Британският вестник Guardian експериментира с дизайнерско издание, като получава и малка роботизирана помощ. Може да звучи странно, като се има предвид, че всекидневникът на компанията се продава в цяла Великобритания. И за него работят хора. В случая си говорим за нещо по-малко, но и движено от алгоритми.
Дълги хубави четива
Guardian си партнират с компанията The Newspaper Club, която се занимава с изработката на малки издания във вестникарски формат. Резултатът е The Long Good Read (дългото хубаво четиво - англ.), в който се поместват най-добрите подробни разработки и други по-големи текстове от последната седмица.
The Newspaper Club отпечатват ограничен тираж, който отива в друг експертимент на Guardian - кафене в Източен Лондон. Там всеки понеделник имате по 24 страници с „дълги хубави четива" безплатно и с опростен дизайн.
На пръв поглед The Long Good Read изглежда като хартиен агрегатор, който паразитира върху популярния всекидневник. Любопитното е кой го прави - в случая това са роботи. Добре, де, ако трябва да спазваме техническата терминология се наричат алгоритми и програми, които избират материалите и ги разполагат на страниците.
Джемайма Кис, която отговаря за технологичните въпроси в Guardian, казва, че The Long Good Read е нов опит в търсенето на начини материалите на вестника да имат живот и след деня на публикуването си: „Това е просто начин за повторна употреба на това съдържание по по-творчески начин и без да те натоварва мисълта, че това е вестник".
Започва като експеримент
Седмичникът започва съществуването си преди седем години като чисто дигитален експеримент на програмиста Дан Кат. Идеята е да се събират тематичните публикации и останалите по-големи текстове в един канал, предназначен най-вече за RSS. Това са материали, които изискват повече читателско време - например след работа или в събота сутрин. За Кис това да имаш какво да четеш заедно с кафето или чая си е част от „богатото наследство" на вестникарската журналистика.
Кат разработил алгоритъм, който сканира системата на Guardian, който прескача блогърските публикации, мултимедията и всичко друго, освен дългите материали. С помощта на още няколко софтуерни функционалности, накрая редакторът има пред себе си списък от 30 статии, които системата автоматично му препоръчва - това е най-подходящият 1% от съдържанието, създадено в рамките на седмицата.
След като единият „робот" е свършил черната работа, редакторът избира кои от текстовете да бъдат публикувани и се включва следваща програма. В случая това е разработената от The Newspaper Club ARTHR, която сама прави дизайна на вестника на база подаденото й съдържание.
Миниатюризация
Съвместната работа на хора и алгоритми е доста бърза. Според главния инженер на печатарската компания Том Тейлър, вече е възможно вестник да се сглоби в рамките на час.
Историята на The Newspaper Club се върти около софтуера ARTHR, който в по-малко автоматизираните си версии помага на хората, които искат да създават печатни материали, но не са започнати със сложните продукти като Adobe InDesign. Основно става дума за малки вестници, при това - колкото малки клиентът иска. С помощта на по-нови технологии, The Newspaper Club може да завърта даже единични тиражи.
„Това е като миниатюризацията на двигателя: от нещо с размерите на фабрика до такова, което се слага в кола или мотор. Променят се и нещата, които могат да се правят с този двигател", коментира инженерът.
Някои американски вестници свалят разходите, като предлагат печатниците си на конкуренцията, но The Newspaper Club има амбицията за нещо повече от поточна линия за каталози с промоции. Компанията изпълнява бутикови поръчки за всякакви клиенти - в това число и за Лондонската филхармония.
Интернет не универсален отговор
Според Тейлър, технологиите може и да са нанесли тежък удар на традиционния бизнес модел на вестниците, но не можеш просто да кажеш, че Интернет е бъдещето. Има носталгици, а и такива хора, които искат да експериментират с хартията и това по какъв начин тя може да пренася посланията. Инженерът е категоричен, че се усеща желанието на част от публиката да чете по-дълги и смислени материали далеч от екраните, с които сме заобиколени по цял ден.
В момента Guardian печата ограничен тираж от The Long Good Read, докато реши дали ще продължи проекта. Договорът между двете компании зад седмичника е безсрочен. Според Джемайма Кис, вестникът добре се е вписал в своята не по-малко експериментална среда на разпространение - кафене, предназначено за алтернативни събития.
Освен това, не бива да забравяме и, че Guardian си е поставил за мисия отварянето на журналистиката за обществото. Това не става без по-смели експерименти.
Guardian се чете по цял свят заради сайта си и сигурно печатите авантюри не изглеждат логичен избор в търсенето на нова посока, но освен недостатъците, The Long Good Read има и своите предимства. Седмичникът вкарва в света на традиционната „хартиена" медия избора и настройката на съдържанието според желанието на потребителя.
„Не средата, а бизнес моделът е в беда", казва Кис.
