Навярно вече ти е писнало да четеш и слушаш за протестите. Но пиша това по две причини. Възможно е и да са три. Първата е, че се зарибих много по тази игра: http://saveoresharski.eu/. И след като успехът ми започна да пада толкова, че дори и в университетите в Шотландия не биха ме приели, реших, че трябва да взема мерки. Това трябва да спре.
Нарекъл съм тези протести на отпускари, съкратени, уволнени и безработни, защото такива хора излязоха. Те всички бяха недоволни и им беше писнало.
Аз съм от онези, които изкараха цяло лято в градинката пред Народния театър. От сутрин до вечер. Покрай мен постоянно се сменяха, в зависимост от часа, клошари, пияници, костюмари в обедна почивка, майки с деца и накрая много нехаещи нехранимайковци като мен.
Имигранти си имаше още преди сирийците да започнат да ги дават по телевизията. Има ги от толкова време, че някои вече говорят сносно български. Те са там и всеки ден историята, с която ще се опитат да ти изпросят малко пари, е различна.
Нещо обаче в озвучаването на дните беше едно и също. Всеки ден. Тъпанът. От понеделник до петък. От събота до неделя. Между 18:30 и 19:00 часа. Тъпанът. Вибрирането на кожата беше като сирена за доста хора, които седяха по пейките в градинката и още преди третия удар вече се бутаха, дърпаха и прескачаха, за да станат част от шествието. Бяха като роботчета.
След тъпана се появяваха свирките и вувузелите и накрая всички запяваха дружно "Оставка, оставка". Цяла рота R2-D2-та и трипиовци тръгваха да се разхождат с шлагер на уста: "Така ще е до победата" и "Оставка, оставка" под акомпанимента на тъпана.
Ясно ми е, че протестите са форма на градско неподчинение. Вдигане на шум, блокиране на движението и викове ОСТАВКА. ОК. Стори ми се, че това беше всичко,което искаха. Да вдигат шум,да блокират движението и да крещят ОСТАВКА.
Впрочем малко е жалко, че дори при наличието на демокрация и пълна свобода да се измисли нещо интересно за гражданско неподчинение, българите измислиха само това. Не знам дали детето в мен е още живо, дали аз съм още дете или българите са толкова закостенели и неизобретателни, че видях само скучно ежедневие:
- Спане, само че на палатки.
- Сутрешно пиене на кафе, обаче пред парламента.
- Закуска с яйца и домати и плюене на политици,не по сутрешните блокове, а лайф.
- Кратка физзарядка с крясъци и подскоци пред парламента, а не във фитнеса.
- Да си кажеш мнението пред камерите, а не във фейсбук.
- Голяма следобедна разходка в центъра
- Вечерни упражнения преди лягане - подскоци и крясъци, отново пред парламента
- Обратно по спалните чували. Къде? Пред парламента.
Основен проблем: липсваше визия. Идеи имаше. Създадоха се движения, делегации, събираха се нови партии и т.н. Много думи, наежвания и закани и нищо. Всъщност това бяха едни разхождащи се хора, крещящи ОСТАВКА. Нито ще съм първият, нито последния, който пита:
А след нея какво?!
България е в Параграф 22. От 1989 г. насам всички живеят с надежди за "утре". На всички им е писнало от "утре" и може би затова така усърдно крещят ОСТАВКА. Не само защото наистина искат правителството да падне, а защото искат нещо, някакво решение сега, днес. Тези протести са срещу всички правителства досега - и за всички напред във времето.
Проблем е обаче, че нямат водачи. Всички казваха, че това са национални протести. Нямало лидери. Стигнах до извода, че българите просто не искат да бъдат лидери, не има харесва да са водачи. Мислят, че някой ще им се разсърди ако кажат, че са довели неколкостотин човека на площада.
Не знам защо никой не гледаше на това като отговорност. Никой не застана пред обективите да каже, че ще се опита да говори от името на българите, за да е по-лесно.
Протестите нямаха дълбочина. Нямаха идеология. Нямаха цел. Ако е имало, съжалявам, ама не я разбрах. Целта им сякаш беше не да свалят правителството, а просто да се съберат там. Да си върнат вярата, че българи в тази държава все още има.
Донякъде тези протести минаха под знака на спонтанната екзалтация и ярост. Те бяха хюбрически*, диви, неосмислени.
И тук идва третият проблем.
Протестите бяха социален евент
Почти всеки човек в страната има снимка във Facebook от протестите. Мрежите на Tumblr и Instagram ъщо бяха смазани от всички снимки на хора, показващи гражданската си позиция. Точно това се случи. Излезе, че гражданската позиция има нужда от показност, за да съществува.
Случи се така, че ако някой няма снимка от протестите, просто няма гражданска позиция или най-лошото - подкрепя правителството и Дарт Вейдър. Всеки уважаващ себе си млад човек ходеше, снимаше се и си отиваше.
Всяка вечер метрото след 21:00 беше пълно. Ама пълно. Да,по-зле от 07:40 в делнична сутрин, в която и да е от спирките между Люлин и Сердика. Хора със знамена и плакати. И най-отдадените на каузата трябва да се прибират все пак. Смешното беше, че това се случваше масово. Сякаш бяха туристически групи. Дойдоха,крещяха,снимаха.
Няколко пъти чух телефонни разговори между хора, които просто се уговаряха да се видят там, понеже не са се виждали от доста време. "Аре, бе, и децата ше си поиграят, ше потичат", чух един ден.
Протестите - място, на което да се тагнеш
Най-дивата селяния беше на "Цариградко шосе". Точно тогава се отчаях. Хората просто отиваха, за да се се снимат как са седнали, легнали, клекнали, ядящи и във всякакви други стойки и дейности. Важното е, че го правят на ЦАРИГРАДСКО. После дойдоха барабаните, танците, песните, хорáта и още снимки.
Наизлязоха и всички стари хипари със скъсаните си дрехи и свитите цигари. Разбира се, появиха се и хипстърите. Протестите дойдоха точно навреме, за да помогнат на тази субкултура да добие национален мащаб. Това е и втората причина, поради която пиша това - мразя хипстъри. За тях протестите бяха идеални. Снимки и протестиране т.е. свобода - всичко, което прокламира хистърията.
При хипстърите и при протестите има едно общо нещо. Медиите. Комерсът. Хипстърите станаха маскултура. Движение на младежта. Тя уж се гради на идеята за свобода на изкуствата, независимост на човека, идентичност, различие. Негативно отношение към еднообразието и отхвърляне на общоприетото и т.н.
Всичко това рязко противоречи с реалния им облик. Те изцяло зависят от интернет. Изглеждат еднакво. Хипстърията стана мода, а има голям контраст между основите на тази субкултурата и скъпите маркови дрехи, които им станаха униформи.
Хипстърите вече не са общност, а мода. А модите идват и си отиват. Това се случи и с протестите и продължава да се случва. Както всичко, което правят хипстърите, казва: "Здравейте, аз съм хипстър" , така и всичко, което правят протестиращите, казва "ОСТАВКА, АЗ ПРОТЕСТИРАМ, ОСТАВКА".
Протестите ги убиват медиите. Смазват ги. Наистина не ти ли е писнало всеки ден по всички телевизии да се говори почти изцяло за протести. Кадри, записи, коментари, анализи. Като да гледаш един и същ филм десет пъти. По едно време просто ти писва и сменяш канала. Започваш да изпитваш неприязън и се дразниш, че не можеш да си изпиеш кафето сутрин без да чуеш за "масовото недоволство".
Неизбежно е да не си кажеш "пак ли за теа, бе, не виждат ли, че нищо няма да направят". Според мен това донякъде е и целта на медиите. Свръхинформираността убива интереса. Благодарение на медиите, протестите се превърнаха в мода - и тя, като всички останали, ще отмине.
Аз съвсем не съм срещу протестите. Даже съм за. Бих ходил да протестирам всеки ден, ако знаех,че има смисъл. Бих крещял ОСТАВКА, ако знам, че има кой да ме чуе и да се съобрази с това. При тези протести знам, че ако ме чуят как крещя, просто ще си сложат тапи за уши и ще спуснат щорите.
Протести се правят на места, където има смисъл от тях. Смисълът е в това да те чуят, да те видят, да се поинтересуват от желанията ти и да се съобразят с тях. Трябва да има някаква форма на диалог, за да има протести. Тези протести са безсмислени.
"Правителството не се притеснява от протестите" казват тези в парламента. Всеки ден те излизат по телевизията и казват на целия български народ, че не им пука какви са желанията на протестиращите.
Тук идва и третата причина, поради която пиша това - харесвам оръжия. Всъщност от там, откъдето идва демокрацията - от Елада, протести не е имало. Имало е бунтове. Въоръжени ядосани хора с факли ходят по улицата - и не викат "Оставка". Те нямали искания. Имали заповеди. Ето такава е била демокрацията.
*Хюбрис (на гръцки: ὕβρις) означава арогантност и надменност, липса на връзка с реалността, надценяване на собственото положение и обида към боговете, което води до последващо наказание и поражение. Хюбрисът е най-страшната постъпка в Древна Гърция, последвана и от най-страшни наказания и разрушение. (Wikipedia)
