Кевин К. е роден през пролетта на 2000 г. Името му не е българско, не е традиционно, но родителите му го харесват. Взели са първата буква от името на дядото и са го променили като името на известен футболист. Така е по-модерно. Кевин расте като типичното българско дете в началото на XXI в. Живее в един от големите български градове.
Когато е дошло времето, той е записан "с връзки" в най-близката детска ясла, а след това и на градина. На седем е записан в първи клас в близкото общинско училище и това е едно от най-важните събития в личния му живот. В живота на България се е случило нещо също толкова важно - страната е станала член на Европейския съюз.
2007 г. - Децата, които са се родили през първата година от новото хилядолетие, вече са преживели първите си седем, както казват най-важни, години, когато България най-после официално е приета в семейството на европейските държави. Днес Кевин и тези деца са на единадесет години и са в пети клас. През 2037 г. те ще бъдат в своята сила и възход, с възможности и перспективи пред себе си. Поне така би трябвало да бъде.
От днешната гледна точка, за България през 2037 г. би трябвало да кажем "или добро или нищо". Картината не е много радостна. Нито оптимистична. И все пак - ако искаме да хвърлим поглед в бъдещето и да го направим с голяма доза достоверност, удачен вариант би бил да влезем в една училище и да се огледаме. Там ще видим тези, които ще живеят това бъдеще. Като Кевин. Без да се уповаваме на врачки и гадателки, ще видим една достоверна картина на стоящото пред нас житие и основните участници в него.
Както винаги, истината е скрита в детайлите. Ако хвърлим бегъл поглед към тези деца, ще видим едни обикновени ученици. И всеки един клас съдържа в себе си разнообразието на човешки характери и способности. Ако в едната крайност са децата, които се справят добре, стараят се и знаят какво е да постигаш, в другата са 11-годишни екземпляри с вече объркан живот и ценности. Те, разбира се, не го знаят и вероятно няма да се досетят дълги години занапред.
Защото качествата и недостатъците, които носят, са всъщност тези на техните родители. Подражанието е нещото, което ги подготвя за живота и те подражават на големите. Така се учат. В училището, зад чиновете, ние виждаме това, което са днешните майки и бащи. Виждаме себе си като в криво огледало. Финансови възможности и интелектуален капацитет. Културното и социалното ниво.
Редом един до друг са седнали безработният и работещият за скромна заплата, мутрата и чиновникът, полицаят и зависимият от дрога. Има и още една категория - невидимите родители. Техните деца са изоставени - де факто или де юре - е без значение. Раждат се групи от бъдещи хора - ярки личности и невидими човечета, добри и лоши, умни и глупави, възпитани и простаци.
Между отделните групи има разделение. И то става все по-голямо. Сблъсъкът е все по-ожесточен. Въпросът е коя група ще надделее. Дали групата на тези, които са изграждали ценности и навици, или на тези, които, по примера на големите, са останали на най-ниското възможно ниво. Коя група ще постигне критична маса, за да повлияе на всички останали? Дали умните ще водят смелите, или хитрите ще управляват наивните? Както се казва в една известна сентенция - за да победят лошите, достатъчно е добрите да не правят нищо. Трябва да го помним.
В България е пълно с хора, които съжаляват за живота си. За начина, по който е преминал. За това те обвиняват световната конспирация, комунистите, антикомунистите и извънземните. И никога себе си. Истината е, че спасението на давещите се, както се знае, е в ръцете на самите давещи се. А напредъкът на българите е в ръцете на самите българи. Той зависи само и единствено от мечтите им, от техните стремежи и ценности. Днешните деца са тези, които ще променят утрешната България. А детските мечти и стремежи ги създаваме ние сега. За съжаление те могат да променят България както към по-добро, така и към по-лошо. От нас, техните родители и учители, зависи в каква посока ще поемат. Днес.
През 2037 г. Кевин ще се обърне назад и ще погледне родителите си. Може би ще ги погледне с любов, благодарност и уважение заради всичко, което са направили за него и за хоризонтите, които са му разкрили. А може да ги погледне с омерзение и с много въпросителни в очите. Ако изобщо му пука и се сети за тези преди него.
