строго по специалността също не ми се вижда адекватно.... А за парите не го мисли - те никъде и на никого не дават кой знае колко
Абсолютната истина - при това в малките градове е много по-зле....Оскар Уайлд е казал нещо, което важи с пълна сила и да днес - В днешното време доброто образование е голям недостатък. То те лишава от толкова много неща. Докато хората със средно образование се предпочитат и вземат повече пари от другите с висше, няма какво да говорим.
И между другото - Slavery gets shit done... като ще се правим на отворени поне да пишем правилно...
@12 и 13 Докато го има мислене като вашето, младите ще се изнасят в чужбина. Там образованието се цени за разлика от тук. Никой не се е родил научен, и някой току що завършил е смешно да има големи претенции, че всичко разбира и да чака да му ринат с лопата парите, но още по-смешно е, да не може да си намери свястна работа, да бъде тъпкан, използван и какво ли още не...Явяваш се на какви ли не конкурси, за заплата 300-350лв. - но дори и за там не ставаш, ако нямаш връзки...стаж...и т.н. В същото време, толкова хора работят на половин ден в магазин, за двойно повече пари...Това правилно ли е? Но ако отидете вие, за това място няма да ви вземат, защото сте вишист, знаете си правата, може да имате претенции...с една дума мястото ви не е там. А къде е мястото на тези хора? Кажете ми, че не е вярно това....
Проблемът с трупането на опит, заплащането и отношението към младите кадри /стажанти / работещи студенти не е само при юристите... Ако можеш да бачкаш за почти без пари при някой преподавател, минаваш и с изпити, и със заверка, и ти остава плаха надеждица да те вземе на постоянна работа след дипломиране - пък може и да ти бутне по-свястна задача за по-читави парици, не само да му ходиш по институции и копирни центрове или да чистиш офиса. Ако не бачкаш при него, не се и надявай да научиш нещо - и да питаш, няма да ти каже. После защо образованието било на ниво в пъти по-ниско и от това през соца ...
Че то останаха ли млади и амбициозни хора в България? През 2007 напуснах УНСС в 3ти курс и заминах за щатите. Най-доброто решение в живота ми! Сега имам собствена транспортна фирма в Чикаго с 23 шофьора. Повечето от бившите ми колеги от университета се бъхтят за 1000-1500лв като роби по офиси, строежи, като секретарки и не знам какво още. Естествено има и по-успели от мен, но не заради безполезната диплома от български ВУЗ. Само дето съжалявам студентите по право, защото знанията им са безполезни извън България. Но за упорити, амбициозни и здраво работещи хора винаги има място тук в САЩ, а и в западна Европа.
Във фирмата, в която работя стажантите се наемат за не по-малко от 3 месеца. Абсолютно забранено е да бъдат ангажирани с т.нар. секретарска дейност като правене и сервиране на кафе, купуване на закуски и обяд и т.н. Всеки стажант се "прикрепя" към даден колега и директно започва да работи по проект. До момента няма един, който да си е тръгнал. Напротив, всички са супер доволни, защото научават доста практически неща, които в университета няма как да ти бъдат преподадени. Така че всичко е до политика на фирмата
Страхотна статия. Някои беше написал за договор между стажанта и кантората. Има такива случаи, но са единици. Аз съм юрисконсулт сега във фирма и мога да кажа, че слугинажа зависи какъв е. Но аз и до ден днешен обичам сам да си снимам и чистя бюрото. Относно ходенето по съдилища и институции, че така си създаваш контакти и виждаш кое как става, а и можеш да си вършеш нещо лично. До ден днешен си ходя и си правя справките -лично. Обучавал съм хора и като стажанти, а и после при започване на работа. Първото,което е обиколка по институциите, къде какво се подава и ги карам и стаите да си записват. Това ще им помогне дори и да напуснат и лека полека се започва и по същество. Няма как без бумащина и бюрокрация.
Яньо,то че си си направил trucking company и ти харесва е добре.Изкарваш добри пари и до там.Ако за теб щастието се крепи в бачкане по 14-16 часа,,разправяне с шофьори,брокери да те ебават,мексиканци да подбиват цените на товарите -не с всички е така.Има и по ценни неща в тоя живот от парите.Лошо е ако имзерваш успеха си само в пари. Стажантството в България има различни аспекти.Преди години бях на стаж във Външно от Университета.Който искаше да научи нещо,работа бол.Но там няма неща като купуване на кафе,бърсане на прах и т.н. Бил съм и стажант 9 месеца в изтъкнат ресторант,тъй като учих в ТОХ и беше задължителен стажа,пак такива неща като описаните в статията не е имало.Останах много доволен.Имаше доста работа и човек се учеше и на занаят и на взаимоотношения с хора и т.н. Може би е важно да уточня,че стажовете бяха безплатни.Но познавайки работата и хората в нея,такива простотии пак,не вярвам да има.В сегашната си работа контактувам с юристи(не адвокати).Малко странни хора,пречупват всичко през призмата на правото,а хумора им е като на лекарите
Ехоо, стажантчето, оправи си надписа на английски, защото е грешен. А самият факт, че си сложил най-отпред грешен цитат на чужд език, говори че или си некомпетентен в областта, но се опитваш да минеш за знаещ, или пък си разсеян и допускаш набиващи се на очи грешки. И двете обаче са недопустими за един юрист с претенции. Сега по същество. Когато човек е млад морето му е до колене. Така и всеки един младеж си мисли, че да си юрист е проста работа - работиш малко и то лека работа, получаваш много пари и всичко това се постига като минеш за пет години през университета, където ще ти набият всичко нужно в кратуната. Ако обаче кандидат-юристът има поне малко акъл в главата бързо разбира, че тая работа не е точно така и бъдещето не е чак толкова светло освен ако не е потомствен юрист (родители с кантора, баща-нотариус, майка-магистрат или вуйчо-владика). Конкуренцията е голяма и за всяко свободно място има поне по 20-30 кандидата. Това означава, че същинската конкуренция започва не преди да влезеш, а след като завършиш университета. И вариантите са два - или се захващаш сериозно с правото и посвещаваш огромна част от времето и силите си, за да се превърнеш в конкурентноспособен юрист, или просто изпадаш и започваш да се занимаваш с нещо друго, а дипломата за юридическото ти образование се превръща в ненужна украса за стена, на която си посветил най-хубавите си години. Но това, че си избрал първия вариант, не ти отваря автоматично всички врати, защото такъв е изборът на повечето новозавършили юристи. В юридическия факултет са те научили на основните понятия в правото, само са ти открехнали вратата на юридическия свят. Кантората, в която започваш работа като стажант обаче не е университет. В университета се опитват да те научат на нещо, в кантората се учиш сам. Там няма нито да ти четат лекции, нито да проверяват колко знаеш. Там се върши работа и ти трябва да се нагодиш според това, да намериш сам своето място в нея. Естествено че започваш с обикаляне по институциите и общи работи. Никой няма да ти даде да пишеш искова молба още първия ден. От теб зависи обаче как ще развие бъдещето ти в кантората. Ако си инициативен, ако се интересуваш от това какво се върши и как се върши там, ако наистина искаш да вникнеш в работата, а не присъстваш там само физически за едната заплата и най-важното ако си интелигентен и наистина нещо ти влиза в главата, постепенно ще ти бъде гласувано повече доверие и ще ти бъде поверявана по-отговорна работа. Но там няма кой да те наглежда и да бди над теб. Там се работи и ако ти не покажеш, че си годен да свършиш дадена работа, тя просто няма да ти бъде поверена. Казано по друг начин, ако шефът ти прецени, че ще си по-полезен в снимането на 800 листа на допотопен ксерокс или в носенето на диня, отколкото в изготвянето на пълномощно, ще снимаш и ще носиш, вместо да правиш пълномощно. В момента когато шефът е уверен, че ще се справиш с пълномощното, той ще те натовари с изготвянето му, за да може адвокатът, който би трябвало да напише пълномощното да бъде натоварен с нещо по-сложно. Така седят нещата в кантората. Вършиш работата, която си доказъл че можеш да вършиш правилно и където ще си най-полезен, а междувременно трупаш опит и знания в занаята и офисните взаимоотношения. Това последното става по твоя инициатива, защото кантората е работно място, а не начално училище, където мила учителка ти помага да пишеш ченгелчета. Позицията, към която се стремиш не ти се полага по право, тя трябва да бъде спечелена, а от това как ще го направиш зависи колко добър адвокат ще станеш. Ако не си пробивен, съобразителен и не взимаш най-доброто от всяка ситуация, то и мястото ти може би не е там. И имай предвид, че всички сме минали през този етап. Ти не си някакво изключение. Всички сме обикаляли институции и съдилища зиме и лете, всички сме тичали да хванем работното време на централна поща и сме се борили с трудностите на бюрокрацията. Така се калява характера. П.С. Не защитавам канторите по никакъв начин. Истината е, че повечето са долни изедници. Това което искам да ти кажа е, че никой няма да дойде да ти даде мечтаната работа на готово само защото си завършил и имаш високо мнение за себе си - трябва сам да си я вземеш. П.С.С. Ако мислиш, че това е робска работа отиди да поработиш като общ работник на строеж за един ден само или се хвани на някаква тежка физическа работа, за да разбереш какво значи робски труд. Ще видиш колко мотивиращо ще ти подейства и ще разбереш, че в реалния свят хората са принудени да вършат къде-къде по-тежка работа, за да печелят парите си.
Отличих няколко основни стажантски тези: - полага ми се определено отношение, защото имам амбиции; - искам добро заплащане за моето участие; - някой трябва да мисли за инвестицията в мен и да съзре потенциала във - - фигурата на Стажанта въобще; - нямам опит, но менторите трябва да развиват и да размишляват върху начините как да го придобия; - имам претенциите към труда, който полагам и имам претенции към заплащането му. Дали ще получите по-отговорни задачи, които развиват професионални умения зависи изцяло от потенциала, който покажете, способността ви бързо да се ориентирате в обстановката, бързо да учите, схватливостта ви, енергията, отношението, което влагате, интереса към работата, личните ви взаимодействия с хората в офиса, начина по който комуникирате с тях (т.н. soft skills)... Купища фактори, които можете да усетите и усвоите именно в реална среда. Ако имате потенциал, по-висок от този на офисната кафеварка и не страдате от скрупули по първоначалната чирашка работа като тичането по институции например (което също си е опит, а и възможност за набиране на контакти), тогава този смешен плач за недалновидността на менторите ще е безпредметен. Средата е конкурентна и сурова и успяват да се докопат до реални ползи тези, които имат потенциала и заслугите да ги придобият. За съжаление, отново съзирам мантрата на 19-25 годишните, които са твърдо убедени, че много работи им се полагат по дифолт, средата е абсолютно несправедлива към тях и ги ощетява нарочно и че трябва да им се дават по много пари още от утре, защото на тях толкова им трябват (квартирата струвала 300 лв.). Ако Вие, стажанте, още имате съмнения и смятате, че живеете в несправедливо и жестоко време, което ви преебава тотално, горещо ви препоръчвам да прочетете "Бит и душевност на българския народ" от Иван Хаджийски, в частта засягаща собственичеството и занаятчийството на българското еснафство преди Освобождението. Може би този текст ще ви помогне да се освободите от чувството, че сте неестествено експлоатиран в опитите си да "хванете занаят" и ще ви зареди с повече стоицизъм и упоритост. Пожелавам ви търпение и успех
Вероятно имате своите онования, Илкнур. Притеснителното е, че ако вие самият се асоциирате с 18-25-годишните и демонстрирате прокомунистическа носталгия по време, което не ви е никак познато, е сложно да се каже дали ще успеете скоро да „отлепите” от базисното ниво на неопитния, на който все нещо не му достига (и някой му пречи), за да достигне равнище по-скоро на доходи, не толкова на професионализъм. Дори и тези, към които ядно се обръщате да послушат съвета Ви и учтиво се изнесат от страната, за да ви отстъпят мястото си на пазара на труда, то аз лично изпитвам съмнения доколко остатъчната маса от неопитни, недоучили (дори неграмотни) младежи, заедно с пенсионерите, маргиналиите и социално слабите, ще успеят да удържат с труда и данъците си хазната на една държава. Така че, дори и в мечтите си сте неопитен и подвластен на кухи утопии. Не пропускайта факта, че хората, които са постигнали стабилност в страната и са си взели вече хляба, ще се оправят, където и да ги запратите по света. Вие, намръщените, гладните за придобивки и недообразовани 18-25-годишни, заели техните места в родината, ще се справите ли? Самият факт, че стажантите сами признават нуждата от знания и опит, за да продължат развитието си, отговаря на този въпрос и поставя под съменние вашата „изселническа” теза
Прочетох доста коментари по статията и някак успяха да ме ударят по най-милото - нали и аз съм стажантче, та ме сърбят пръстите да пиша по темата Добре де, щом поради незнанието си и прекалените си претенции ставаме само за тичане по институциите, копиране, белене на мандарини и правене на кафе, защо да си намериш стаж се оказва тооооооолкова трудно Започваш с търсене на обяви за работа (максимум 10ина обявени за месеца). Ако представиш някое що-годе прилично СВ, със сравнително прилична снимка - О! получаваш шанс за интервю Но какво интервю - събират те в стаичка с още няколко кандидат-стажантчета и ти дават тестче (не какво да е, а свалено от сайта на ВАС, подготвено за кандидат-адвокатите), после някой и друг превод от български на английски и обратно (без речник, щото видиш ли кандидат-стажантчето трябва да знае всички термини, защото ГОЛЕМИТЕ АДВОКАТИ ги знаят и работят без речник, в което до ден днешен дълбоко се съмнявам). После си тръгваш ни лук ял, ни лук мирисал, и евентуално чакаш да ти се обадят за второ интервю. Ако си късметлия (защото ОЧЕВИДНО стажантчето няма на какво друго да разчита, нали не е достатъчно образовано), отиваш да разкажеш за себе си - ако изглеждаш покорен, работлив и знаеш поне още 1 език освен английския, печелиш точки (не се знае, може на някой адвокат да му се наложи да преведе документ от френски/немски, защо да плаща на преводач като си има стажантче - не съм против езиците, не ме разбирайте грешно, говоря още 2, освен родния). Уговаряте работното време - правиш компромис в името на стажа и се съгласяваш да пропуснеш 1-2-3 лексии/упражнения (какво от това, в университета няма да получиш толкова практически знания, както в кантората :shock. Стигате до големия въпрос - заплащането! Чул си от колеги, че варира между 200-300 лева и като те питат на колко се оценяваш, казваш това, което диктува пазара, иначе рискуваш всички мъки по кандидатстването да се повторят и да започнеш от 0. Ето сега хоп, вече си стажантче Урааааа - ти си доволен, мама и тати са доволни, шефът - също. Отиваш костюмиран и надъхан на работа следващия ден и се сблъскваш с ОФИСА, пълен със забързани и заети адвокати, никой от които не си прави труда да запомни името ти, до момента, в който се наложи да сканираш/принтираш/копираш нещо. Тогава си им най-милото стажантче на света. А ти си услужлив, трябва да бъдеш мил и добър, по-нисък от тревата, защото си на СТАЖ, от който искаш ДА НАУЧИШ как ПРАКТИЧЕСКИ се случва правото и се надяваш да ти покажат. Оказва се обаче, че всички са твърде заети, за да се занимават с теб, а и често пъти не ти остава време да се самообучиш от десетките папки с дела в офиса, просто защото не ти остава време да седнеш на работното си място - имаш по-важна работа, тичайки от една институция до друга. Нямаш против да го правиш, ако поне половината ти от работното време минаваше в писане на нещо от правно естество - пълномощно, някое по-просто договорче или чисто и просто "прикрепяне" към някой адвокат, който да иска да сподели поне малка част от работата си с теб и да рецензира това, което си свършил. Но не, ти не си чел достатъчно в университета и нямаш елементарни познания (не че някой си е направил труда да ги потърси в теб или ти е дал възможност да ги покажеш), не можеш да се справиш със "сложното" пълномощно. В резултат, 6 месеца по-късно осъзнаваш, че нищо не си научил, освен как да комуникираш с деловодителките в съда, къде се продават най-вкусните сандвичи и къде са сградите на някои институции, напускаш така желания стаж и колелото се завърта отново Мога да напиша още много, но е безпредметно Явно хората наистина забравят от къде тръгват, нали мозъкът бил създаден така, че да отхърля неприятните спомени В резултат един въпрос, на които се надявам да получа отговор (виждам, че има доста компетентни хора тук) след като аз съм НИКОЙ за една кантора и тя не вижда смисъл да инвестира в мен, да ме обучи, да ми даде необходимото заплащане, за да покрия минималните си нужди (за да не се налага ежедневно да мисля какво друго да работя, за да успея си купя тоалетна хартия, а да се отдам на четене и самоусъвършенстване), тогава какъв стимул и желание за развитие остава за стажантчето
Смешни вопли на мързелив млад човек. За жалост ако нямаш готовност да направиш едно кафе, едва ли ще имаш и готовност да свършиш сериозна юридическа задача. Това е изводът ми като потенциален работодател. Учудвам, се че млад човек може да е с така изкривен манталитет. Трябва да имаш и да покажеш готовност за всичко, а ако прецениш, че кантората не те устройва, винаги можеш да напуснеш. Аз лично, след като съм правила не само кафета, а и много други организационни дейности освен чисто юридическата работа. Оцених го като много ценен опит години по-късно, когато изградих собствен адвокатски бизнес. Определено не бих те наела като стажант. Липсва ти отношение към работата, а и по-дълбоко разбиране на тази така сложна и трудна бизнес структура - адвокатската кантора и адвокатската практика. Един съвет от мен - не отказвай да направиш и да дадеш нещо повече от себе си, в дългосрочен план трудът винаги се отплаща. Всеки труд.