Колона от 20 автомобила, повечето от които с руски знамена, затваря основен път. Исканията на протестиращите са на пръв поглед дребни, но всъщност те настояват за промяна на българската външна, икономическа и митническа политика.
Как реагираме ние - никак.
Когато преди няколко месеца екипът на служебния министър Шаламанов извади в публичното пространство документ, който коментираше възможността Русия да започне информационна война срещу България като една от най-близките НАТО-вски държави, това произведе скандал.
Затварянето на пътя и искането за остър завой в националната политика, за да се угоди на Путин, обаче не.
На пръв поглед изглежда, че българското общество е особено чувствително към това някой отвън да задава политическата ни посока.
Чувствително към всеки, но не и към Русия.
Едно изследване на "Алфа рисърч" от преди няколко седмици доказва, че този двоен стандарт е с мащабите на обществено заболяване - един вид социална шизофрения.
В него голяма част от българите се обявяват за ЕС и НАТО, казват, че при референдум съзнателно ще подкрепят членството в двете организации.
Когато обаче им се задават въпроси как трябва да се държи България в тях, особено при ситуации, свързани с Русия, се появяват странни отговори и проценти. Те не оставят съмнение, че става дума за огромно объркване.
Подобно на това е и отношението на туроператорите с руски знамена, които смятат, че страната трябва да обърне политическата си посока, за да им оправи бизнеса.
Всъщност, всеки средно информиран човек знае от поне година и половина, че нещо се случва между Европа и Русия. По-задълбочените го знаят от 2011 г., когато Владимир Путин премаза предизборно опозицията и спокойно спечели.
Средно прозорливите вероятно са го разбрали миналата година, когато ЕС наложи санкции срещу Русия, а Меркел, Оланд и дори Обама не спряха да говорят, че нещата с Русия не отиват на добре.
Но не и българските туроператори. Събудили се от зимния си сън, те не просто не потърсиха други пазари, а решиха, че политическият избор на България, който датира някъде от началото на 90-те години, не им отърва.
Разбраха, че ЕС, САЩ, правителството, кой ли още не, разбира се без самия Путин, носят вина за това, че тази година ще има по-малко рускини по заблатеното българско Черноморие.
Трябва ли българското общество да носи отговорност за това?
Всъщност българската държава вече един път е улеснила т. нар. туристически отрасъл, като му е намалила ставката за ДДС, както и на хазарта.
Тя не е направила това за здравеопазването, образованието, книгите или ИТ индустрията. Направила го е за туризма, който днес развява знамената на друга държава.
Да си представим сега, че вместо Путин, президентът на ЕС Жан Клод Юнкер беше забранил на европейците да идват в България.
Никакви немски и английски пенсионери повече. За тези от родния на Юнкер Люксембург - да не говорим.
Дали щеше да има тогава колона от автомобили между Варна и Бургас със знамена на ЕС и хора, които да призоват България спешно да преразгледа отношенията си с Юнкер и съюза?
Дали щеше да има спешна среща в министерството на туризма, която да излезе с идеята на българите да се раздават купони за летуване на българското Черномоерие?
Очевидно е, че нищо от това няма как да се случи. Първо, защото Юнкер, макар и странен, никога не би си помислил да каже на европейците къде да ходят да почиват; защото ЕС, Слава Богу, не е Русия, както и защото Брюксел не е Москва.
Но най-вече, защото между Варна и Бургас нямаше да има нито една кола с европейско знаме.
Знамената по колите обаче не се появяват току-така. Те са плод на дългогодишна работа на образователната система, социалните контакти и възможността да прекосиш повече мисловни и физически граници.
И ако ние имаме някаква вина към онези, които днес протестират с високо вдигнати знамена на Русия, тя се състои в това, че не принудихме държавата си 25 години да промени много от тези неща.
В учебниците ни все още пише, че Русия идва и освобождава братята си славяни, въпреки че няма случай една империя да освобождава и дава независимост на територия от друга империя без нищо.
Все още учим, че на 9 септември 1944 Червената армия се противопоставя на фашистите в България, въпреки че тя просто подкрепя един преврат. В центъра на столицата ни най-големият паметник е на руския император, а улицата, където се намират правителството, президентството и Българската народна банка е кръстена на руски княз, улицата на Софийска община не се нарича "Софийска", а "Московска"...
Националният ни празник е на дата, на която Русия подписва един договор, в който България дори не се споменава.
Във всеки един град има улица, която се нарича "Цар Освободител" и това не е български цар, а руски.
В България все още има училища, в които руският е задължителен.
При това положение информационната война е в самите нас, в рамките на нашето общество. За да се разпали не й трябва много. Няколко руски интереса, малко знамена и 20 автомобила.
