Работя от 4 години в сферата на подбора на персонал. Първо в агенция за подбор на персонал, сега в международна компания и спадам към онези "безполезни" психоложки, завършили Софийския университет (както индиректно ни обяви г-н Стойне Василев).
След като прочетох с голям интерес статиите "Наръчник за кандидатстване на работа/наемане на служител" останах ужасена от невъзможността на някои хора да надскочат гледната си точка и да осъзнаят, че има и друга.
Така че ще се опитам да дам логични обяснения на някои от описаните неща, за да се види, че HR-ите не са малоумно племе.
Повечето агенции за подбор на персонал не публикуват името на фирмата по две причини:
1. Самата фирма не иска да се знае нейното име, защото се изсипват хиляди хора, които започват да убеждават секретарката на шефа, че те са човека за тази позиция и шефът на момента трябва да се срещне с тях.
Нямате се представа колко много хора започват да притесняват управителя на фирмата и да го убеждават да наеме дъщеря им, сина им или пък тях самите - независимо че нямат нужния опит и образование.
2. Втората причина има общо с българската действителност. Ако чрез тази обява един кандидат позвъни във фирмата и фирмата реши да го наеме на работа, няма да плати на Агенцията за подбор на персонал. Не са малко и тези случаи.
Съгласна съм, че част от обявите са написани недобре. Това вероятно се дължи на факта, че повечето управители смятат, че е много лесна работата по подбор и не се изисква допълнително обучение (защо ли наистина съм учила 6 години, като можех спокойно на интуиция да работя същото нещо).
Тук обаче процесът е реципрочен. Аз също си мечтая за кандидати, които ЧЕТАТ обявата за работа до края. Омръзна ми да се опитват в заглавието да бъде вмъкната цялата важна информация.
Например ако в обявата е написано с главни букви, че сe изисква опит от работа с пари и в задълженията е посочено - работа с пари, е направо ужасяващо, че една трета от кандидатите смело ти заявяват, че всъщност не искат да работят с пари.
Много е тъжно, че възможностите за развитие се свързват само с увеличаване на заплатата, която никога няма да стане толкова голяма, колкото му се иска на служителя.
Размерът на възнаграждението не е посочен по една основна психологическа причина в народопсихологията на българина. Всеки човек смята, че работи повече от околните и е по-умен, креативен, по-организиран от останалите и следователно заслужава да получава най-голямата заплата.
Реалността обаче показва, че едни служители имат потенциал и поемат голям обем от работа, докато други не успяват. Трябва ли на по-посредствения служител да му казваме - абе ти си идиот и за нищо не ставаш, затова ще ти даваме по-малко пари. И мотивацията на нещастния служител отива на кино.
Да не говорим за самооценката му и появата на чувство на неудовлетвореност от това, че макар да полага усилия, не постига забележителни резултати, а просто добри такива.
Относно незнанието на HR-ите. Аз лично много обичам всезнайковците. Те обикновено толкова са се улисали да ми покажат колко не знам, че показват всичките си недостатъци. Вероятно въпроси като "Как се осчетоводяват държавни ценни книжа" да са полезни за определянето на професионалната компетенция на кандидата, но това не решава въпроса с психологическия му профил.
Все пак един неопитен човек може да придобие опит и да се научи, а един конфликтен човек трудно би могъл да се превъзпита, така че да не се кара с всички в екипа сутрин, обед и вечер.
Психологическите въпроси и тестове се отричат от два типа хора - едните не са запознати в детайли с работата и решават, че е безполезна. Другите са запознати, но имат толкова нереална и обикновено драстично завишена самооценка за себе си, че не приемат обратна връзка от психолога. Серийните убийци преобладаващо са такива.
По отношение на пазарлъка за заплата. Аз никога не прилагам такава тактика, както и моите колеги. Ако искаш да се пазариш, заповядай на Женския пазар. Интересно ми е дали такива кандидати се пазарят и като отидат да си купуват сирене в кварталния магазин при леля Марийка.
В момента на пазара на труда в големите градове има несъответствие между качествата на предлагане на труда и търсенето на бизнеса. В по-малките населени места това съответствие е още по-драстично. Най-любими са ми кандидатите без опит и особени умения, които очакват заплата от поне 1000 лева нетно, защото са в София. Вероятно смятат, че в София парите падат от небето.
Мотивационното писмо е шаблонно и всички искат да работят в тази просперираща организация, където да се развиват. Когато се обадя по телефона на част от кандидатите, за да ги поканя на среща, половината от тях започват вече да се пазарят с мен: "Ще дойда ако заплатата е поне 1000 лева".
Аз им казвам ок, но първо ми кажете какво ви допадна най-много в тази позиция и дежурният отговор е: Откъде да помня, беше отдавна" (т.е. преди една седмица, ама кой ти помни толкова назад във времето).
Хубаво е човек да не се подценява, но претенциите трябва да имат покритие.
Г-жо Владова, Радвам се, че моите статии са ви накарали да напишете за Вашата гледна точка. Това ми беше и целта – да се получи дискусия. На коментар от типа „Не е така и ти нищо не разбираш” няма какво да кажа, освен че това е само моето мнение по темата. За българската действителност съм съгласен. Но това е проблем не на кандидата, а на фирмата-работодател. Ако тя е сериозна и имате добри взаимоотношения няма да имате проблем да си получите възнаграждението, дори ако някой кандидат ви е прескочил. Ако не е – по-добре не работете с нея. Относно кандидатите, и аз съм имал доста случаи кандидата да се е по престарал. Например в обявата за работа пише, че притежателите/или в процес на придобиване на сертификат Х имат предимство. Една кандидатка заяви, че ще го придобие след 2 месеца, което дори технически не е възможно, защото се държат 4 изпита и се изисква две години релевантен опит. Другото което не разбирам, е как човек без никакъв опит иска заплата от „иляда лева”. Първата ми заплата беше точно 203.50 лв. (нето), която не ми стигаше за нищо. След 6 месеца показах някакво развитие и ми стана 300 лв., след това 400 лв. и така. За договарянето на работната заплата, аз не приемам, че е същото като на пазара. В случая аз предлагам една стока (труда ми) и ако работодателя приеме цената има сделка. Естествено аз имам интерес не просто да кажа „Искам 500 лв. заплата и това е”. Може и на 450 лв. да се съглася. Но пак аз съм продавача, а не работодателя. Другото нещо е, че практиката да не се споменава заплатата в обявата, се е наложила в България. Кой губи и кой печели от това е друг въпрос. Че трябва да се ползват някакви психологически похвати при наемането на служители е ясно. Въпросът е до каква степен. Иначе се получава нещо като в един от коментарите някакъв безименен критик ми беше направил психологически портрет само по една снимка . Според мен, е доста трудно са се определи същността на човека само на едно половинчасово интервю и няколко теста. По-добрия вариант е фирмата работодател да има добра система за обратна връзка. Ако човека не става, той да бъде освободен на 3-ия или 6-ия месец без много шум.
Хахха "Империята отвръща на удара" Уважаеми яйчари, първо вие сте посредници и като такива оскъпявате крайния продукт. Живеете с нещо което не допринася за общото благо, не произвежда нищо, а съществува щото мениджърите ги мързи да си вършат работата и това което им се струва непривлекателен, да не кажа унизителен труд, го подхвърлят на вас. Да не забравяме, че не вие назначавате, а същия този мениджър. Вие просто му вършите черната работа, докато той си чете вестника, така че не се надувайте много. Второ, като работа на топло и на бюро, вашта професия е привлекателна за куцо и сакато, същите некомпетентници дето ги описвате в статията си. Масата диктува общото мнение, а при условие, че всеки с няколко хиляди лева може да си обзаведе офис и да си направи атрактивен сайт, същите хора дето си мислят, че много знаят и могат, се пробват да вършат вашата работа. Трето, болшинството от хората са комплексари, включително и заетите във вашия бранш. Комплексаря му дай малко власт и той ще я използва, за да си докаже, че е нещо. Ще върне този който изглежда по-добре от него, по-умния, щото го може. Ето защо, много хора са си патили от подобни нищожества и това формира отношението към вашата професия. Накрая, но не на последно място, бегло да спомена, че при всеки случай на оценка, съществува и субективния фактор. Не случайно запада отдавна мина на тестова система в училищата, а тук още се изпитваме на черната дъска. Е как бе душички яйчарски, ще оцените правилния човек в едно интервю и дали няма да го върнете ей тъй щото него ден не сте на кеф, гони ви ПМС-то или ви наболяват хемороидите? Ае как е съществувал света като цяло и бизнеса в частност, преди възникването на яйчарите?
"HR-ите не са малоумно племе" Те и манекенките така твърдят за себе си, ама никой не им вярва А иначе спора тук става като за кокошката и яйцето. Ясно е че HR-ите винаги ще изтъкват куриозните примери с неграмотни кандидати, но това не издига особено много ползата от тях, освен за най-грубото първо пресяване. Искам някой от бранша да обясни как се пише мотивационно писмо до анонимен човек, за позиция в анонимна фирма, с анонимна заплата, като единствената информация са няколко клишета в обявата? И стигаме до тоя любим евъргрийн: "...но това не решава въпроса с психологическия му профил..." Г-це Психоложка, разбираме колко ви тегли и Вас в тая посока, но дали има някакъв шанс някога да проумеете в тия HR-агенции, че фирмите имат нужда от кадри, които ще им вършат специализирана работа после, а не от г-н Перфектния комуникатор - душата на колектива с желязната психика? В масовия случай позициите за работа са за съвсем редови длъжности, в съвсем редови фирми. Не мисля, че пилоти на самолет и за министри се назначават през вашите агенции, та да акцентирате толкова на здравата психика и комуникативност.... А и някакси ми омръзва тоя въпрос вече
Също смятам, че HRите са излишно и утежняващо комуникацията звено между работодател и потенциален служител. И е напълно вярно, че тази професия е пълна с абсолютно некомепетентни девойки, които освен да си придават важност не вършат стойностна работа. Казвам го от името на работодател, който е ангажирал подобна фирма и от името на потенциален служител, с когото са се свързвали т.нар. хедхънтъри, които в голямата си част са пълна трагедия
Със сигурност не са малоумни, но са в голяма степен излишни... Всичко трябва да е ясно и точно. Не виждам причина за редови позиции (а обявите за работа в 99% са за редови позиции) да не се уточняват - фирма, заплата, ясни и точна длъжностна характеристика... В това отношение държавната администрация е доста напред, вижте обява за работа към министерство - колко подробно е описано всичко. Психологически профил и 20 интервюта да се проведат пак няма да може да се изготви...
Аз така и не разбрах защо заплатата е тайна. Ами много ясно, че човек, който няма умения, получава ниска заплата, но нали търсите човек с умения? Кажете за каква заплата става дума, за да знаят хората. Аз няма да кандидатствам някъде с огромните изисквания, да мина много тестове, да се преборя с другите кандидати и накрая да разбера, че всичкия този цирк е бил за 300 лв. Все пак повечето хора работят, за да взимат пари и те са основният мотив човек изобщо да ходи на работа. Иначе по цял ден ще се занимавам с хобито си, а няма да си играя да кандидатствам за работа. Все още чакам смислено обяснение за тайната заплата, както и за тъпия въпрос колко искате да получавате.
Корейче, "Все още чакам смислено обяснение за тайната заплата, както и за тъпия въпрос колко искате да получавате." Да не се мине работодателя, що иначе. Колкото по-малко ти плаща, толкова повече пари за него. Надява се да поискаш по-малко отколкото е склонен да даде. Няма честна игра тук, всичко е тарикатлък и пазарлъци на дребно.
Аз съм виждал и неадекватни ситуации, при които кандидат е отрязан защото си поискал по-малко - значи нямал самочувствие и преценка за уменията си... Забравих да вметна, че споменаването на фирмата при кандидатстване, няма да доведе до прескачане на посредника, ако си има прецизно написан договор за извършване на услугата, по който да се дължат неустойки.
На мен пък са ми интересни тези, дето искат мотивационно писмо от хората при положение, че не казват коя е компанията. Да не говорим, че в общия случай обявите за работа не дават почти никаква конкретика. На такива обяви такова мотивационно писмо. А заплатата в България е важна, защото повечето работодатели си мечтаят да им работиш по 12 часа на ден и досега не знам за случай, в който overtime-a се заплаща.
Четох до израза ''написани недобре'' и спрях. Съжалявам, но това е напълно неуспешен опит дамата да ме убеждава, че не спада към малоумното племе!
HR-ите са абсолютно МАЛОУМНО ПЛЕМЕ, което трябва да бъде бито и ебано де се хване и съм готов да се аргументирам по точки 1. Не публикувате името на фирмата. Търсите примерно търговец/регионален с опит в сферата от мин ХХХ години. Всеки мислещ човек би отсъдил че има съществена разлика между това да имаш опит като търговец на подобрители в хлебопроизводство и сладкарство и например търговия на пътностроителна техника. Всеки мислещ човек би обявил сферата на дейност на фирмата или името й за референция. 2. Отношенията между Агенция за подбор и Възложител си е тяхна работа. Ако HR-a не си е свършил работа и не си е вързал гащите подбирайки си възложителя си е негов проблем, който не бива да бъде прехвърлян върху търсещия работа. 3. Страданието на автора, че някой работел на интуиция няма нищо общо с умствения капацитет на HR кадрите. Мога да дам безброй примери за безумни обяви написани от агенции за подбор. 4. Ужасяващо е и друго - че обикновено работодателя и неговият HR имат желание в една и съща обява за една и съща позиция да съвместят около 10 различни длъжности или поне кандидата да има "опит" в моне 5 различни сфери. Половината от изискванията са нереални. Не обвинявайте хората, че пускат документи за кандидатстване на всяка една обява. Да не говорим, че обявите на агенциите за подбор обикновено стигат до това - да извикат кандидата в офиса на агенцията за да му съберат 10 лева за обработка на документи и анкетна карта. 5. Много от проблемите на HR-ите биха се решили лесно ако обявяват размера на възнаграждението. Много ясно че при обявено възнаграждение в размер на 600 до 800 лева не бих кандидатствал, ако сумата ми се струва малка. Пример от личния ми опит - Професионален "столичен" HR с вид на манекенка и не по-голям ум, ме кани на интервю за позиция базирана във Варна при условие че съм от Бургас. Всичко приключва с въпроса "каква заплата очаквате" разбира се без да се коментира предлаганото възнаграждение. След аргументиран отговор защо очаквам конкретния стартови размер интервюто, свършва със студено мълчание и обещание да бъда уведомен за резултата от интервюто, което обещание разбира се не беше спазено. 6. Реалността обаче показва, че без значение какви са професионалните качества и способности на служителя и възможностите му бързо да навлезе в работата изпитателният срок (за който забравяте да споменете) е не време за убочение и преценка на кандидата, а начин да се спестят разходи от заплатата на служителя за първите 3 до 6 месеца. Професионалните способности на навлязал в работата си служител са въпрос на последващи атестации на персонала, които нямат общо със стартовата секретна заплата предлагана от работодателя. По нататъшните твърдения дори не си струват коментар. И да - продължавам да твърдя, че няма по МАЛОУМНО племе от HR-ите.
Писна ми от яйчари ,които се вземат толкова насериозно. Писна ми от психолози ,социолози,египтолози,политолози ,юристи и пр. лаладжии. Когато човек е много ,ама много тъп ходи за учи психолигия. Нека тези "умници" да не си мислят ,че са овладели някаква наука. Тяхната психология ше я изуча за две седмици с гръбначния си мозък. Яйчарите са най-големите тъпаци!!!!!!
"Вероятно въпроси като "Как се осчетоводяват държавни ценни книжа" да са полезни за определянето на професионалната компетенция на кандидата, но това не решава въпроса с психологическия му профил." ---- Честно казано въобще не ме интересува какъв му е психологическия профил, ако работата за която го наемам е да осчетоводява държавни ценни книжа, а той не го може! И ако го може и е адски добър в това, в много малка степен ще ме интересува дали може комуникира добре, дали може да работи в екип, дали се къпе редовно... В някои инженерни специалности няма никакво значение дали човекът може да върже 2 приказки на кръст или ще се изпокара с цял екип.. особено когато от него се очаква да работи самостоятелно и комуникацията става през електронна поща....
"...Най-любими са ми кандидатите без опит и особени умения, които очакват заплата от поне 1000 лева нетно, защото са в София..." -------- А ти какво предлагаш на кандидатите си - 1000 лева, ако имат опит и особени умения ? Освен това, естествено е човек да не иска да му губиш времето с интервю, ако не го устройва порядъка на заплатата и е повече от нормално той да бъде изрично споменат в обявата. Особено след горното изказване... След статии като твоята, не е чудно, че хората не ви вземат на сериозно, та дори ви осмиват. Няколко пъти се оправдава с народопсихологията ни, а накрая съвсем по европейски се изказа. Слабо.
Мисля че днешния ден ще бъде черен за търсещите работа. Ако четат тук HR-ите какво е масово мнението за тях, онези по интервютата здраво ще го отнесат