Контраромите

На 14 януари 2014 г. (ромската Нова година) ромски деца от страната бяха натоварени в автобусите и изсипани в София с една едничка мисия - да сурвакат първите мъже и жени на държавата и чуждата дипломация. Ромите нямат традиция децата им да бъдат водени под строй да сурвакат първите мъже и жени държавници и дипломати у нас.

Без никакви съмнения сурвакарската акция ще намери достойно място в доклада на България за интеграция на ромите. Логично е да се отговори на въпроса сурвакарите могат ли да бъдат лицето на ромското недоволство, насочено към насурваканите. Ромите не бива да мълчат, когато ромският въпрос е принизен до сурвакането и баенето, танците и музиката, медиаторството и обслужването, проектите и парите. Ромските морал и достойнство са над материалното и мляскането на ръката на чорбаджията.

Чудите се какво е общото между контра и роми? Връзката е топла, даже пари. До ден днешен властта не спира да клонира контрароми, които един хубав момент ги бута срещу ромите, осмелили се да крещят на властта или да й дават акъл. Механизмите за объркване и противопоставяне се тестват в бета версия първо там. Трагедията на ромите е, че разбират лабораторната си роля, едва когато експериментът се повтори в масов мащаб. Ромите са опитната мишка на задкулисието.

Правителство на Орешарски бяга от допир с ромите. Те влизат през задната врата, то ги изхвърля през централния прозорец. Те надигат глава, то ги шляпа по врата. Те вдигат ръка, то ги бие през ръце. Те го сурвакат за здраве, то им казва, че нямат късмет. Стокхолмският синдром тресе ромите до изпотяване.

Ако си служим с думите на Малкълм Екс - мнозинството ромски будители приличат на опитомените домашни роби, които имат силна физическа и психическа връзка с господарите си. Единици са ромите, които са като диви полски роби - неподатливи на контрол, непредвидими и безкомпромисни с владетелите си.

Те раждат много и ядат много

Разговорът за ромите и ромския въпрос, безусловно трябва да бъде разгледан с оглед положението на цялото общество. Загубите на гражданска автономност и личностна независимост са тежка модерна форма на робство.

Лишение, което ромите търпят от години - систематични държавни усилия за ограничаване на участието им в подреждането на приоритетите на България и разпределянето на обществените блага.

Днес националистите от Държавна сигурност смело и кресливо играят със стария страх малцинствата да не надминат по численост мнозинството. Напомнят, че голяма част от новородените са с майчин език различен от българския. Към комунистическото тълкуване на малцинствата с тъмночервен конец е пришито капиталистическото разбиране - малцинствата са само консуматори.

От тук насетне е много лесно да се насъска мнозинството срещу малцинствата - „те раждат много и ядат много, а ти плащаш и за двете им дела".

Явно в случая имаме девиантен етноцентризъм, чиито симптоми са вредни за България. Сърбежите се усилват на фона на ромското гето, заприличало на модерен концентрационен лагер. Оскубаната бременна ромска майка с дете в ръка. Брадясалият черен ром. Протегналото ръчичка ромско чшаво. Все образи, които влизат в дома и съзнанието ни през телевизора, вестника, компютъра, радиото, а напоследък и през книгата.

Така с лекота се настървяват роми (турци и др.) срещу българи, мюсюлмани срещу християни, граждани срещу контраграждани, идеалисти срещу контраидеалисти. Гьобелс би завидял на резултатната пропагандна машина с грозни странични ефекти.

Не е само физическо оцеляване

Ромският въпрос далеч не е само физическо оцеляване или само съществуване. Не е неплатена сметка за ток или вода. Нито пък двайсетолевка по време на избори. Българските националисти добре знаят, че мястото на тази тема не е на опашката за социални помощи и детски надбавки. Идентичността и самоидентификацията са в основата му, а после навлизане в културата, икономиката, политиката.

В исторически контекст, ромите са неделима съставка от Източния въпрос. Ромите, турците и мюсюлманите са пламенни редови бойци под българския флаг по време на войните. Те воюват с ясното съзнание, че хвърлят сили в името на родината си. Жадували за строеж на собствена родина - майка на всички, а не мащеха за едни и майка за други.

„За чиста и свята република, в която всички да имат равни права, независимо от етническата си и религиозна принадлежност", са думите на Левски, които тогава вдъхновяват българските борци, сред които, турци, роми, и мюсюлмани. Едва ли някой от тях е предполагал, че един ден ще бъде сочен като квартирант в България

Време е за събуждане

Ромите са в безпричинна или умишлена летаргия. А ситуацията на България изисква адекватно им събуждане. Неутралната позиция е по-пагубна дори от ролята на губещите. Защото рано или късно победители и губещи сядат на масата за преговори, а неутралните - встрани от нея.

Колебливостта на ромите ги изключва от визията на България. Ромските водачи страдат от болестта, която била характерна за българските чорбаджии - конформизъм. На вратата обаче здраво чука дебата за открити позиции и свалени карти. Ромската къща е разхвърляна - един сурвака, друг окупира, трети е медиатор, пети ходи на стаж, шести е експерт, осми е в опозиция, девети в позиция, десети е безплоден оратор... Липсва равносметка и принципно последователно държание. Разхвърляния двор улеснява системата.

Позволява й да лъже, че има само и единствено контрароми.

*Авторът е бакалавър по журналистика, и магистър по психология. Работил основно в неправителствения сектор. Член на партия НПСД.