Енчо Клатев! Моят приятел, който свиреше на виола. Той и сега свири на виола, но живее в Бадахос, Испания. На испано-португалската граница май, не знам точно.
Та Енчо Клатев живееше на "Славянска". В апартамента на чичо си. А пък чичо му беше емигрирал в Германия.
Там, в апартамента на моят приятел Енчо седяхме всяка вечер и слушахме "Свободна Европа".
"Подкрепа" изпратиха писмо до нас"- обясняваха по радиото. Спомням си първите имена на дисиденти, които научих - Тренчев, Собаджиев, Босия...
Спомням си и как от уста на уста се разказваше случая за Петър Слабаков, който бил повикан от ДС покрай събитията с "Екогласност" и офицерите му казали - Слабаков, говори се, че извършваш нелегална дейност.
А Слабаков отвърнал: "Мен всеки ме знае каква кола карам и каква заплата вземам - вие сте нелегалните..."
В този следобед, на 10.11.1989 година аз бях на 17 години. Ученик от 11 клас в софийското музикално училище. Чупих се от часове и отидох при моя приятел Енчо. Беше студено, май валеше нещо между сняг и дъжд.
А Енчо от вратата ме посрещна с думите- "Мицов, по "Свободна Европа" съобщиха, че са махнали Тодор Живков".
"Това е невъзможно..." - отвърнах аз - "сигурно е някакъв майтап".
Седнахме да пием кафе. И така дочакахме Новините. Казвам новините, защото тогава те бяха само едни - на държавната телевизия.
И видях познатите физиономии - ЦК на БКП. С тая разлика,че Другарят Живков изглеждаше...на силни транквиланти.
Дори не помня формулировката на новината. Петър Младенов поемал щафетата. Всички изказваха благодарност на бившия Генерален Секретар (забравил съм всички титли, бяха няколко).
Боже! Перестройката дойде и у нас! Сега може да ви се стори смешно, но тогава... тогава гледахме руска телевизия, където имаше рок-групи, предавания, в които се говореше против Сталин и Брежнев. В Прибалтика вече набираха сила борбите за независимост на Литва, Латвия и Естония, Унгария вече бе отворила границите си, в Чехия и Полша също вреше и кипеше, Хавел и Валенса бяха на гребена на революцията. И всички очаквахме перестройката като манна небесна.
Аз и моят приятел Енчо не знаехме какво ще стане. Ние имахме още една година училище, после - живот и здраве -казарма, Консерватория.
Ние не знаехме, че тези, които благодариха на Живков, само няколко дни по-късно ще се обърнат срещу него. Че някои от тях ще създадат своя, отгледана зад дебелите стени на тайните служби опозиция. Че първите демократични избори ще бъдат спечелени отново от БКП, въпреки огромната подкрепа за тогавашния Съюз на демократичните сили.
Че след това ще настане анархия, ще има режим на тока в съотношение 2:2 часа, държавата ще бъде опоскана до последната керемидка и парченце желязо и продадена за скрап от разни субекти, поставени на съответните места от други субекти.
Не, ние не знаехме това. Ние смятахме, че сега нещата ще станат добри, че ще има свобода на мнения, вероизповедания, партии, политически убеждения.
Година...или 2 по-късно... промените доведоха дотам, че моят приятел Енчо замина...и не се върна повече в Родината си.
Както стори почти целият ми випуск 1990 - Средно музикално училище "Любомир Пипков".
Ние, малцината останали, понякога се питаме - каква я мислехме, каква стана.
Но сега нямаме сили да излезем по площадите, както тогава. Когато Петър Младенов каза - "Най-добре танковете да дойдат".
Сега ние изплащаме ипотеки, бачкаме на по 2 места, за да скърпим семейния бюджет, и ни е все тая.
А децата ни нямат никаква идея кой е Тодор Живков, какво е ЦК на БКП и защо наричаме паркинга пред Народния театър - Мавзолея.
Моят десети ноември ли... Той май не се състоя. Или поне не се състоя напълно.
За това Енчо, приятелю. Където и в Испания да се намираш...Искам да ти разкажа края на историята.
Когато си тръгвах от вас...на 10.11.1989 година... към своята квартира в квартал "Разсадника".
Един таксиметров шофьор ме качи и каза: "Брат, днес возя без пари...бай Тошо падна..."
И ме закара до нас без да вземе и стотинка от брадясалия с пубертетска брада замечтан тийнейджър.
Ако знаехме, че след бай Тошо България ще попадне в ръцете на бай Х*й... сигурно нямаше да се поддадем на тази еуфория... Защото след това за всичко си платихме.
Много право в очи... Ей, трябваше тогава като са паднали комунистите на земята, да ги убием с контролен в главата... Но, НЕ. Направихме се на добри... а те ни наведоха и от тогава насам ни е...т без вазелин дори!
няколко дни след "падането" на тато срещнах радой ралин, Бог да го прости. беше умислен. поздравихме се и аз казах: "поне ти сега трябва да се радваш!" а той ми отвърна: "аз? защо? това, което ни чака, вече съм го преживял веднъж... и, повярвай ми, никак не е хубаво!". даа, прав се оказа Мъдрецът... в разговори с приятели по онова време бях застъпник на тезата, че трябва да се хванем за железата и да свършим камунясите до крак! цитирах класиците, че безкръвните революции водят доникъде... май и аз се оказах прав, но това никак не ме радва.
10-ти ноември си е дата принадлежаща на историята на БКП. Те я създадоха и те трябва да я празнуват. Ние обикновените граждани трябва да си създадем наша дата, на която да празнуваме измитането на БКП от главите и живота ни. Кога ще се случи? Когато една критична маса граждани кажат: "като няма прокопсия - плюл съм в тази орисия"
Май излезе, че ние децата на демокрацията сме си най-добре ... A Венци, нямаш си и на идея колко искрено завиждам на теб и връстниците ти .. Отрасли в едни различни време, за които аз мога само да чета в учебниците по нова история и да слушам лекции, вие сте деца на едно преходно време. Сякаш сте живяли в друга далечна епоха и сега сте тук и можете да си направите своите изводи и оценка.. А ние, четем за режим на тока, и се чудим какво е това животно, или пък прав си- повечето ми връстници дори мислят Тато и Тито за една и съща личност... Но както и да е,твоят несъстоял се 10-ти ноември е малко повече от нашето нищо, което ни преследва ..
евала венци! *****
Отново прочетох с интерес поредната доза Венци Мицов... Честит 10-ти ноември, деца на прехода! И честито "нищо" на моите връстници, децата на демокрацията. Не мога да определя кое е по-добре. И аз малко завиждам на първите за пламенността, надеждата и яростта, с които са излизали по площадите да се борят за тяхното "нещо". Но ние, децата на демокрацията, можем само да четем за това. Ние, за съжаление, не можахме да ги видим и да се докоснем до тях, и съответно не можахме да вземем пример, да се научим да различаваме добро от зло и куп други важни работи. Не се научихме да имаме отношение. Защото те отрекоха старите ценности, те се оказаха неефективни, само че новите такива очевидно не се появиха - нито тогава, нито сега. И децата на прехода се отказаха, млъкнаха и се пуснаха по течението. Те не са съвсем виновни - докато майките ни се редяха на километричните опашки за кисело мляко, нямаха време да ни обясняват как трябва да живеем живота си един ден. Мъчно ми е. И за вас, и за нас. Един гениален "ваш" поет го беше изпял - "Ние сме болен продукт на своето време и вашия труд". Колко вярно звучи все още, нали?
дааа, носталгични спомени..., изгорени надежди... вече с 20г. давност, истинни коментари... и какво от това?! Едно нещо не се ли направи навреме, после няма сми изобщо да се прави... ; да изпуснахме ги и връщане назад няма Аз се сещам за жалкия селски фигурант с шлиферчето, на когото възлагахме надеждите си, а нямам пропуснат митинг от ония... истинските Сега ще сме слуги на новата олигархия..., до следващите събития... ако има такива докато сме живи китайски мъдрец бе казал: 'тежко на тези, живеещи в интересни времена...' чак сега го разбрах...
Моят 10 ноември се състоя в едно затънтено военно поделение. Нормално е човек да е настроен носталгично, но въпреки това всичко, за което си "платихме" през последните 21 години, си струваше.
какъв "честит..10...:" ма офцо сипаничева? какво честитиш сякаш е рождения ден на хитлер? и най лошия социализъм е бил и е много по човечен от днешната "демокрация" прокарана и реализирана от лумпени ,нагаждачи ,отрепки и от кумира на мицooF -костов. имаше бегла надежда ,че нещо ще се оправи- спомнете си- "оня списък' светкавичното суспендиране на наказателния кодекс- закриването на ДЪРЖАВЕН И Народен контрол предаването на наши разузнавачи и разбиването на всякакви държавни структури и най вече на съдебната система но с внедряването на турски и американски резиденти всякакъв опит за Демократични промени бе елиминиран.. Защо всички наши известни мутри са граждани на сащ? нали уж там милеят за правовия ред и "мръсните пари? никога няма да има демокрация с продажничество и слугинаж кажете какво работи по-добре у нас? икономика индустрия образование? и нямат нищо общо комунисти .удобно оправдание за грабежа днес и разрухата. какво получихме даром от запада? какво им продадохме? опростихме милярди-защо- ами защото сме изроди като народ и овча нация аз съм далеч и се радвам че не съм част от кочината българия все пак жал мие за добитъка там.. понякога
Навремето баща ми не го пуснаха да мине през един митинг на СДС... защото имаше червена чанта. Ето такива кратуни искаха да правят история! Каква история, истински цирк. Дали ще крещят "Кой не скача е червен" или ще слушат циганска музика и ше ядат кебапчета няма разлика в електората.
Моят 10 ноеври се състоя. Въпреки, че не помня много от предишната система, помня, че ме подстригваха всеки месец, защото иначе не ме пускаха в училище. Помня, че се събирахме в абонатната на блока и се опитвахме да хванем ВВС за да чуем резултатите от английските мачове в неделя вечерта. Помня, че в същото мазе слушахме любимите си групи, които разменяхме на някакви измислени касетки и прослушвахме на някакъв полски касетофон с едно говорителче. Помня дядо ми който плюеше през зъби, като видише „милиционер” и лицето му ставаше пепеляво когато говореше за БКП. Чудех се защо предпочита да обикаля 9 месеца в годината по планините като планински водач, вместо да живее нормален живот с нас. Това са част от спомените ми преди тази дата. Самия 10 Ноември 1989 беше нормален ден – нищо различно до към 20.00 часа – след това ни беше заляла еуфорията, въпреки, че не разбирах точно защо. След това си спомням първите митинги, стоенето до 3 през нощта на първите „демократични” избори, революцията в Румъния давана пряко по телевизията, „Лукановата” зима. От по-късния период си спомням мутрите, „Виденовата” зима, Костов, Царя, Европейския съюз, Бойко Борисов и други знайни и незнайни герои. След 10-и научих доста нови неща- разбрах за лагерите, през които е минал дядо ми, защото не е симпатизирал на БКП. Разбрах за корупцията на всички нива в държавата (включително и в магазините, където за да си купиш някои неща трябват "връзки"). Разбрах, че няма такова нещо като "равенство" между хората. Доста плашещи неща за един тийнейджър. Годините след 10-ти не бяха леки - щом аз съм ги усетил с моите 13 години, не искам и да си представям какво е било на родителите ми. Но все пак растяхме с мисълта, че сме свободни да постигнем каквото искаме - по-късно и това ни го отнеха, но наскоро един приятел ми обясни, че това било смисъла на фразата "да пораснеш". Не мога да кажа дали "преди" или "след" е по-добре - аз харесвам повече "след". Не ангажирам никой с моето мнение - едно от нещата, които ни донесе 10-и ноември е правото на собствено мнение. И в тази връзка поздравявам всички форумни "плъхове", защото спокойно могат да празнуват на тази дата - преди това нямаха право на мнение.
Приятелю NIP, мисля, че много спешно трябва да си потърсиш работа - по възможност някаква положителна работа, защото в противен случай много скоро ще се удавиш в злобата си. Започни работа, приятелю NIP, и по възможност, не се връщай в България, защото тя няма нужда от разбирачи като тебе. Изключително се радвам, че си успял и доволен от себе си човек, но това някак не си личи по отношението ти към останалите... Швейцарските психолози на това ли те учат? ... "...Но все пак растяхме с мисълта, че сме свободни да постигнем каквото искаме - по-късно и това ни го отнеха, но наскоро един приятел ми обясни, че това било смисъла на фразата "да пораснеш". Не мога да кажа дали "преди" или "след" е по-добре - аз харесвам повече "след". Не ангажирам никой с моето мнение - едно от нещата, които ни донесе 10-и ноември е правото на собствено мнение. И в тази връзка поздравявам всички форумни "плъхове", защото спокойно могат да празнуват на тази дата - преди това нямаха право на мнение." Поздрав за пост-а на Perrin
И моят 10 ноември се състоя.Промени се наѝ-важнито-сега имам свободата да избирам-какво да говоря, къде да пътувам, как да живея.Връстниците на демокрацията едва ли ще ме разберат, но може би е по-добре- да не натоварваме децата.Да помълчим-усмихнати, с насълзени очи.
За мен започнатото тогава, реално ще завърши, когато падне паметникът на окупатора, стърчащ като среден пръст в центъра на София. Едва тогава спокойно ще можем да заявим, че хората са се от- зомбирали достатъчно, та да свалят оковите.
ееех Венци, синът ми е горе-долу на твоите години....мааму стара, а баба ми казваше - седи зло, че без тебе още по-зло.....