Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Просто момчешки приказки" - "изнасилваческият чат" на студентите от Уоруик прекрачва всякакви граници

Скандалният "момчешкия чат", който промени всичко за Уоруик Снимка: iStock
Скандалният "момчешкия чат", който промени всичко за Уоруик

"Да изнасилим всички в апартамента, че да си научат уркоа!", гласи едно от съобщенията в чата. "Боже, бих се мразил ако трябваше да съм на предна линия и имах вагина", се казва в друго.

Анна (името е променено, за да се запази самоличността на жертвата) чете стотиците подобни текстове в групов facebook чат. Всички те са изпълнени с послания за сексуално насилие и смях между различните участващи младежи.

За ужас на Анна и нейни прителки от университета, имената им се споменават множество пъти. По-големият ужас на момичето идва оттам, че в чата участват не просто нейни колеги и състуденти от хуманитарните специалности на университета в Уоруик, Великобритания (всички участници са студенти там). Те са нейни близки приятели - хора, на които е вярвала.

В седмиците, последвали след откриването от Анна на въпросния чат, вестта за него се е разпространява из университетското градче. Нещото, започнало като частен "мъжки чат", бързо ескалира.

Анна и нейна приятелка - също сред тези, упоменати в чата - подават оплакване пред университета. След вътрешно разследване, един студент е изключен и получава доживотна забрана да стъпва в университетското градче, двама получават 10-годишни забрани и също са изключени, а други двама са изключени за една година.

Но след известно време забраните за двама от младежите са намалени от 10 години на 12 месеца и започват да се прокрадват сериозни съмнения в начина, по който университетът е подходил към разследването.

Година по-късно, университетът все още има видими белези от случилото се като много студенти и преподаватели се питат: какво толкова е успяло да се обърка в Уоруик?

"Просто момчешки чат"

В началото на миналата година Анна, тогава 19-годишна, седи на дивана в студентската си квартира, когато вълна от нецензурни съобщения започва да се излива на екрана на лаптопа на приятел. Продължават да изскачат още подобни и тя го пита за какво става дума. Той се разсмива.

"Каза ми: 'Ако смяташ, че това е зле, трябва да видиш нашия мъжки чат'. И тогава ми показа година и половина на заплахи за изнасилвания", разказва тя.

Докато тя е четяла съдържанието на чата, е видяла във Facebook чата, че той и неговите приятели са сменили имената си с тези на прочути серийни убийци и серийни изнасилвачи. В съобщенията си те са обсъждали различни свои състудентки. За една от тях са говорели, че биха я отвлекли, след което биха я оставили, завъзана с вергиа за леглото, как биха я накарали да уринира върху под себе си, и после да я оставят да спи там. Голяма част от съдържанието на чата е дори още по-грубо.

"Това не беше просто единичен целящ реакция на шок коментар. Беше цяла онлайн общност... и те се гордееха с това колко ужасни са нещата там", разказва Анна. Тя претърсила чата, за да види дали и нейното име се появява там. Резултатите били стотици.

По нейни думи първоначално приятелят й, който я посветил в тайната на мъжките чатове, се опитал да омаловажи видяното с идеята, че това е просто чат и "момчетата така си говорят". Според него всичко това било шега. Анна не приела това за шега.

Тя продължила да преглежда разговорите и от време на време правела скрийншотове.

"Просто му казах, че е за мое собствено спокойствие. Той ме виждаше как все повече се разстройвам. Мисля, че тогава започна да осъзнава, че това вероятно е много по-сериозно, отколкото той е смятал", обяснява тя.

Скоро той е възприел различен тон, като е подметнал, че е знаел, че съдържанието е неприемливо, и че й го е показал, за да я предпази. Но докато тя е превъртала назад през стотици съобщения за групови изнасилвания и обезобразяване на половите органи, инстинктите й подсказали друго.

"Не знаех какво да правя, защото тези хора в чата бяха голяма част от живота ми", обяснява тя.

Няколко дни по-късно тя се връща в дома на родителите си за великденската ваканция. Но перспективата да се върне в университета и да се изправи очи в очи с тези мъже предизвиква у нея пристъпи на паника. Дори в един момент осъзнава, че не може да се насили да излезе през вратата. Тогава решава, че ще подаде оплавкане към ръководството на университета.

"Конфликт на интереси?"

След като Анна и друга нейна приятелка, чието име също се споменава в чата, подават жалба до университета, им е казано, че ще дадат официално показания. Една подробност обаче бие на очи: човекът, който ще вземе показанията им, е директорът по пиар въпросите на университета - откровено странен избор за човек, който да ръководи разследването по случая.

Като шеф на пресслужбата, Питър Дън отговаря за връзките с медиите и защитата на репутацията на Уоруик като един от водещите университети във Великобритания. Като разследващ, той отговаря за проверка на обвиненията в поведение, противоречащо на правилата на университета, и определяне какви наказания - ако изобщо има такива - да бъдат наложени на обвинените младежи.

Дън е изпълнявал и двете роли, въпреки че случаят успява да привлече внимание в национален мащаб във Великобритания, след като е отразен от студентския вестник The Boar.

През февруари 2019, университетът признава "потенциала за конфликт на интереси" между двете роли на Дън, но настоява, че съответните задължения за работа с пресата са били "делегирани" за времето на разследването.

Обаче в имейл Дън заявява на жените, че възнамерява да публикува изявление до медиите за техния случай по време на разследването, и иска обратна връзка от тях за съдържанието му.

"Изглеждаше като нарушение на етиката. Човекът, който пишеше изявлението за пресата, знае толкова интимни детайли за живота ми. Беше почти сюрреалистично изживяване," казва Анна.

От университета коментират: "Наясно сме, че има оправдани съмнения към начина, по който университетът е подходил към този изключително деликатен случай. Продължаваме да оказваме подкрепа на разследващия по случая Питър Дън."

Месец след като жените са дали показания, петима от мъжете от чата са получили забрана да стъпват в университета. За двама забраната е била за 10 години, за двама - една година, а един е получил доживотна забрана да пребивава на територията на университета и студентското градче.

Анна и нейната приятелка казват, че не са били информирани за това от университета, а са научили от медиите. Това означава, че те нямали никаква информация кой какво наказание е получил.

Случаят обаче не бил приключен - двамата, които са получили 10-годишна забрана, обжалвали решението на университета.

#ShameOnYouWarwick

След 4-месечно чакане - което университетът приписва частично на късен летен отпуск от член на администрацията - забраните на двамата младежи са намалени от 10 години на само 1 година.

"Така и не получих обяснение. Казаха ни, че са се появили нови улики, но не знам дори какви са тези нови улики. Започнах да се чувствам сякаш накрая ще трябва да се примиря и да се откажа... сякаш аз и другото подало оплакване момиче бяхме изправени сами срещу цяла институция, която никога нямаше да ни чуе", оплаква се тя.

Анна и нейната приятелка правят последен опит да обсъдят опасенията си за разследването с университета. Зам.-ректорът проф. Стюарт Крофт обаче им отговаря, че "не са открити доказателства за процедурни нередности или пристрастност" и е обявил разследването за приключено.

Три седмици по-късно, студентка, свързана със случая, пише за случая Twitter и скоро след това хаштагът #ShameOnYouWarwick е набрал огромна популярност. А темата се превръща в обект на сериозно медийно внимание. Факултети и департаменти на университета са започнали публично да се дистанцират от управата на Уоруик.

Скоро след това проф. Крофт публикува обемно изявление, в което изчерпателно обяснява реакцията си на прочитането на съдържанието на чата, като казва, че той е "предизвикал усещане на тотално отвращение" у него.

Изказването му обаче е прието за неуместно и неподходящо от студентската общност. Три дни по-късно, професорът оповестява, че младежите, чиито наказания са били намалени, няма да се върнат в университета. Не е ясно дали университетът или въпросните младежи са взели това решение.

Това обаче не спира усещането за гняв в университета: два дни по-късно стотици студенти и преподаватели правят демонстрация пред офисите на висшия мениджмънт. В сутринта на протеста, университетът разпространява изявление до пресата, в което заявява, че "дълбоко съжалява" за предизвикания у жертвите стрес.

Жените, чиито имена са били упоменати в чата, така и никога не са получили лично извинение от университета.

"Повече никога не искам да стъпвам там"

Случаят в Уоруик провокира съмнения в начина, по който университетите подхождат към сериозни сексуални престъпления и проблеми, възникващи в онлайн чат-групи. Впоследствие администрацията на Уоруик започва проверка на дисциплинарните си и апелативни процедури, която се очаква да приключи през лятото на 2019 г.

Крофт коментира, че се надява проверката да "покаже какво сме научили от случилото се и да помогне на нашата общност да живее съобразно нашите ценности".

За момичетата, чиито имена са замесени в цялата история, все още няма усещане, че нещата са приключили. Анна, която сега е в трети курс, се подготвя за заключителния си изпит в университета.

"Университетът предизвика много страдание и нанесе сериозни щети върху психиката ми, и това продължава дори година по-късно. Травмата от това да събера сили да изляза и да проговоря, и да бъда наказана за това от университета, е вероятно най-вредната част от това. Не искам да отивам на церемонията по завършването. Просто нямам търпение никога повече да не се занимавам с Уоруик в живота си", заявява тя.

Университетът разпространи изявление във вторник, в което се "извинява за каквато и да е роля, която е изиграл в предизвикването на стрес у членове на нашата общност", и допълва, че извършва промени, "които да сведат до минимум вероятността тези грешки да бъдат повторени".

Най-четените