Екологичната катастрофа, причинена от платформата на "Бритиш петролиъм" в Мексиканския залив, опъна нервите на президента Обама, отрови огромен район и също така изостри отношенията между Вашингтон и Лондон - традиционни съюзници от времето на Втората световна война насам.
Решението на БП, обявено днес, че спира да изплаща дивиденти на акционерите си за второто тримесечие - за което беше критикувана от американския президент, и заделя 20 млрд. долара за компенсации за пострадалите от разлива. Това беше определено от американски медии като "капитулация" на "Бритиш петролиъм" пред Обама, критикуван в САЩ за прекалената мекушавост, която проявявал в действията си към Бритиш петролиъм.
В същото време от другата страна на океана британският премиер Дейвид Камерън призова да не прекалява с исканията за обезщетения от британската петролна компания.
Новината за 20-те милиарда беше обявена от председателя на борда на директорите на компанията Карл-Хенрик Сванберг точно след разговора му с американския президент.Според анализатори това е добре преценен ход, който вероятно ще спести на компанията съдебни спорове, където би могла да загуби неимоверно повече пари.
Петролният гигант е отменил пакета от дивиденти за 2.6 милиарда долара, които трябвало да изплати на 21 юни и няма да обявява такива за оставащите две тримесечия от годината.
Сванберг обяви също така, че "Бритиш петролиъм" ще задели първоначално 20 милиона долара за компенсация на засегнатите от екокатастрофата.
Освен това Сванберг се извини публично на американците за разлива. По-късно се извини и заради извинението си, тъй като заяви, че БП е загрижена за "малките хора", пострадали от екокатастрофата.
Думите му бяха посрещнати с гняв от американците от Юга, които го обвиниха във високомерие. Сванберг е швед и е възможно причината за гафа да е била чисто езикова, отбелязва Асошиейтед прес. От "Бритиш петролиъм" защитиха Сванберг с извинението за неточен превод.
Според юристи действията на "Бритиш петролиъм" засилват обаче възможността за фалит. Компанията тихо ще търси начин да го обяви, за да се спаси, смята професор Джоди Фриймън от Харвардския университет.
Първоначално БП беше определила таван от 75 милиона долара за обезщетения.
На Острова се завихриха вътрешнополитически битки
Днешната позиция на британския премиер е доста по-смекчена от тази прези три дни, когато Камерън отказа публично да подкрепи БП и вместо това изрази съчувствието си към Барак Обама, който критикуваше начина, по който петролният гигант се справя с разлика в Мексиканския залив.
Британският премиер изчаква дълго, преди да се намеси в спора, след като консерваторът - кмет на Лондон Борис Джонсън, повиши напрежението, обвинявайки Обама в "прехвърляне на отговорността" и "налитане" върху британската фирма.
Вместо обаче гъвкаво да застане зад една от най-големите британски фирми, Камерън обяви, че разбира "притеснението" на американския лидер от екологичната катастрофа.
Джонсън и бившият министър на търговията и индустрията лорд Тебит открито атакуваха реториката на Обама, насочена срещу БП, обвинявайки го в "сприхавост" и опити да прехвърли вината другаде. На Острова обвиниха Обама дори, че е "стъпил с ботуш на гърлото" на британските пенсионери, тъй като БП има голямо участие в британските пенсионни схеми.
"Ботушът в гърлото" е и изразът, който Обама използва миналия месец, за да покаже колко твърд и непреклонен е в искането на компенсации от БП.
А Камерън застана срещу позицията на собствената си партия, настоявайки, че разбира гледната точка на лидера на САЩ.
"Разбирам питеснението на американското правителство, тъй като това е катастрофа за околната среда. Очевидно всички искат да бъде направено всичко, което е възможно. Разбира се, това е нещо, което ще обсъждам с американския президент", каза той.
В същото време Обама покани на посещение в Белия дом роднини на 11-те работници, загинали при експлозията на платформата в Мексиканския залив на 20 април.
Следващата седмица Обама ще се срещне с шефа на БП Тони Хейуърд. Американският лидер вече заяви публично, че Хейуърд би трябвало да бъде уволнен, което предвещава напрегната среща.
Най-голямата британска фирма - преди 20 април
БП беше най-голямата британска фирма преди експлозията на Deepwater Horizon на 20 април - и струваше около 122 млрд. лири, но сега стойността й е спаднала наполовина.
Компанията е изправена пред огромна сметка от поне милиард лири за операцията по почистването, но основното й притеснение е, че дилърите се отървават от акциите й, заради опасения от скъпи съдебни дела и възможни наказателни мерки от американското правителство.
БП на няколко пъти заяви, че балансът й е достатъчно стабилен, за да покрие всички разходи по разлива, но фондовите пазари не искат и да чуят...
Борсите изпаднаха в паника след доклади, че американското министерство на правосъдието планира да "предприеме действия", за да гарантира, че може да бъдат заплатени всякакви искове, произлизащи от разлива - което се смята за заплаха за дивидентите на фирмата.
Дивидентите от БП представлява около 1 лира от всеки 7 лири плащания за акции от големи британски фирми - и не са спадали от 1992 г. насам.
Американският вътрешен министър Кен Салазар освен това е заявил пред Сената, че ще поиска да бъдат изплатени заплатите на работниците, освободени заради шестмесечната забрана за дълбоководни сондажи, наложена след разлива.
Атаките на Обама, който - освен уволнението на Хейуърд, заяви, че желае да знае чий "задник да срита" в БП, само подхранват опасенията за фирмата.
Нарастват спекулациите, че петролният гигант би могъл скоро да бъде цел за изкупуване, като PetroChina Ltd. се смята за един от потенциалните купувачи.
Британците гневни на Обама
Джонсън заяви пред програмата Today на BBC Radio 4: "Мисля, че има нещо леко притеснително в антибританската реторика, която изглежда да се просмуква от Америка. Бих искал да видя малко по-спокойни разсъждения, вместо безкрайно прехвърляне на отговорност и лепене на етикети. Като се има предвид голямото влияние в британските пенсионни фондове на БП, започва да става въпрос на национална сигурност, ако голяма британска фирма постоянно бива атакувана. Имаше инцидент - и БП наистина плаща много висока цена за това.'
На своя уебсайт лорд Тебит каза, че отношението на Обама е обяснимо, но "жалко".
"Личи как цялата сила на американското богатство и технологии не е в състояние да се справи с катастрофалния разлив - така че какво по-естествено от груба, тесногръда, ксенофобска демонстрация на партийна политическа президентска сприхавост срещу мултинационална компания?", коментира той.
Финансовите експерти обвиниха Обама - който се очаква да направи още едно посещение в засегнатия регион следващата седмица, че заплашва британските пенсионни инвестиции в БП.
Отразявайки заричането от американския президент от миналия месец да продължава да стои с 'ботуш на гърлото' на BP, за да гарантира, че те ще покрият разходите по разлива, Марк Дампиър от фирмата за финансови услуги Hargreaves Lansdown, заяви, че президентът на САЩ реално е поставил 'ботуша си на гърлото на британските пенсионери'.
'Обама очевидно се опитва да покаже колко здрава ръка има, но проблемът е, че всъщност той не може да направи нищо,' каза Дампиър. 'Това, което става в залива, е наистина ужасно. Но той прави от това политика и не мисля, че тази игра много му помага. Повечето британски фирми държат акции на БП в нашите пенсионни фондове, така че орязването на дивидента не е добра новина."
Лорд Тебит изтъкна, че американският инженерен гигант Halliburton също е имал участие в събитията, довели до инцидента в Мексиканския залив.
Също така той добави: 'Време е на американските ни колеги да се напомни, че пееха друга песен, когато американската фирма Union Carbide уби много хиляди индийци в Бхопал. Да не говорим за случая, когато заради американската фирма Occidental загинаха 167 души на петролна платформа в Северно море през 1988 г. Най-малкото президентът на САЩ би могъл да признае, че фирмата, която е пряко отговорна за инцидента в залива, е била американска, не британска. Той може да се държи на някои гласове от Демократическата партия, но трупа много злонамереност, за която може да съжалява в някой момент в бъдеще.'
BP се борят да овладеят разлива в Мексиканския залив, но с "тапата", поставена върху петролния кладенец миналата седмица, те са успели да съберат десетки хиляди барели петрол.
Също така от фирмата работят по два начина за допълнително усъвършенстване на "тапата", докато се прокопават два странични кладенеца, за да се осигури дългосрочно решение - въпреки че те няма да бъдат завършени до август.
Печалбите от събрания петрол, както и от течността, събрана от повърхността на морето, ще бъде включена в нов фонд за подпомагане на хабитати за диви животни край бреговата линия на Луизиана, Мисисипи, Алабама и Флорида.
