Всички - освен две държави-членки на ЕС (Великобритания и Чехия), одобриха новите и по-строги мерки за налагането на бюджетна дисциплина в еврозоната, ала общността все още не демонстрира признаци, че е открила изчерпателно решение за дълговата криза. Или пък убедителен план за възраждане на крехките икономики в отслабената средиземноморска зона на Европа.
Срещата на държавните и правителствени глави на ЕС в Брюксел имаше за цел да приключи редакцията на т.нар. фискален пакт. След продължилата седем часа среща лидерите също така разпространиха декларация, призоваваща за нов стремеж към рестартиране на растежа и борба с безработицата в Европа.
Твърде много думи - и твърде малко действия за преодоляване на кризата
Много политици и анализатори обаче смятат, че обещанията на европейските лидери да създават нови работни места са като цяло празни думи, а други се оплакват, че предложените правила за контрол над дефицита съдържат твърде малко средства, с които да се подпомогнат страните с високи разходи за вземане на заеми.
Декларацията от срещата на високо равнище избегна дискутирането на продължаващите проблеми в Гърция, където предстои втора спешна помощ от ЕС. Проблемът там е неспособността на правителството в Атина да сключи споразумение с частните кредитори за дълговете, които би трябвало да отпишат.
Докато Атина и частните й кредитори не се споразумеят за отписване на $132 млрд. от гръцкия държавен дълг, МВФ и ЕС не са готови да договорят допълнителна финансова помощ. Германският канцлер Ангела Меркел заяви, че ситуацията в Гърция няма да намери решение докато представители на т.нар. "тройка на кредиторите" в Гърция - ЕС, МВФ и Европейската централна банка, не представят доклад от проучването си какво ще бъде необходимо, за да може Гърция сама да управлява финансите си.
Под натиска на Франция
Френският президент Никола Саркози заяви в края на срещата, че в предстоящите дни "категорично ще има споразумение" по ангажирането на частния сектор в намаляването на гръцкия дълг. След срещата, провела се късно вечерта в понеделник, продължиха неформалните преговори между гръцкия премиер Лукас Пападемос и представителите на европейските институции.
Въпреки проблемите, които не са преодолени, пактът ще улесни Германия да предприеме по-силни действия от ЕЦБ за подкрепа на проблемните държави и по-мащабен фонд за спешна помощ, който да е в състояние да предотврати евентуален риск в случай че Италия и Испания изпаднат в невъзможност да плащат задълженията си.
"Това е важна стъпка към един съюз на стабилността," каза Меркел. "За тези, които наблюдават ЕС и еврото отвън е много важно да демонстрираме тази ангажираност."
Великобритания, която имаше открит сблъсък с Франция и Германия миналия месец относно споразумението, не отстъпи с нищо от позициите си. Към нея се присъедини и Чехия, която също избра да остане извън него.
"Няма да подпишем този договор," обяви британският премиер Дейвид Камерън. "Нямаме намерение да го ратифицираме. Той не създава никакви задължения за Великобритания. В наш национален интерес е тези страни да се заемат и да оправят кашата, в която момента се намира еврото", заяви той.
Саркози прозвуча почти философски, коментирайки британската непреклонност: "Има различни степени на интеграция и всички са свободни да изберат каква позиция да заемат," обобщи той.
Тепърва предстои ратифициране на пакта и евентуални референдуми
Въпреки че европейските лидери се споразумяха за създаването на постоянен фонд за спешна финансова помощ по-рано от предвижданото, те отложиха каквито и да е окончателни решения за крайния му размер и как той ще бъде финансиран.
МВФ притиска Европа да отдели достатъчно средства за осигуряване на надежден предпазен механизъм, който би гарантирал, че Италия и Испания ще могат да плащат задълженията си и да продължат да финансират дълговете си.
Германия се дистанцира от твърденията, че желае правителството в Атина временно да отстъпи контрола над данъчната и разходна политика на нов всевластен бюджетен комисар, преди да може да си осигури допълнителни финансови помощи.
Италия пък спечели борбата си за ограничаване на мащабите на фискален пакт, който първоначално призоваваше да се облекчи налагането на санкции на страни-нарушители на бюджетните правила на ЕС.
В текста е посочено, че пактът ще затрудни блокирането на санкции срещу държави, които пробият тавана на разрешения дефицит, но че същата строга система няма да се прилага към страни с прекомерна обща задлъжнялост, като Италия.
Фискалният пакт ще влезе в сила за тези държави, които се съгласят с условията му, след като 12-те държави от еврозоната го ратифицират. Това може да предотврати прилагането на проекта, ако една или две държави проведат референдуми по споразумението.
Част от участниците в срещата не са убедени, че икономиите са изход от кризата
На срещата на върха доминираше неодобрението към германската позиция за затягане на коланите.
"Не е нужно да бъдеш професор по икономика, за да знаеш, че ако имаш нулев растеж, няма как нещата да се оправят," каза Мартин Шулц, председател на Европейския парламент.
Критиците на политиката на икономии сочат като пример Гърция, която е затворена в порочен кръг на понижаване на дефицита, спадащи данъчни приходи и прогресивно орязване на бюджета, без това да води до какъвто и да било напредък в преодоляването на цялостната задлъжнялост.
Ги Верхофщадт, лидер на центристката либерално-демократична група и бивш премиер на Белгия, зае подобна позиция. "Новото споразумение консолидира фискалната дисциплина, но напълно пропуска да се заеме с обратната страна на монетата - солидарност и инвестиции, които биха създали работни места и растеж," заяви Верхофщадт. "Лидерите на ЕС би трябвало да действат, вместо да бълват още и още хартия".
