При медицинска кризисна ситуация, правилната реакция може да спаси животи - но много от нас все още постъпват погрешно.
Получаването на първа помощ навреме и по правилния начин може да ви спаси живота. Но с научаването на повече подробности за човешкото тяло и начина, по който то реагира, с годините съветите постепенно се променят, което означава, че в някои случаи това, което сме научили в миналото, е безнадеждно остаряло.
Ето някои от най-разпространените митове за първата помощ... и какво трябва да правите вместо това.
МИТ 1: Намажете изгорено място с масло
Това е народен лек, който съществува от векове. Той дори се препоръчва от човека, на който се приписва създаването на първата помощ, пруския хирург генерал Фридрих фон Есмарх.
Наскоро получено изгаряне, изложено на въздуха, е невероятно болезнено. Покриването му с охлаждаща субстанция от рода на маслото леко ще облекчи болката за известно време.
Но скоро тя ще се завърне, а изолирането на въздуха преди охлаждането на изгарянето може да задържи топлината вътре, което означава, че кожата ще продължава да изгаря.
При повечето изгаряния общият съвет е вместо това да се премахнат всякакви дрехи и бижута, докосващи изгореното място, след което да се държи изгарянето под течаща вода много повече, отколкото мислите - поне 20 минути. Това предотвратява продължаващото изгаряне на кожата, както и спомага за обезболяването на засегнатата зона.
След като изгарянето бъде добре охладено, можете да го покриете с мокра кърпа, прозрачно фолио или найлонов плик, за да предотвратите инфекция.
Има само една ситуация, при която масло върху изгорено място може да бъде полезно: ако върху кожата ви попадне нагорещена смола. Тогава маслото може да спомогне за премахването й, което намалява болката.
МИТ 2: Сърдечният масаж, приложен върху някой, който няма нужда от него, може да навреди повече, отколкото да помогне
Ако сърцето на човек е спряло, оцеляването му зависи от това дали някой ще му окаже кардио-пулмонарна първа помощ (CPR), преди да пристигне квалифицирана медицинска помощ.
Ако сте посещавали курс по първа помощ, се научавате да наблюдавате гърдите и да опирате глава до гръдния кош, за да прослушате дали има дишане. Ако няма признаци човекът да диша, трябва да повикате спешна помощ и да започнете да оказвате кардио-пулмонарна първа помощ.
Инструкторите по първа помощ също така ви казват, че дори и да не сте сигурни, че човекът диша нормално, все пак би трябвало да пристъпите към CPR.
Въпреки че традиционният съвет е такъв, много хора се въздържат от извършване на CPR, защото се опасяват, че ще причинят повече вреда, отколкото ще помогнат.
Изследване, проведено в Йокохама, вторият по големина японски град, проследява случаи, когато случайни хора са оказали CPR, за да открият дали ненужната кардио-пулмонарна първа помощ излага пациентите на по-голям риск. По време на изследването тези хора са извършили CPR върху 910 пациенти.
От тях само 26 всъщност не са били със спиране на сърдечната дейност. И от тези 26, CPR се причинило усложнения само в 3 случая. Сред тях е имало незначителна фрактура на ребро, но нито едно от усложненията не е било твърде сериозно.
Авторите достигат до извода, че хората не би трябвало да се опасяват да оказват кардио-пулмонарна първа помощ, дори и когато не са сигурни какво се случва. Така те биха могли да спасят живот.
МИТ 3: За да извършвате правилно кардио-пулмонарна първа помощ, трябва да правите и дишане уста в уста, наравно със сърдечния масаж
Препоръките по този въпрос са се променили много в последното десетилетие. Стандартната CPR процедура някога е включвала редуване на 15 пъти бърз физически натиск върху гърдите с две вдишвания в устата на пациента. После е било установено, че извършването на две вдишвания след всеки 30 пъти физически натиск е също толкова ефективно. И това е станало стандартната препоръка.
После е дошла идеята за извършване на CPR без каквото и да е вдишване в устата. Това води до по-малко паузи и дава повече възможности сърдечният масаж да поддържа движението на кръвта до мозъка. Въпреки че кръвта може и да не бъде напълно аерирана, тя поне стига бързо до мозъка.
Три проведени на случаен принцип контролни изследвания, сравняващи процедурите, са открили незначителни различия между двата метода.
Когато обаче резултатите от тези изследвания са били комбинирани и анализирани наново, е имало 22% по-голям шанс за оцеляване, ако случайните хора - които са оказвали кардио-пулмонарна първа помощ по инструкции по телефона от диспечери на линейки - са извършвали единствено сърдечен масаж.
Тези резултати не важат за деца или за случаи на удавяне, където вдишването все така се препоръчва.
Констатацията, че CPR без дишане уста в уста е малко по-ефективен, е добра новина в два аспекта. Първо, всякакво подобрение в шансовете за оцеляване е нещо позитивно. Но второ, това може да насърчи повече хора да оказват охотно първа помощ.
В крайна сметка колкото по-лесни за запомняне са препоръките, толкова по-вероятно е хората да опитат. Има дори игри, които можете да играете, за да се научите как да го правите.
Също така много хора се колебаят да извършват реанимация с дишане уста в уста върху непознат.
Но въпреки това, не всички са подготвени да извършват сърдечен масаж. Доклад, представен през 2017-а в изданието Scientific Sessions на американската кардиологична асоциация, разкрива, че някои хора изглежда не се осмеляват да докосват женски гърди. Анализирани са около 20 000 случая на спиране на сърдечната дейност и става ясно, че 45% от мъжете са получили кардио-пулмонарна първа помощ от непознати в сравнение с 39% от жените.
МИТ 4: Не бива да използвате дефибрилатор върху човек, освен ако сте уверени, че сърцето му е спряло
Това е много разпространен мит. В крайна сметка дефибрилаторите, които на запад често са налични на обществени места като железопътни гари, са предназначени за употреба от всички.
Не е нужно да определяте сами дали човекът, който е в безсъзнание, би имал полза от електрически шок, за да възстанови сърдечния ритъм: машината сама може да определи какво е необходимо. Ако шокът не е необходим, тя просто няма да го приложи.
Изследвания в САЩ са показали, че шансовете за оцеляване се удвояват, ако бъде използван публично достъпен дефибрилатор, вместо да се прибягва единствено до CPR. Употребата им извън болници обаче е крайно ограничена, а в България идея за поставянето на такива е от 2013-а и все още не е осъществена.
Хората с достъп до такива обаче явно не се осмеляват да ги използват. Кристофър Смит от медицинската школа "Уоруик" е публикувал през 2017 г. изследване, което показва, че повечето хора не знаят какво представляват тези машини, къде да ги открият или как да ги използват. Той казва, че и в този случай някои от хората се страхуват да ги употребят, защото мислят, че ще причинят повече вреда, отколкото ще помогнат.
МИТ 5: Наклонете главата назад, за да спрете кървенето от носа
Това е много стар съвет, но може да доведе до поглъщане от човека на изтичащата кръвта, и дори задушаване с нея, докато той продължава да кърви. Вместо това най-добрият начин да се спре кървенето е да се приложи натиск като се притисне меката част на носа и се наведете напред за около 10 минути. Ако кървенето не е спряло след половин час, консултирайте се с лекар.
*Съдържанието на тази статия представлява само общи съвети и не трябва да се третира като заместител на компетентната лекарска помощ. При нужда от спешна медицинска намеса незабавно се обадете на спешен телефон 112 и следвайте инструкциите на диспечерите.
