Страховете да не би Португалия да се окаже втората Гърция владеят пазарите.
Спекулантите започнаха да концентрират вниманието си върху страната заради същия икономически проблем, докарал Гърция почти до ръба на фалита: хронично ниски нива на спестявания, които заставят страната да разчита на спадналия апетит на чуждестранните инвеститори да финансират постоянните дефицити.
Тъкмо когато инвеститорите обръщат вниманието си към следващата уязвима страна, активирането на спасителния план за Гърция вече е факт.
Пакетът от 110 млрд. евро помощи за Гърция за три години е ориентиран към успокояване на страховете страната да спре плащанията по държавните си дългове. Дали новината е постигнала желания ефект, ще се разбере в понеделник, 10 май, при отварянето на пазарите.
Доходността на гръцките 10-годишни бонове за кратко беше 7.3 процента миналата седмица - не много далеч от рекорда от 7.5%, достигнат преди оповестяването на спасителния пакет. Ливените проценти за 10-годишните правителствени бонове на Португалия също нарастват, като достигнаха пик от 4.5 на сто.
Всичко това повишава перспективата пакетът от заеми за Гърция, резултат от месеци на политически пазарлъци, да се окаже единствено превръзка върху рана, която не показва кой знае какви признаци за оздравяване.
Някои анализатори смятат, че гръцкият спасителен план може да има обратен, по-вреден дългосрочен ефект. Вместо да открие нова ера на ниски лихви и пазарно спокойствие, той би могъл да провокира инвеститорите да изпробват силите на Европа - и особено на Германия - за спасение на други проблемни европейски икономики, като това вече започва с Португалия.
Освобождаването от финансови затруднения може дори да създаде стимули за коалиционното правителство в Лисабон. Кабинетът вече прокара болезнени орязвания на разходите, но би могъл да отпусне малко затегнатия колан, ако знае, че спасителен пакет с понижени лихви от Европа и МВФ би могъл да е на една ръка разстояние.
"Сега вече ще има повече фискално разточителство в Европа, повече политически разчупвания и в крайна сметка има вероятност някои страни да предпочетат да напуснат еврозоната," казва Йоахим Фелс, икономист от Morgan Stanley. В еврозоната членуват 16 европейски страни.
Това, че Гърция и Португалия са сред тези с най-тежки проблеми, е общоизвестно, като и двете в продължение на години вероятно ще бъдат обременени с висока задлъжнялост, ниска конкурентоспособност и бавен растеж.
Но друг фактор, допринасящ за техните проблеми, са нивата на спестявания - 5.3 процента от брутния вътрешен продукт за Гърция, и 7.5 процента за Португалия. Това са ниски стойности за развити страни. За сравнение Италия има ниво на спестявания 17.5%, Испания - 20%, Франция - 19 процента, а Германия - 23%.
За Атина и Лисабон това е рискова комбинация: ниски капиталови резерви, когато стойността на новите дългове се повишава, докато тяхната възможност да осигуряват данъчни приходи, за да плащат за тези облигации, намалява заради тежките ограничителни мерки.
Публичният дълг на Португалия, който е малко под 90% от брутния вътрешен продукт, е по-нисък от 113-те процента на Гърция. Правителството в Лисабон е взело предварителни стъпки за орязване на разходите и повишаване на данъците.
Нуждите на Португалия от финансиране за тази година, макар и на стойност 24 млрд. евро, не са толкова обременителни като тези на Гърция. Лисабон успя преди седмица да набере без проблеми 2 милиарда евро на пазара на бонове.
Но Тим Лий от pi Economics, консултантска компания, базирана в Кънектикът, казва, че нивото на спестявания на страната е по-добро мерило за способността на икономиката да плаща дълговете си - по-показателно от бюджетните дефицити или съотношението между дълг и БВП.
На тази основа Гърция и Португалия остават силно уязвими.
"Силно негативните нетни национални нива на спестяване подчертават факта, че правителственият дефицит не може лесно да бъде финансиран с вътрешни средства," казва Лий, "а това затруднява тези страни да излязат от дълговата си клопка."
Лий смята, че не само Гърция и Португалия са засегнати. САЩ и Великобритания, с нива на спестявания от съответно 10% и 12% от БВП, са също сред страните с най-ниски спестявания в света. Но Гърция и Португалия, като членки на еврозоната, не могат да си позволят лукса да печатат пари, за да понижат курсовете на валутите си, и така да ускорят възстановяването си чрез експорт.
Португалия е понесла в това отношение дори повече от Гърция. Португалските износители губят пазарен дял спрямо конкурентите си от влизането в общата валута през 2000 г. Това, на свой ред, тласка правителството да взема заеми от чужбина, за да финансира текущия дефицит по сметката, повишавайки дълговете до сегашните им нива.
Нещо по-сериозно - Португалия, за разлика от Гърция, Ирландия и Испания, не е изпитала позитивните ефекти на дългосрочен растеж, отразяващи ниските лихвени проценти в по-ранните години от това десетилетие. Това е така, тъй като страната не е спечелила от бум на строителството или пазаруването, и поради това не е получила каквито и да било подобрения в своя БВП на глава от населението през последните 15 години, показва изследване на Deutsche Bank.
Затова и анализаторите прогнозират, че за португалските политици ще бъде доста трудно да убедят своите вече измъчени гласоподаватели, че са необходими допълнителни жертви, като орязване на заплатите в публичния сектор, или по-високи ставки на ДДС.
Fitch вече понижи дълга на страната поради съмнения, че Португалия ще може да намали своя дефицит, който е 9% от БВП. Еврокомисарят по икономическите и монетарни въпроси Оли Рен предупреди Португалия, че са необходими допълнителни стъпки за намаляване на дефицита й до допустимите от еврозоната 3%.
Жил Моек, икономист, отговарящ за Европа в Deutsche Bank, казва: "Това ще бъде дълъг и болезнен процес за Португалия, и е под въпрос дали ще успеят да го направят."