И поетите-шведи доживяват до Нобел

Тазгодишната Нобелова награда за литература бе връчена на Томас Транстрьомер - шведски поет, чийто сюрреалистични творби, посветени на мистерията на човешкия разум, са го превърнали в един от най-значимите скандинавски писатели от Втората световна война насам.

От Шведската академия заявиха, че са отличили 80-годишния поет, защото "чрез своите концентрирани и чисти образи, той ни дава свеж досег до реалността".   

Нобеловият комитет този път преодоля съмненията си за удостояване на шведи

През 1990 г. Транстрьомер преживява инсулт, който го оставя полупарализиран и неспособен да говори, но въпреки това той продължава да пише и през 2004-а публикува стихосбирката "Великата загадка". До ден-днешен той продължава да свири и на пианото си с една ръка.

"Събуждането е като скок с парашут от сънищата. Свободен от задушаващата турбуленция, пътуващият потъва в зеленината на утрото," пише в стиховете му. "Нещата се раздвижват. Трепкащата чучулига си мисли, че познава дебелите корени на дърветата - тези поклащащи се подземни фенери. Но над земята има зеленина - тропическо изобилие от повдигнати ръце, слушащи сърцебиенето на една невидима помпа".

Транстрьомер е роден през 1931 г., публикувал е първата си книга "17 стихотворения" през 1954 г. Завършил е психология в Стокхолм и от 1960 до 1966 г. работи в изправителен център за малолетни престъпници.

Шведът е получавал множество награди преди Нобеловата - Neustadt , Övralid, „Петрарка",  "Златен венец", наградата на фонд Грифин.

Транстрьомер е дългогодишен фаворит за наградата от 10 милиона крони (около 1.5 милиона долара), а през последните години шведските журналисти чакаха пред апартамента му в Стокхолм в деня на обявяването на Нобеловата награда за литература. Сред най-известните му стихосбирки са "Прозорци и камъни" от 1966, в която той черпи вдъхновение от многото си пътувания, и "Прибалтика" от 1974.

Неговите творби са превеждани на повече от 50 езика и са вдъхновение за поети от целия свят, особено в Северна Америка. "Той пише поезия от 1951 г., когато дебютира като издаван творец. В действителност обаче творчеството му е сравнително скромно като обем," разкрива Питър Енглунд, постоянният секретар на Академията. "Той пише за големите въпроси. За смъртта, за историята и паметта, за природата," допълва той.

Първият швед с Нобел за последните 37 години е работил и като психолог

Транстрьомер е първият швед, който получава наградата за литература след Ейвинд Йонсон и Хари Мартинсон, които споделят приза през 1974 г. Енглунд отбелязва, че академията е особено предпазлива при награждаването на шведски писатели, тъй като се страхува от обвинения в пристрастност. "Затова мисля, че бяхме много разумни и не сме постъпили прибързано," заяви той в четвъртък.

От 50-те години насам, Транстрьомер изгражда трайно приятелство с американския поет Робърт Блай, който превежда много от творбите му на английски език. През 2001 г., издателската къща на Транстрьомер в Швеция - Bonniers, публикува кореспонденцията между двамата писатели в книгата "Въздушна поща". По-рано тази година, Bonniers издадоха колекция с творбите на поета за периода 1954-2004 г., по случай осемдесетия му рожден ден.

Роден в Стокхолм през 1931 г., Транстрьомер израства сам с майка си - учителка, при която живее след развода й с баща му, работил като журналист. Той започва да пише поезия докато учи в класическата гимназия "Сьодра" в Стокхолм, и дебютира със стихосбирката "Седемнадесет поеми" на 23-годишна възраст. По-късно завършва психология в Стокхолмския университет и започва да разделя времето си между поезията и работата като психолог. 

Дори букмейкърите смятаха Транстрьомер за стабилен фаворит за наградата

Британската букмейкърска компания Ladbrokes разкри, че е имало пик от късни залози в четвъртък, който е превърнал Транстрьомер във фаворит с коефициент 4/6 за наградата. "Още в началото на залозите той беше вторият фаворит и през цялото време остана на високи позиции сред залагащите" заяви говорителят на фирмата Алекс Донъхю.

"Вчера сутринта той се превърна в абсолютен фаворит сред серия късни залози, някои от които идваха от Швеция" съобщи той, допълвайки, че моделът на залагания не е предизвикал никакви подозрения. "Колкото повече наближава дадено събитие, толкова повече хора имат идея какво ще се случи - винаги е така... определено не намекваме, че има нещо нередно в това".

Нобеловата награда, смятана за едно от най-високите призвания в литературата, се връчва само на живи писатели. Решенията на академията често предизвикват разгорещени дебати сред литературните експерти.

Някои от предишните нобелови лауреати за литература са непознати дори за специалисти-литературоведи, докато други са радващи се на масово признание автори, удостоени с множество други награди.

Сред утвърдените писатели, които никога не са печелили Нобелова награда, са имена като Лев Толстой, Марсел Пруст, Джеймс Джойс и Греъм Грийн.

Израелец спечели Нобела за химия за откриване на квазикристалите

70-годишният израелски учен Даниел Шехтман взе посмъртно Нобеловата награда за химия за 2011 г. Отличието му бе присъдено за откриването на квазикристалите. В тях се откриват мозайки на нивото на атомите - симетрични модели, които обаче никога не се повтарят.

Конфигурацията в квазикристалите навремето е била смятана за невъзможна и колеги се подигравали на Шехтман за откритието му. Смятало се е, че атомните структури са повтаряеми. Наложило се изследователят да води ожесточена битка срещу установените научни принципи.

Шехтман работи в Израелския технологичен институт в Хайфа. На 8 април 1982 г. под електронния му микроскоп се появява изображение, противоречащо на законите на природата. Във всички твърди тела атомите са "опаковани" в кристали в симетрични модели, които се повтарят отново и отново. Изображението на Шехтман обаче показва, че атомите в неговия кристал не могат да бъдат повторени.

Откритието на учения е изключително спорно. Защитавайки находката си, Шехтман е принуден да напусне екипа, в който работи. Откритието му обаче променя из основи разбирането на химиците за твърдата материя.

Апериодичните мозайки, като тези в средновековните ислямски мозайки в двореца Алхамбра в Испания, са помогнали на учените да разберат как изглеждат квазикристалите на атомно ниво. В тези мозайки, както и в квазикристалите моделите са симетрични - следват математически правила, но никога не се повтарят.

Когато описват квазикристалите на Шехтман, специалистите използват понятие от математиката и изкуството - златно сечение, известно още като божествена пропорция.

Квазикристалите са открити в естествено състояние в Русия през 2009 г. "В момента учените експериментират, като използват квазикристали в различни продукти от тигани до дизелови мотори", се казва в изявлението на Нобеловия комитет.

Нобеловата награда за химия и сумата от $1.5 млн. ще бъдат връчени на Шехтман на церемония в Стокхолм на 10 декември, когато е годишнината от смъртта на основателите на наградите - Нобел.

Нобеловата награда за химия се присъжда от Кралската шведска академия на науките от 1901 г.

#1 Коректен 08.10.2011 в 10:03:43

"...70-годишният израелски учен Даниел Шехтман взе ПОСМЪРТНО Нобеловата награда за химия за 2011 г." "Нобеловата награда за химия и сумата от $1.5 млн. ще бъдат връчени на Шехтман на церемония в Стокхолм на 10 декември, ..." Е как става това?

#2 Pozzi 10.10.2011 в 08:07:09

Правописна грешка в заглавието на статия за литература...Приключих с четенето още там.

Новините

Най-четените