Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Съд за родители, които не ваксинират децата си

Как изборите, които правим за децата си, могат да застрашат живота на други
Как изборите, които правим за децата си, могат да застрашат живота на други

Какво би станало, ако майка реши да не ваксинира дъщеря си за морбили. Например, заради слухове, че ваксината предизвиква аутизъм. Да предположим, че дъщеря й се разболее на 4-годишна възраст. И предаде заболяването на 1-годишно дете, което е твърде малко за ваксинация, докато е в ясла. И какво би станало, ако това дете умре?

Това е тъжната история на епизод от 10-ти сезон на "Закон и ред: Специален отряд". И това е хипотетичният казус в провокативно изследване в изданието Journal of Law, Medicine and Ethics, което разглежда дали има възможност хората да бъдат държани отговорни пред закона за щетите, които причиняват, като не ваксинират децата си.

"Всеки може да вземе законен и приеман от държавата избор да не ваксинира", пишат специалистът по биоетика Артър Каплан и съавторите на изследването. Те обаче допълват, че това не защитава правещия този избор от последиците на другите.

Тъй като епидемиолозите в наши дни могат надеждно да определят източника на вирусната инфекция, то родител, който е решил да не ваксинира детето си - и така е изложил на опасност друго дете, е извършил закононарушение и може да бъде съден за нанесени щети. А защо не и обвинен в убийство по непредпазливост?

Както бихте очаквали, разрастващото се движение "антиваксини" реагира бурно

След като Каплан публикува подобен текст и в Harvard Law Blog, гневните коментари се изливат в изобилие. "Този текст е пропаганда на ваксинаторската индустрия в най-страшния й вид", заявява един от коментаторите. Друг пише: "Каплан би бил в собствени води във фашистка Германия".

Блогът в крайна сметка се видя принуден да затвори коментарите заради нарушения на политиката на сайта, забраняваща "оскърбителен и клеветнически език" и споделяне на лична информация.

Каплан и съавторите му са в правото си да предлагат съдебни дела срещу отказалите превенция. Тези родители, които избират да не ваксинират поради лични убеждения, представляват сериозна опасност за обществото.

Ваксините срещу дребна шарка са около 95% ефективни, когато бъдат поставени на деца. Това оставя около 5-процентен шанс тези деца все пак да получат дребна шарка. Дори и с медикамента, заболяването остава риск за общественото здраве, но обществото разчита на другите да се ваксинират, за да се намали осезаемо вероятността от епидемии.

Това е част от процеса, известен като "стаден имунитет"

Неваксинираните деца обаче застрашават стадото, поне когато става дума за инфекциозни заболявания. Образцов пример е епидемията от дребна шарка в Сан Диего през 2008 г.

След като - без да подозира - се разболява при пътуване до Швейцария, неваксинирано 7-годишно момче предава болестта на други 11 неваксинирани деца, което е установено от американския Център за контрол и превенция на заболяванията (CDC).

В повечето случаи самите родители са заявили, че отказват ваксинация поради лични убеждения, каквато процедура е възможна в 17 от петдесетте щати на САЩ. Три от инфектираните деца обаче са твърде малки или медицински неподлежащи на ваксиниране.

И така - общо 48 деца, твърде малки за ваксинация, са били поставени под карантина, което е струвало на семействата им около $775 на дете. CDC отбелязва, че всичките 11 случаи на заразяване са "свързани епидемиологично" със 7-годишното момче и че реакцията на заразата е струвала на общественото здравеопазване по $10 376 на дете.

Сега доста от американските щати отбелязват ръст на предотвратими заболявания, за което - като основна причина, изтъкват спадащите нива на ваксинация при децата. В Мичиган под 72% от малчуганите са ваксинирани със задължителните инжекции срещу морбили, рубеола и паротит (MMR).

Както Каплан отбелязва в публикацията си, част от хасидската еврейска общност в Бруклин, Ню Йорк, също са преминали през миниепидемии на морбили. Досега са потвърдени над 30 случая, като според Ю Шиа Лин от медицинския център "Maimonides" повечето от членове на общността избягват ваксината срещу морбили заради твърдения, че тя причинява аутизъм.

Най-парадоксалното е, че най-често отказът да се ваксинират деца срещу инфекциозни заболявания идва точно от някои от най-заможните прослойки, а епидемиите от подобни заболявания са най-масови в скъпи частни училища, където нивата на ваксинации са под 20 процента от децата.

Ако досега отказът от ваксинации се представяше най-вече като безумна лява кауза, на практика заможните и либертариански настроените е по-вероятно да избягват имунизациите. Още по-шокиращо е, че отказът от ваксини понякога обхваща и имунизации срещу много по-опасни заболявания - като полиомиелит, менингит или коклюш.

Истинската причина: много пари, привилегии и самоувереност

Според Нина Шапиро, професор в Калифорнийския университет в Лос Анджелис, нагласата "срещу ваксините" е донякъде "модна тенденция". Тя я описва като "Аз съм привърженик на естественото, избягвам химикали като BPA, карам хибридна кола, за да се грижа за околната среда, и няма да допусна химикали да попаднат в детето ми. Аз съм чиста и искам да запазя детето си чисто."

Това обаче не обяснява напълно класовите различия - хората от всички обществени групи са против тровенето на децата си и би трябвало да са податливи на пропаганда, представяща ваксинациите като "отровни". Сега отказът от имунизации изглежда започва да се превръща в символ на статус, начин да бъде разграничено "единственото", "уникално" дете на богатите родители от масата.

Това е сходно с другите тенденции за демонстриране на статус, като записването на децата в частни училища, забраната да консумират "боклучава" детска храна от рода на хот дог или паста, забраната да потребяват попкултурни продукти и прочее.

Парадоксите

Педиатърът Пол Офит, прочут със скептицизма си срещу алтернативната медицина и защитата за ваксините, обяснява, че в някои случаи високото образование на родителите, но парадоксално, дори засилва, вместо да намалява убеждения срещу имунизациите.

"Това са хора, които вярват, че знаят всичко, че знаят толкова, колкото и лекарите - а може би и повече - като просто четат за това, включително онлайн," коментира той. "Много от тях са свикнали да контролират сами живота, работата си. И искат да контролират и този аспект от живота си."

Понастоящем научната общност вече е абсолютно категорична, че няма никаква връзка между ваксините и аутизма

И все пак, тази опасна идея продължава да съществува. Често тя се поддържа сред хората, които просто смятат, че правят най-доброто по тяхна преценка за децата им. Ето защо е необходимо да се вземат допълнителни мерки, за да се гарантира, че отказващите ваксинация срещу инфекциозни заболявания разбират рисковете, които създават за здравето на другите хора.

Дорит Райс, професор по право в правния колеж "Хейстингс" към Калифорнийския университет и автор на блога Before Vaccines, подкрепя Каплан и колегите му. Тя смята също, че ако хората не предприемат разумни предпазни мерки, за да предотвратят заразяването на други деца с потенциално смъртоносни вируси, трябва да носят отговорност, включително финансова и съдебна.

Според нея, ако властите не налагат тази отговорност, те дават на родителите-антиваксъри пълната свобода да застрашават околните.

Естествено, може и трябва да има изключения. Децата може да са твърде малки, за да бъдат ваксинирани, или да са подложени на медицинска терапия - от рода на хемиотерапията, например, която възпрепятства действието на ваксините.

Недостигът на ваксини или липсата на достъп до медицински центрове в региона също би могло да бъде оправдание родителите да не ваксинират децата си.

Юридически пречки пред наказанията

Има обаче юридически пречки да бъдат наказвани родителите, които не ваксинират децата си

Като цяло съдилищата не са така склонни да търсят отговорност от хора, които не са извършили нещо, отколкото от хора, действали безотговорно. За да бъдат родителите осъдени, би трябвало успешно да се докаже, че е "по-вероятно" неваксинираното дете да е заразило други.

Майките и бащите, които отказват ваксинации, може и да имат най-искрени причини за това. Въпросът е, че когато този страх е напълно неоснователен, решенията им излагат обществото на риск.

И занапред е все по-вероятно интересът на властите да защитават децата от зарази да придобива по-голяма тежест пред родителския интерес да вземат решения по медицински въпроси за децата си. И създателите на "Закон и ред: Специален отряд" изглежда са съгласни с това. Надали е случайно, че епизодът, в който малко момиче умира в резултат на отказа на майка да имунизира сина си, се нарича "Егоизъм".

Най-четените