Едно от любимите ми икономически четива е годишната листа на милиардерите в сп. "Форбс". Тя е вярната галерия на бизнес славата, защото се пише с живи пари.
Най-интересно в престижната сбирка е кой от какво е направил пари. И няма по-добро доказателство от списъка на "Форбс", че и днес е жива и реална светлата мечта на начинаещия бизнесмен - един ден да влезе в клуба на милиардерите, безапелационен белег за свръхуспех. Регистърът на "Форбс" не е просто опис, зад всяко име стои история, в която живеят милиони хора.
Милиардерите в света са още преброимо малко, едва 1210 (това е нов рекорд, зад който има две причини - обезцененият долар и обнадеждаващият факт, че кризата е минало и светът се съвзема в депресия). Зад тези сто дузини имена стоят 4.5 трилиона долара нетен капитал. Толкова ли са важни милиардерите? Брутният продукт в текущи цени на света за 2010 г. се оценява на 62.2 трилиона долара, от тях 14.6 трилиона се падат на САЩ.
На този фон капиталът на милиардерите изглежда обидно малко. Но значението точно на този, водещия капитал е неоценимо. Големите в бизнеса са като флагмани на армади от фирми, цели армии от хора, които работят с тях и за тях. Успехът на милиардера е просперитет за всички, които го следват; провалът му значи загуба на доход и пазар за цялата екосистема наоколо.
А в историите на "Форбс" провалите са почти колкото и успехите: отворете "Форбс" отпреди 10 години да разберете колко тъпо и фалшиво е клишето, набито в главите ни - дето богатите ставали все по-богати, бедните все по-бедни. Зла и порочна лъжа е това.
Манифест на пораженеца: беден съм, значи ще скърцам от глад и мързел, защото свише е отредено така и не е моя вината. На богатите такъв им бил късметът, те нямат заслуга за богатството си, щото то сигурно е крадено. Гадните копелета само лежат, къркат шампанско и се чудят каква перверзия да намислят. И стават все по-богати. Този карикатурен образ върши чудна работа за (само) зомбиране на неудачници, а за малцинството мислещи, търсещи успеха хора е чиста отрова. За тези, които искат и чувстват, че могат да успеят: загасете телевизора, изхвърлете днешната преса и четете историите на успелите. В тях най-важното е да учим от пораженията, стига да можем. В бизнеса уроците са скъпи и всеки плаща от джоба си. Какво по-добро, ако можеш да учиш безплатно.
Това е първият урок: всички грешки се плащат. Неправилна преценка, една самонадеяна крачка и летиш от милиардните висини с врата надолу. Проверете колко са фалиралите милиардери (повече от блажено починалите и оставили състояние).
Урок втори - примамливо е да кажеш: понатрупах парички, ще ги вложа, ще се пенсионирам и ще си хрупам от дохода. Пасивното вложение са мъртви пари. Инфлация ги яде, рискът ги топи, амортизира се всяка недвижимост. Няма чисто рентиерски капитал в милиарди да е преживял три поколения. Той се стапя десетки пъти по-бързо, отколкото се натрупва.
Третият урок е най-важен според мен: следвай милиардера, той е като ледоразбивач и пробива път на плуващите след него. Те го следват и стигат пазари, които иначе ще са непробиваеми, а харчат по-малко енергия, за да растат. За да върви целият среден и мижав бизнес, разумните държави отглеждат свои милиардери за водачи. Ако ги има, средата се обогатява. Даже като губят, подхранват околния бизнес, затова е нужно да ги държиш в националната акватория, за да не търсят пристан в чужди държави и да подхранват чужди нации. Милиардери трудно се отглеждат. Принцип на умелата икономическа политика днес трябва да бъде пази големите, дребните сами се грижат за себе си.
Точно обратното на ставащото в съдираната от завист и злоба България. Затова нямаме милиардер.
Чехите имат трима, Полша - четирима, Румъния гледа двама. Даже Косово има милиардер, но "Форбс" още не го засича. Да не говорим за Украйна с 8 и Русия със 101 милиардери. Знам чалгата, това са олигарси. Какви олигарси са Дмитрий Коржев и Дмитрий Троицки - на по 46 години, започнали от студенти през 1993 г. с автокъща и станали най-добрите в Петербург, през 1995 г. направили цех за безалкохолни и го продали през 2005 г. на "Кока-Кола" за 500 млн. долара, измислили веригата супери "О'кей", дето миналата година на Лондонската борса направи 3 млрд. долара капитализация. Какви олигарси са Сергей Брин и Лари Пейдж, авторите на "Гугъл", или пък Цукербърг от "Фейсбук"? Ама имали късмет и кредит.
У нас "кредитен милионер" е псувня, а по света е чест. Умната държава пази като квачка успяващия, затова банките смело кредитират успеха. У нас ха се замогне някой, та събере десетина милиона евро нетна стойност и се нагърби със десетки пъти повече заеми, за да расте - и го обливаме със злоба, разтерзаваме го от яд, съдираме се да го крадем и го съсипваме с всички сили на коварната държавица. А пък българският милиардер, дето го чакам, днес се е свил в куча дупка и не смее да расте. Докато нацията не усети, че й е нужен, не го намери, не го отгледа дори, ще си мизерстваме озъбени от злоба.
Дрън-дрън. Историята на милиардерите обикновено е свързана с безскрупулност, неправомерни действия и безгранична алчност. Един-единствен печели на гърба на милиони други огромно количество пари, които не може да изхарчи и му служат само за слава и доказателство за собствената му безскрупулност и присъствието му в класации като тази на Форбс за най-големите вампири. И докато тези на Запад е възможно да започнат от нулата и с добра идея, нюх и талант да натрупат богатство, то тези у нас нямат никакъв шанс да изплуват ако не са солидно подкрепени от разпоредителите с партийни (бивши държавни) средства. "Кредитен милионер" може и да звучи гордо, но там където звучи гордо за такъв се смята човек, който редовно погасява вноските си и има отличен кредитен рейтинг, който оправдава отпускането на такива суми от банките. У нас "кредитен милионер" е мошеник, който с подкупи, връзки и вътрешна информация е изтеглил пари от банка без обезпечение (познайте как става това) и е избягал с тях, след което банката фалира и завлича спестяванията на хиляди хора. Кое тук е достойно за уважение? Авторът е пропуснал да отбележи и факта, че милиардерите стават такива на гърба на дребния и най-вече средния бизнес, като използват силата, властта и огромното си състояние за погубване на свободната конкуренция и "окрупняване", сиреч съкращаване на хиляди работни места. В крайна сметка не милиардерите са тези, които дават хляб на един народ. Напротив, те изтискват огромното си състояние от обикновените хора и прилагат всякакви схеми, за да опазят парите си от данъци. Не знам дали е злоба, но това е факт. И аз лично не им завиждам. Предпочитам да имам винаги точно толкова, колкото ми трябва, отколкото да съм най-богатият труп.
Хърсев, Хърсееев, няма нищо по-извратено от това да онанираш върху поредния брой на Форбс...
Е какво сега - от една страна, тия дето чакат на държавата или да съдбата не били прави, от друга - "...българският милиардер, дето го чакам, днес се е свил в куча дупка и не смее да расте. Докато нацията не усети, че й е нужен, не го намери, не го отгледа дори, ще си мизерстваме озъбени от злоба." Та ще ги гледаме ли или няма да ги гледаме... Отношението към средния и малкия бизнес (наричан тук "мижав") е не просто обидно, но направо неграмотно. Да се абсолютизира ролята на огромния бизнес е абсурдно, както и да се проповядва "ако милиардерът е добре, и дребните покрай него са добре". Всеки бизнес има своето място и своята роля, както в природата всяко нещо - независимо колко малко - има своята роля. "Принцип на умелата икономическа политика днес трябва да бъде пази големите, дребните сами се грижат за себе си." - как точно да ги пази, по примера на случилото се в САЩ ли?
ПС @Крив Макарон ( 1 ) - колкото до Тръмп и това, че сам си бил направил богатството... баща му е бил немалък строителен предприемач. Със сигурност не от мащаба, който Тръмп постига после, но Тръмп все пак не е тръгнал от Бронкс или от някоя каравана. Кредитът му за първия му проект е доста сериозен (по мои спомени), в размер недостижим за обикновените хора.
Доста му сипахме на Хърсев с тези коментари Вярно е, че да говорим за български милиардер в тези гладни за народа моменти е еретична мисъл, която на пръв поглед събужда народното недоволство. Дори моят първи коментар е базиран на "пръв поглед". Интересното е обаче, ако човек се замисли по-дълбоко върху идеята за български милиардер и по-точно за човек с достатъчно финансово влияние. Че ние политици нямаме, които да защитят страната от чуждите финансови експанзии, пък сме тръгнали "път да пробиваме". Защо ли нямаме такива политици? Политиците в днешно време са марионетки на "милиардерите" (да наречем така хората със силна финансова мощ). И нека вземем за пример държавите със силни политически позиции. Защо политиците им притискат така силно малките държави със слаби правителства и недоразвити икономики? Защото зад тях стоят силни кръгове от милиардери, които са изразходвали потенциала на родните си икономики и общества и алчността им ги подтиква да завладяват нови пазари и ресурси. Те издигат политиците си, а те на свой ред изпълняват нарежданията и защитават интересите на господарите си. Какво правят нашите политици и чии интереси защитават? Ами и те като всички политици служат на милиардерите. На кои милиардери? На чуждите, защото си нямаме наши. На руските петролни милиардери, на които подариха монопола на горивата. На австрийските, немските и чешките, на които подариха монопола на ел. разпределението. На едрите препродавачи, които направиха супер- и хипер-маркети из цялата държава, изнасяйки през тях стоките си. Еврейските финансови милиардери, заради които ни заробиха с кредити. Турските милиардери, на които плащат, за да ни строят инфраструктурата. Примери за съжаление много... В България цялата икономика е в ръцете на кокошкари, които участват в чужди схеми и получават своя малък дял, но въпреки това нямат истинско влияние, защото без големите си партньори от вън са нищо и не могат да съществуват независимо. Затова не могат да притискат родните политици за нищо друго, освен за да запазят досегашното статукво. На тях не им пречи, техният дял си пристига. До кога? Не ги интересува, а и дори да ги интересува и да могат да си направят преценката, нямат възможностите да променят нещо, защото големият брат ще ги удари през ръцете. Какво би се променило, ако България разполага със финансов колос? Да приемем, че дейността му е пълен монопол в даден производствен сектор, предназначен за износ и не трупа богатството си на гърба на обикновения българин. Да приемем, че този български милиардер е достатъчно хитър и ловък, за да може да мери сили на голямото финансово бойно поле с колегите си милиардери. Какви средства ще използва той? На първо място ще използва политиците. Политиците са верните кучета на финансовите господари. Те безусловно подкрепят и защитават интересите на този, който им подхвърля кокалите от пачки, а и са лоялни по принуда, поради интелектуалните си ограничения, поради които трудно могат да измислят начин да служат на двама господари едновременно. Така служейки на потенциалния български милиардер, българските политици ще служат и на българската икономика, съответно и на народа. Та като ако се перефразира една стара поговорка, който не храни свои милиардери, ще храни чужди.
strawsPulledAtRandom, имаш право Милиардер-филантроп е доста утопично понятие. Но едно е сигурно. По-голяма вероятност има да е филантроп, ако е българин, отколкото ако е чужденец "Милиардерщината" е монархията на нашата епоха. Имаш пълна власт над политиците и поданиците си и на всичко отгоре се предава по наследство ;) Такава монархична власт до някъде поражда чувство за собственост върху подопечните ти, а човек се грижи за собствеността си. Иначе казано, каквато е вероятността базирана на досегашната практика, монарх да е загрижен за поданиците си, такава е вероятността и милиардер да е загрижен за подчинените си и за държавата си като цяло. Вярно, не много голяма, но въпреки това е по-голяма от тази, поробителя да го направи. А що се отнася до тези със стотиците милиони, те са дребни риби от гледна точка на световните величини и докато са такива, не могат да си позволят лукса да надигнат глава и да се преборят с големите. Един пример за последното е проектът за второ петролно пристанище (в Белослав) от преди 15-на години. Малко се знае за този проект, но имам инфото от първа ръка. Доста финансово и политически силни хора, бяха замесени в този проект, но накрая само двама останаха живи. Резултатът е, че сега Лукойл купува, превозва и ни препродава готови италиански горива и си слага по 20% горница за посредничеството