В днешните бурни и динамични дни на политическо развитие отново президентът е в центъра на общественото внимание. В България, както и преди, така и сега всяко по-голямо социално недоволство води непременно до политическа криза, което показва отново нестабилността на политическата система.
Основната причина за това е желанието, а и възможността, политическите партии и съставяните от тях правителства да подават оставка, за да избегнат политическата отговорност и да се скрият зад един служебен кабинет.
А именно в такива моменти е най-необходимо те да покажат воля и решимост да поемат отговорност за управлението на страната. Днес сме свидетели на една ситуация, в която партията, която би могла да има мнозинство в парламента, се отказва от управлението, за да не носи негативите му, а партиите, които са в опозиция, нямат мнозинство и не могат при това положение да поемат управлението на страната.
При сериозна криза партиите не искат или не могат да предприемат адекватни действия, за да задоволят интересите и нуждите на българския народ. Това показва още веднъж съвсем ясно, колко е голямо разделението межди партийните интереси и тези на гражданите у нас.
Партиите се занимават с тяснопартийни игри, както показа и референдумът за "Белене", който не доведе до желаната политическа яснота. Кому беше нужно да се харчат милиони за провеждането на референдум по тема, по която не могат да се изкажат ясно дори експертите?
Това за пореден път показа до каква степен политическите партии са се отдалечили от реалните нужди и потребности на гражданите. Проблемите в България са безработицата, специално сред младите хора до 29-годишна възраст, спадащата производителност, замразяването на възнагражденията, намаляване на конкурентоспособността на предприятията в България и сриването на доверието на чуждестранните инвеститори.
На тези предизвикателства политическата класа трябва да даде ясно начало на една разумна дискусия, последвана от конкретни мерки как да бъдат преодолени. Именно липсата на предложения и действия от страна на политическите партии са в основната на народното недоволство. И на фона на всичко това стигаме до абсурдната ситуация, в която нито една парламентарна политическа партия не иска или не може да поеме отговорността за управлението на държавата. Свидетели сме на едно безпрецедентно явление.
Достатъчно е да погледнем към съседна Гърция, където стачки и граждански неподчинения от години са на дневен ред и то в размери, непредставими за България. Обществената нагласа там е много по-негативна, да не кажем радикално настроена към политическите партии. Въпреки това почти всички партии се опитват да дадат разумни отговори на исканията на хората и да изготвят и провеждат съответните политики в интерес на държавата.
И тука се вижда слабостта на българската Конституция. В най-важни моменти за страната партиите могат да се скрият зад президента и едно служебно правителство. Едно служебно правителство с ограничени правомощия, защото действа без наличие на парламент, не може да проведе достатъчно адекватни мерки за преодоляване на настоящата криза.
За това и исканията на протестиращите за продължаване на работата на парламента са напълно обосновани. България е една парламентарна република, която се управлява от избрани в парламента политически партии. Тези партии имат отговорността и задължението да изготвят и провеждат политическите си програми в интерес на гражданите и страната.
Поради това в Конституцията трябва да отпадне възможността правителството да може да подаде оставка, без да бъде избрано от парламента веднага друго правителство. В случай че парламентът бъде разпуснат, правителството трябва да остана в действие до избирането на друго правителство от новия парламент.
Правомощията на президента за съставяне на служебен кабинет трябва да отпаднат, за да не представляват за парламентарно представените партии една удобна възможност да бягат от политическа отговорност за управлението на страната в кризисни ситуации.
Има логика в това предложение, но според мене такава възможност, за служебно правителство, трябва да има, но управляващата партия, която се измъква от отговорност с оставка, която не е парламентарно предизвикана, да няма право да участва на извънредните избори. Ами ако беше нещо по-сериозно, катастрофално бедствие, или, пази Боже – война. И герберите кажат,"ние сме като мимози, видим ли кръв, ни се дига кръвното". Един вид: „Дайте да направим служебно правителство, като се оправят нещата – пак сме ваши, пак ще ви управляваме”.
При демокрацията такова положение „народа не го иска” няма! Има легитимни избори и тези, които имат избирателни права, си казват думата. Мнозинството определя, кой да управлява. Не може, чрез революции, в които участват, примерно, 600 000 човека, или 10% да се сваля легитимно правителство. Макар че едва ли и 3% от българите вземат участие в сегашните протести. Може, да се свали правителство, но не при демократичните държави. Бойко Борисов си мисли, че е спасителят на България, обиди се, че има българи, които не го харесват и си даде оставката.
Няма такова нещо „опосредствано чрез политически партии или ще се осъществява пряко .......” Пряко означава насилствено,с революция, като болшевишката революция през1917 година. Тя демократична ли е? Демократична власт означава власт избрана след честни избори. Пряко „избрана” власт – власт на някаква хунта, заграбена след упражнено насилие. Но едно си баба знае, едно си знае. Мисли си каквото си искаш!
Понастоящем в България няма политическа партия, която има алтернатива за пътя по който страната трябва да поеме. Поради тази причина в момента няма никакво значение да ли правителството е слижебно или не - резултатите от дейността му ще си приличат до голяма степен. Българите трябва да се запознаят с единствената алтернатива, показваща пътя за възстановяване на държавността, просперитета и стандарта ни на живот - Марков МЕ-ММТ политическата програма за България: http://bulgaria-mmt.blogspot.com/2013/01/blog-post_19.html
„Означава насилствено за неграмотници, които ги мързи да четат. Пряката демокрация е примерно управление чрез референдуми......” Референдумът е също така демократичен избор, но си има област на приложение. Правителство, което има мнозинство при демократичните държави може да падне САМО ако това мнозинство се разпадне. В Израел не е ли така?
Родриго Хунта и интелигентност са несъвместими понятия. Сам си отговори защо. А Турция не я давай за пример, защото ще те схрускат с парцалите патриотарите тука. Турция не може да е за пример, даже и за интелигентни неща