Бойко Борисов обича да го играе загрижен. Влиза в положението на абсолютно всеки потенциален гласоподавател. Снима се широко усмихнат с баби, дядовци, щерки в народни носии, внучета и с който още се наложи. Докато беше на власт даже се случваше да шляпне зад врата кметове и областни управители за кеф на народонаселението. Популизъм, нищо особено.
Далеч по-любопитно е когато Борисов започне да се притеснява за някоя партия и особено за нейния лидер. Там вече няма плоски лафове за пред камерата, а много тънки сметки за няколко хора напред.
Според бившия премиер, оттеглянето (което все повече заприличва на сваляне) на парламентарния зам.-шеф Христо Бисеров е само началото - следващите в списъка са също толкова важните за ДПС Лютви Местан и Йордан Цонев. Причината: почетният председател Ахмед Доган виждал как „буквално се срива, сатанизира се неговата партия".
Един вид, Сокола ще се завърне от пенсия, подобно на един същ княз Борис I и ще спаси ДПС си от тръгналите по лош път свои наследници. Само не се споменава дали в края на приказката Местан и Цонев ще са оковани в тъмница с избодени очи. Дано не, не би било хуманно.
За Борисов повторното възкачване на „един от най-добрите политици на прехода" на трона на ДПС явно е нещо като хепиенд. Не е чудно - Лютви Местан, Йордан Цонев и Христо Бисеров така изиграха картите си в този парламент, че принудиха БСП да им даде невиждана до момента власт. Те не сметнаха за нужно да връщат услугата, която Борисов (само той си знае защо) им направи, като не разследва подробно далаверите на първата тройна коалиция и даже взе под крилото си техни кадри (например в земеделието).
Обстоятелствата дадоха шанс на експремиера. Чужди служби хванаха съмнителни траншове на Христо Бисеров и се наложи той да бъде разкаран, за да не го завари разследването на зам.-председателските места в парламента и ДПС. Цялата неяснота около ситуацията допълнително мобилизира антиправителствените протести, които вече 5 месеца не стихват.
Бойко Борисов призовава в един ден за предсрочни избори и катарзис в ДПС. Посланието е ясно - при нов вот разпределението на силите ще е различно и ако ДПС иска да е все така „незаобиколим фактор", ще трябва да се огледа за нови партньори - тайни или не. Според Борисов, това явно минава през завръщане на Ахмед Доган и премахване на най-непримиримите от антуража му.
Не „най-корумпираните", а тези, които не биха работили с ГЕРБ. ДПС е изградена по такъв начин, че макар и в сянка, Доган със сигурност е наясно с икономическите интереси, обръчи и лобита на всичките си съратници. Ако в движението има срив и поводи за сатанизация, почетният му председател (титлата звучи като „почетен президент" на футболен клуб, обикновено се присъжда на силови бизнесмени-благодетели) със сигурност е замесен.
Но просто Бойко Борисов иска да работи с него в следващия парламент.
Не съм фен на Борисов, даже не го харесвам. След това уточнение следва и но-то: тази медийна кампания срещу него все повече започва да ми прилича на кампанията срещу Костов след падането му от власт. Това вече само по себе си е подозрително. Причината според мен е, че както Костов имаше все още много подръжници тогава, така и сега Борисов се ползва с добра подкрепа. Целта е ясна, всеки враг на партията майка да бъде умъртвен. Както Костов, така и Борисов бяха създадени от номенклатурата, но се еманципираха и решиха да следват собствен път - естествено бяха премахнати. Дотук с приликите. Иначе като личности, управление и т.н. нямат нищо общо, но явно се оказаха еднакво опасни за БКП.
А бе хора какъв Бойко,какъв Рахойко ви гони? Бизнеса използва негативните чувства на хората спрямо държавата които самия той създава тъй като той управлява държавата. Капиталистите представляват държавата, но се преструват, че са срещу нея и използват недоволството на народа от собственото им управление за да лишат последния от все по-намаляващото количество контрол което осигурява обществената полезност на стопанската дейност. Резултата от цялата работа е, че човек се чувства сам, сам срещу държавата, срещу реда, а често и срещу закона, срещу цялото общество. Вярно човек може да има много приятели, но факта е, че съществуването му зависи много повече от правилното функциониране на държавата отколкото от приятелския кръг. Така че, хора, подкрепяйте държавата си! Разберете, държавното и общинското са наши! Грижете се за тях! Частното е на филанкишията, нека той сам си се грижи за него. Нека си вземем държавата обратно! Но това естествено не може да стане с политическо невежество, апатия и бездействие нито пък ще стане за един ден.Нито с протеста на 50/100 платени кукли на конци!