Сутрин е. Денят е слънчев. Сядам в колата, отварям прозорците и тръгвам на работа. След 10 минути съм във задръстването. Става жега, затварям прозорците и пускам климатика. По радиото говорят някакви глупости за ремонти по пътя и задръствания и решавам да си пусна някой диск.
Докато ровя, гледам да не ударя този пред мен. А, май намерих някакви фолк изпълнения - ОК, пускам ги и отначало попадам на някакви гнусни кючеци, но след това почват "Белите манастири". Усилвам докрай и почвам да пея - (всеки си е вдигнал прозорците около мен и не се интересува какво става наоколо).
След това идва "Драгиева чешма", но някъде по средата ми секва желанието за пеене, защото усещам, че плача с пълна сила. Не е хубаво да ходиш на работа със зачервени очи и пускам нещо друго да дрънчи.
Докато машинално превключвам в трафика, пред очите ми за пореден път преминава животът ми - къщата в София, баба ми и дядо ми на село - така и не можах да им кажа колко ги обичам, докато бяха живи,ученическата ми любов, която май още не мога да забравя - а, опа, задръстването свърши и вече може да карам с нормална скорост.
Вдигам до 100 и продължавам да си мисля за Витоша, че децата ми са вече големи и довечера като се върна в къщи единственото същество, което ме чака предано на вратата, е котката, защото жена ми работи втора смяна, едното ми дете живее на 200 км от мен, а другото е някъде по пътя с ТИР-а.
Айде дойде време за поредната тапа - скоростта пада пак на 5- 10 км в час - да ти пикам на магистралата. Довечера ме чака същото, ама в обратен ред на същите места. Както си мечтая за синьото небе от детските ми години, чувам в далечината сирена на линейка. Някой има нужда - пускам мигач и се премествам с колите от моето платно на една страна, а другото платно се преместват наобратно и в средата се отваря платно, колкото да мине линейката.
Неколцина тарикати се опитват да минат, но колите бързо затварят пролуката и мераците секват. Пак се сещам за дядо ми - беше болен от рак и когато почина, до селото беше към 3 часа с кола - плаках през цялото време, но той си беше все така мъртъв.
Гърлото пак ми се свива- крайно време е да спра с тези глупости. Стигам на работното си място - улица Бар - Сен Лоран в Монреал. Трябва да бъда усмихнат и учтив - хората не са длъжни да ми търпят глупостите, сам съм си избрал този живот.
Искрено завиждах на моите познати, които не си спомняха за България и си живееха безгрижен живот - за разлика от мен. Всъщност исках да кажа нещо, но не това.
Хора, недейте да търпите повече живота, който ви го налагат хора, на които не им пука за вас. Болните и закостенели мозъци от БСП, партията, чието име е подигравка със свободна България? ДПС - движение за права - на кого? - и свободи - на кого? Нали всички сме уж равни, няма мръсни емигранти. Ами изглеждащият напълно нормален Волен фон Атакен?
Изберете нови хора и не слушайте глупавите коментари, че нямали опит - като че ли на сегашните депутати им пише в свидетелстото за раждане депутат и те още от първия си ден са били с опит.
Хубаво е да набедиш Бойко Борисов за всичко (аз също не съм му фен), но нещата са много по-отдавна грешни. Не той даваше на жена ми 115 лева заплата през 2002 г. (сега изкарва 52 000 долара годишно като сестра).
Пък ако сте силни и наритате сегашните нещастници, може пък една част от тези като мен, които тайничко си поплакват за България, да се върнат някой ден и да помогнат с нещо и те.
Все пак ние сме хора, които уставно си плащат данъците и спазват законите и в България по навик ще продължим по същия начин. Да не говорим за натрупания опит и няколкото езика.
*Заглавието е на Webcafe.bg Оригиналното е: "Отговорът на един емигрант на "Протестът на една мръсна туркиня".
"А, май намерих някакви фолк изпълнения - ОК, пускам ги и отначало попадам на някакви гнусни кючеци..." Щом държиш такива неща в колата си, аз не се интересувам от нищо друго, свързано с теб.
Магистрала,поп-фолк и сълзи...хиляди проклятия,Боко Тиквата е избягал в Канада и ни пише от там.
Много сте гадни.Обидихте момчето.Сега рони едри сълзи по клавиатурата,слуша Софи Маринова и цъка тъжни минуси с треперещи пръстенца.
Аз бих искал да защитя емигрантите. Понякога те не са хора, които са имали възможността да останат, а хора, които са били принудени да тръгнат. Не всички имат късмета да получават хиляда или повече лева, дори и с образование, с което в чужбина може да печелят десеторно. Когато място за човек в родината му няма, той отива другъде. Това е съвсем нормално. Но не мога да защитя автора. Не е нормално хората, които не са успели тук, да си мислят, че това ги прави по-важни от другите. Не е нормално те да твърдят, че останалите тук са им длъжни с каквото и да е. Скоро може да ми се наложи да емигрирам, но няма и през ум да ми мине, че след това България ще ми е длъжна, точно обратното!
До Венко : аз не знам автора от Монтреал дали ще се върне да си харчи пенисята си в България, но за мен това е на последно място в списъка на възможностите; на нас с него пенсиите ще ни стигат тук в Канада. А защо не искам да я харча в България? Зашртото от сега ми е ясно, че на мен и на автора се гледа с умраза и завист, защото сме (не казвам сте) такива: завистливи; Според теб, аз трябваше да стоя в България през всичкото това време от 1990 (годината на моето отпътуване); какво стана като гласувах винаги против БСП и ДПС на всички избори в българското посолство ? - нищо не стана . . . мафията си направи държава, а такива като мен и теб се обиждат взаимно; направи справка колко пари такива като мен са налели в съсипаната ви икономика - на практика в унгарски, австрииски, гръцки и не знам какви чужди банки опериращи в БГ. Кой приватизира държавата то този тъпанарски начин ? аз или ти ? Направиха го тези, за които гласувахме - и аз и ти.
"Аз СЪМ емигрант и се гордея с това.Точка." Това е надсловът над статията публикувана в профила му http://www.facebook.com/nikolay.petsev на опитващият се да ни разплаква и да ни говори менторски.
емигрантски коментар във ФБ: Shte traybva da napravim edno BBQ po nashenski
Пецев,тъпанар,някои сме минали по твоя път и сме направили избора си.Успех с твоя,мрънкало безподобно.
Попова,какъв ти е проблема?Виж как хубаво сме се обединили срещу чича ми.
Попова - Честито и няма се пуашиш.Нал знаеш?Скуката е игралната площадка на Дявола.Или нещо такова беше.
Аааа,той така си мирише по принцип.Ма поне пъди мухите и комарите.
Аз правописа може и да съм го забравил малко, но което ви казвам е верно: Н. Пецев е написал нещо, казал си е мнението, а другите се дразнят, защото са тъпанари; такива са ви партиите, политиците и вие самите: тъпанарски. Ще кажа и още нещо на Ваня Ковачева: аз се справях през всичките тези 23 години без вас в България, не вярвам да ми затрябва вашио скапан купон, чалгата и ракията; освен това баба ми почина, и няма на кого вече да пращам пари. . . така че, оправяйте се както си знаете: имаше такова понятие през 1977 г. - "самозадоволяване".
Хора, днес България е в Арена Армеец. Викайте за България и пред телевизорите! Подкрепете отбора!
И сега мили деца,Мюмюн (аз) ша расказва на вас прикаска за тежкото живот в химиграция. Съм са събудил рано,някъде към дванайс,дванайс и полвина наубят.Иии ино слънци пиче ви казвам,напрао да са задай човек сас сутришното водка.Ма кво пиче?Напрао си свети кът колиднъ илхъ шъ знайш.Па и да видиш как духа!Фучи,ино такоа,кат жината кога съ прибера пиян.Слизам,ти каам,батка да са качвам да са возим на колата.Ма колата мойта,слънци.Съм я купил нова от едно магазин фтора употреба,ма съм първи собстфеник.Начи многу дуфолен съм останал щот гОри потрибяфану олиу дет жината с него прайла вечерята за чаветата.Фарувити,батка са дигат самичко.Кат стани тъмното полудневие.Отзат съм залепил снимка на кончи,щот ми липсва мойто кон,от където живяхми с мойто жена и чаветата преди да дойдими тука да работими.На сидалките - кожено терлик,на празореца - любимото диск мойто.Сам го вързал с фъженци да не са сгуби.16 вентила ,120 коня ма полвинта ут тех май са змрели щот колата фърга утзад черен пушек и зад мени става ношт кога карам,ма горкото полицай три пъти ма спирал,ми вика - Мюмюн,ми вика той на мени,няма караш тас кола,щот цапа ваздуха.Ма пак си я карам щот с коня па ептен ма не пускат да са движим. Сядам вътре ф колата,батко ииииииииии,ужаст ти казвам,кошмар,напрау да припадниш.177 градуса станало,тоз кола са напекло кат на баба Мефтие гъзо,кога ходи да бере тухли.Няма климатик щот са разфали и многу пари искат за римонт ти казвам,ууууууу,многу.Пускам са,батко ти казвам аз пу магистралата,а там хасфааалт,многу хасфалт.И коли секфи.И са влачими ний нали и ас съм тарикат момче,фсе пак ф София съм отгледан,чукнем единия,удраскам другия,па са проврем някакси да миним.И си карам ас кулата па тръгнало да търси някфо диск с музиката,батко да дрънчи щот сърце циганско ти казвам,батко без музика не трае.И дирим диско под седалката и не гледам много много,па хоп,ударим некъф бастун отзад.Оня вика нещо приказва,ма аз не рабирам езика,па го изрежем една плесница,оня се завъртя и падна на хасфалта.И си тръгвам пак и пускам диска с мойто песен дето много старо диск.Още дедо ми го завещал на баба ми по майчина линия 67-ма година,дека са били на язовиро да се плющат.Много хубаво песен вътре.Само аз и родата 69 дърти циганина я знаем.Шазам-а не я разпознава ич! И га залютат ми тия цигански сълзи на очите и си спомням хубавото момент от гетото кога всичкото циган зимата се топлехме на една кюмюрена печка ма цялото къшта ставаши черну.По-черну от нас.И лятоска кога краднехме жица и кога Мехмет го удари тока и потскачаши и после падна ф дупката на кенефа.Баба Ибрие дет правеше унез микици с чесън и после миришешиииии,ма яката. Са замисляло после за оборота дет мойто рода направило фчера на магистралата.Пуснал съм чаветата и жената да работат да скарват леф,батко щото тука плащат у евро.И го смятам,го мислим,ми 30 евро не злизат и май пак че тепам някое чаве крадливо.И после пак плачим за гетуто и искам да са върним у нашто Балгариа,да са сберем фсичкото ром и да запалим гуми между два блока и да ги очадим така едно хубафко,па да пусним коня да пасе у боклика на сметището,тфа новото дето го направиха точно до нас.Па да си играят чаветата и те там и да викат:ш тати,тати,виж кво намерил - презратиф. Бат Бойко дафал на жината за 10 чавета 120 лефа.Ма ни можи така Бат Бойко.Тука жината за ино чаве зима 200 евро.Минимум.А жината работи пу някой път кат моя сестра и така докарвами помощи още по-голям. Сега тежку живот тука назапат,ма коа унез прости българи най-накрая упраат работата,ний ша са върним.И ш ги накараме да ни дадат безплатни квартири и помошти за безработни и сичкото чаве ш зима помошти и ша живейм кат царе. Фсе пак,ний данаци не сме плащали никога и няма да почвами сега я!
Прав е човека. Но колко го разбират...