Ситуацията в Източна Украйна породи смут в околокремълския елит: бизнесмените не искат война, докато представителите на военнопромишления комплекс са заинтересовани от изостряне на конфликта.
Ако за кримския референдум гласовете на руските политици и продържавните медии звучаха консолидирано, то в ситуацията с Донбас настроенията на елита - и съответно на провластовите политолози и публицисти, са доста по-противоречиви.
Вицепремиерът Дмитрий Рогозин пише в Twitter съобщения в подкрепа на ДНР, демонстрирайки съжаление, че не може да бъде в едни и същи окопи с тях. Руската депутатка Елена Мизулина по един от федералните ТВ канали нарече руските доброволци в Донбас "истински мъже". "Добре е, че те отиват там", - допълни тя.
Съветникът на президента Сергей Глазьов в интервю пред вестник "Завтра" призовава да се започне нова надпревара във въоръжението и да се изостри противопоставянето Русия-САЩ
"Трябва да оценяваме "Съпротивата на Донбас" като движение в защита не само на местното население от нацистката хунта, но и в защита на Русия от американската агресия, а и на целия свят - от четвърта световна война. Бойците от народното опълчение на Донбас са защитници на руския мир, не по своя воля оказали се на фронтовата линия на новата световна война.
При целия им героизъм те сами не могат да спрат световната война. За да бъде спряна тя, трябва да се създаде широка международна коалиция, способна със съгласувани действия да прекрати американската агресия. Тези действия трябва да бъдат насочени към подриване на американската военно-политическа мощ, базирана на емисията на долара като световна валута...
Наравно със стъпките по подриване на възможностите на САЩ да финансират ръста на военните си разходи, са необходими политически усилия по сформиране на широка антивоенна коалиция с цел заклеймяване на американската агресия и разобличаване на организаторите й във Вашингтон и Брюксел", заявява Глазьов.
Не по-малка активност демонстрира и философът Александър Дугин: "Путин ще вкара войски. Малко по-късно от необходимото, но ще ги вкара. Това ще бъде краят, по един или друг начин. Янукович не вкара войски, и това беше краят на Украйна, и това беше краят на Украйна. И краят на Янукович.
Ако Путин не вкара войски, това ще е краят на Русия. И краят на Путин". За забавянето на действията на Путин Дугин обвинява "шестата колона" - според философа това са някакви прозападни представители на елита в близкото обкръжение на руския президент, подготвящи унищожаването на Русия.
Представителите на управляващата партия "Единна Русия" се държат доста по-предпазливо. В ежедневните си пресрилийзи те не пропускат да наричат киевския режим "хунта", но избягват директни призиви към военна намеса.
"Основната ни задача е на всички нива, от международно дипломатическо до обществено и правозащитно, да оказваме всичката необходима законна помощ на народното опълчение и обединеното антифашистко движение на Новоросия. Фашизмът не може да има бъдеще нито на украинска земя, нито в която и да е друга страна по света. Човечеството е платило твърде страшна цена за това.
За да бъде преборена тази кафява зараза, не бива по никакъв начин да допускаме завръщането й в мирния ни живот и унищожението на нашия свят и цивилизация. Фашизмът е обречен", заяви преди дни зам.-председателят на руския парламент Сергей Железняк. И това е най-агресивното изявление до момента, тъй като в него се говори за пряка помощ за ДНР, която може да се тълкува достатъчно широко.
Има обаче и по-меки изказвания в полза на дипломатическо уреждане на конфликт
"Русия винаги е била на позиция за законно обезпечаване на ръководството на Украйна с пълен комплекс от мерки за гарантиране на безопасността не само на нашите сънародници, но и на всички граждани на Украйна.
Целият дипломатически ресурс на Руската федерация е насочен към спазване от Украйна на нормите на международното право за защита на човешките права и мирното законно уреждане на всички въпроси", коментира обръщението на Путин към съвета на Руската федерация с искане за оттегляне на разрешението за вкарване на войски в Украйна председателя на комитета по безопасност в руската Дума Ирина Яровая.
"Смятаме, че без примирие, без начало на диалога е невъзможно да бъде възстановен мирът, справедливостта и законовият ред в Украйна", още по-меко заявява председателят на Думата Сергей Наришкин на 1 юли.
Експерти, близки до администрацията на Путин, казват, че всъщност може да се говори за вътрешен разкол и дори объркване на кремълския елит по въпроса с Донбас. Има поддръжници на твърдия курс и ескалацията на конфликта, има и поддръжници на дипломатическо решение и постепенно понижаване на напрежението.
Мотивите и на едните, и на другите са предимно икономически
Към първата група от "ястреби" експертите причисляват представителите, свързани с военнопромишления комплекс; основното им лице е Рогозин. Там попадат също шефът на корпорацията "Ростехнологии" Сергей Чемезов", министърът на отбраната Сергей Шойгу, и често председателят на администрацията на Путин - Сергей Иванов.
«Рогозин, Шойгу и старият съветски елит, ВПК, местната бюрокрация са за война. Тези, които са свързани с реалната икономика, са за мир. Проблемът е, че нямаме публични фигури на партията на мира, затова тя външно изглежда много слаба. А Путин всъщност иначе действа по нейния дневен ред," констатира политическият консултант Глеб Кузнецов.
На 30 юни Путин събра на среща посланици и постоянни представители на Русия в различни страни, формулирайки за тях новите принципи на руската външна политика в следващите години.
"... Искам всички да разбират добре: нашата страна и занапред енергично ще отстоява правата на руснаците, на нашите сънародници в чужбина, и ще използва за това целият арсенал от достъпни средства: от политически и икономически, до предвидените в международното право хуманитарни операции, право на самоотбрана... За съжаление президентът Порошенко взе решение за възобновяване на военните действия, и ние не можахме - и когато казвам "ние", имам предвид и себе си, и колегите ми от Европа - не можахме да го убедим, че пътят към надежден, стабилен, дълготраен мир не може да минава през война...
Естествено, всичко, което се случва в Украйна, е вътрешен въпрос на украинската държава. Изключително много съжаляваме, че загиват хора, особено гражданско население. Русия във външната си политика последователно изхожда от принципа, че решението на глобални и регионални проблеми трябва да се търси не чрез конфронтация, а чрез търсене на компромиси. Настояваме за върховенство на международното право при запазване на водещата роля на ООН", - заявява Путин.
Към условната "партия на мира" експертите причисляват предимно представителите на едрия бизнес
"Военнопромишленият комплекс и ангажираните с държавни поръчки са заинтересовани от война. Но тези, които имат интереси в областта на горивата и енергетиката- Игор Сечин ("Роснефт"), братя Ковалчук, Генадий Тимченко, Вагит Алекперов ("Лукойл"), категорично са от "партията на мира". Към нея принадлежат и банкерите, които на практика печелят от това, че скъпо продават в Русия евтините пари от Запад.
Бизнесмените, свързани с големи инфраструктурни проекти, изначално бяха миролюбиви, но санкциите на САЩ постепенно ги изтласкват към "ястребите", макар повечето от тях засега да не присъстват в списъците за санкции на Европа. Що се отнася до самия Путин, той изпълнява балансиращи функции.
Той би предпочел да бъде в "партията на мира", но го тласкат към война. На срещата с посланиците той бе явно напрегнат: изострянето на конфликта определено не му е изгодно, и той още се надява въпросът да се реши мирно, чрез преговори", - казва ръководителят на руския Институт по политическа експертиза Евгений Минченко.
Политологът Олег Бондаренко също смята, че границата между ястребите и гълъбите е по линия на бизнеса, не на идеологията. "Големите играчи, свързани с бизнеса, искат мир. В ситуацията с Крим важна роля изигра военното ръководство, което предложи план за действие.
В Донбас, където няма руски военни части, военното ръководство няма такова влияние върху ситуацията. По-голямата част от руския елит е заинтересована от нормализация на ситуацията: ако има войнолюбци, те са малцинство", твърди той.
Близки до администрацията на Путин източници коментират, че реалното разпределение на силите е още по-сложно
Според тях има "партия на студената война", "партия на горещата война" и "партия на мира". Към нея източникът отнася бизнеса и либералните представители на правителството (включително финансовия министър на Русия), към "партията на истинската война" - ВПК и Рогозин, а "студената война", по негови думи, се отстоява от Съвета по безопасност на РФ.
Публицистът Егор Холмогоров, заемащ крайно антиукраински и близък по идеология до "ястребите", описва ситуацията така: "През март имаше ясно и категорично решение на президента за Крим. Затова никой не би и помислил за разкол. Макар че и тогава гражданските чиновници научиха за ставащото едва когато в Крим се появиха вежливи хора в маскировъчни униформи. За Новоросия няма ясно решение и затова всеки чиновник и група преследват свои цели и интереси. Много от тях имат лични и делови връзки с Украйна. Много от тях страдат от санкциите. За някои, обратно, твърдата позиция е надежда за нови кариерни хоризонти.
Наришкин засега се изявява като "гълъб на мира" с формулировката "Русия трябва да помогне на Порошенко да възстанови правовия ред", но той се презастрахова още на следващия ден с критични към Киев изявления. Министерството на финансите на Русия обаче предизвиква доста въпроси с провокационното им твърдение, че "парите на пенсионерите отидоха за Крим"."
Според други консолидирана позиция на руския елит не е имало дори и за Крим, тъй като обкръжението на Путин със сериозни бизнес-интереси не е било готово да бъде обект на санкции
"Путин взема лично окончателните решения, и в случая той им показа, че позициите на елита не са прекалено важни за него, и че е уморен да служи като буфер между тях и Запада. Устройват го 85% народна подкрепа, и за него тя е достатъчен аргумент, за да не обръща внимание на мнението на елита.
На непублично ниво обаче се чуват много разговори, че изострянето на отношенията със Запада не допада на мнозина, тъй като житейската им стратегия е правена с ориентация на Запад: никой няма намерение да остарява в Крим," коментира близък до властта източник. "Що се отнася до "ястребите", главният ястреб е самият Путин. Стратегията му е отбранителна, не настъпателна: той смята, че трябва да спре Америка и да предотврати едновременно с това революция в Русия.
Киев не е нужен на Путин, а в тактически аспект той решава всичко в движение. Неговите цели са да "принуди" Вашингтон да се съгласи на нови преговори за разпределението на силите в световен мащаб. Елитът е недоволен, но няма предпоставки да се разбунтува срещу Путин."
Още един източник, близък до кремълската администрация, резюмира нагласите на околовластовия елит по следния начин: "В краткосрочен план естествено има войнолюбци и миролюбци. Но в далечна перспектива така или иначе сме изправени пред унищожение, и няма как да не се съпротивляваме...
Елитът не разбира какво предстои. Представителите му задават въпроси на Путин и се опитват да разберат каква е стратегията. Искаме да се нормализират всички процеси и да се федерализира Украйна, и да се легализира "Крим е наш", и това е... Но стратегически е взето решение за нашето унищожение, и едва ли ще успеем да се договорим".
