Един бивш директор на митниците смяташе, че България отделя твърде много ресурси за борба с наркотиците, при положение, че те не нанасят сериозни щети на най-големия български проблем - бюджетът.
В последната година по отношение на наркотрафика личи отсъствието на операции. Това се случва на фона на оценките, че 50% от хероина за ЕС минава през българска територия и една четвърт от кокаина се доставя през мрежи, в които има значимо българско участие.
Няма прост отговор какво да се прави с тази "българска наркоспецифика".
Заловеният в коли на рали "Дакар" 1.4 тона кокаин на френското пристанище Хавър показва, че това по всяка вероятност е поредният добре измислен канал за внос на кокаин към Западна Европа.
Българското уравнение
Слабо или силно е българското "съучастие" в операцията зависи от самата операция - доколко са замесени български граждани, на какво ниво са и т.н. Това в момента не го знаем. Най-вероятно не го знаят и българските отговорни институции.
От другата страна на уравнението е на какъв етап са се включили българските правоохранителни органи, каква част от информацията се споделя с тях. А това зависи също и от степента на доверие, с която се ползват нашите полицейски и специални служби сред партньорите си в чужбина.
Информацията, която се споделя от партньорите, рядко е симетрична. Българската страна обикновено дава много повече, отколкото получава. Иронично е, че - подобно на криминалните - и при работата на полицейските структури личното доверие е най-важното нещо.
Кой размести службите?
В света на ъндърграунда, нашите криминали се ползват с безспорна репутация, а полицейските и специалните служби имат проблеми.
Една добра илюстрация е случаят с Евелин Банев-Брендо. Според италианското разследване нашият сънародник "е бил на върха" на една от четирите най-големи мрежи за внос на кокаин в Европа. В същото време през 2008 г. той беше предупреден от "къртица" и така се провали разследване срещу него.
Мина дълго време, за да се възстанови доверието. Като цяло обаче през последните десетина години българската страна печелеше доверие.
В този план преминаването на ГДБОП от МВР в ДАНС не остана без последствия за дейността на специализираната служба. Промяната беше не толкова в резултат на рационален анализ, а по-скоро от политически и личностни съображения.
Вероятно най-сериозният проблем, чиито последици тепърва ще усещаме, е сливането на специална полицейска служба с контраразузнавателна.
Това създава напрежение при отношенията с чужди служби - полицейски и специализирани, които се въздържат да работят с агенции по сигурността, както и на ниво съд - в някои страни от ЕС не се приемат доказателства, придобити от подобни структури.
За много и различните последици от сливането на ДАНС и ГДБОП архитектите му нямат дори общо знание, за да разберат какво са свършили.
Развитието след това бе едно постоянно оглеждане и наместване на самите кадри вътре в службите. Много хора, които работеха по наркотици и организирана престъпност, бяха сменени, преместени, други принудени да напуснат, трети дори уволнени.
Разбира се, най-много, като при всяка политическа промяна, са пенсионираните. Новите назначени, освен че им трябва време да спечелят доверието на западноевропейските и американски служби, постоянно се оглеждат да не стъпят на някоя политическа или антуражна мина.
Така че институционалните сътресения, които възникват по политически причини, водят до загуба на капацитет.
Стъпка назад, въпреки опита "Кошлуков-Севлиевски"
Но освен случаят с българската следа в заловената голяма пратка кокаин, обществото ни е изправено и пред опасността от повторното завръщане в Наказателния кодекс на наказания за хора, употребяващи наркотици, като за рецидивисти.
Става въпрос за отпадането на института на "маловажния случай" в проекта за нов НК, при който наказанието за притежание на наркотично вещество e глоба до 1000 лв. Така остава само текстът по сегашния член 354 (а) от НК, според който човек може да бъде осъден на лишаване от свобода за срок от 1 до 6 години и глоба от 2000 до 10 хил. лв.
Много рисково и стъпка назад, при положение, че вече имаме горчив "експеримент" - законът "Кошлуков-Севлиевски", който премахна еднократната доза и последиците бяха, че в рамките на 2 години имаше експлозия на задържаните лица за минимални количества марихуана.
Оптимистичната част на този експеримент показа, че дори в нашата лошо работеща система има рационални компенсиращи механизми. Тогава значима част от прокурорите избягваха да повдигат обвинения, а съдиите се стремяха да редуцират наказанието. Накрая новият парламент тихо промени закона.
След алкохола и тютюна, марихуаната е най-употребяваното психоактивно вещество сред младите хора не само в България, но в развитите страни. Разликата е, че в тези страни има добре премислени механизми.
Например в Англия при първо залавяне на младия човек има полицейска регистрация, а при повторно следва голяма глоба и включване в програма за контрол. Подобни рационални системи избягват крайностите, при които млади хора да попадат в затвора или получават криминални регистрации, създаващи трудности при реализацията им.
За да си представим какво би могло да се случи при новия НК си заслужава да разгледаме данните за употреба. Пропускаме темата за хероиново зависимите, които всеки ден се нуждаят от дозата си и са изключително лесни жертви.
В България, според различни оценки, около 120 000 - 150 000 млади хора употребяват марихуана няколко пъти годишно. Можем да си представим какво ще се случи, ако полицията започне да ги залавя, а съдебната система да ги вкарват в затвора. Сега имаме 10 хил. места в местата за лишаване от свобода с почти 100% запълнен капацитет.
Как ще компенсира това системата? На първо място, това ще е нов източник на огромни доходи за корумпирани служители. На второ място, ще блокираме и без това трудноработещите правоохранителни и правораздавателни системи.
Присъдата за заловен наркотик е много скъп процес - за една цигара марихуана да завъртите целия механизъм, полицаи, дознатели, експерти, прокурори, съд, оспорване до следваща инстанция.
За съжаление историята ни е научила, че на нищо не ни е научила.
