Фидел Кастро: Завръщането на един по-укротен лидер

След дълго боледуване и отсъствие от обществения живот, бившият кубински президент Фидел Кастро отново се завръща под светлината на прожекторите - и се е заел с нещо, което изглежда като изграждане на сериозно наследство.

В мащабно интервю с журналиста Джефри Голдбърг за "Atlantic", Кастро се извинява за отношението на режима му към гейовете, заклеймява антисемитизма и признава провалите на икономическата система на Куба. Голдбърг е бил на почивка на, както го нарича, "Народна република Мартас Винярд", когато е получил обаждане, че Кастро желае да се срещне с него в Хавана.

След като всички смятаха, че умира, Кастро се появи в момент, когато комитетът по земеделието на Камарата на представителите гласува за отмяна на забраната на пътуванията до Куба, а братът на Фидел - Раул, предприема сериозни стъпки за икономическото отваряне на страната.

Икономика в нов стил

Кубинската федерация на трудещите се оповести в понеделник, че правителството възнамерява да освободи половин милион държавни служители в очакване на преминаването им "в частния бизнес".

Дали икономиката в нов стил - такава, която позволява на обикновените граждани да отварят собствени фирми и да продават стоки - ще погълне всички излишни бюрократи?

Въпросът остава без отговор, но демонстрира най-ясното отстъпление от ерата на Фидел.

Куба опипва пътя към нов икономически модел - и 50-годишното американско ембарго върху Куба се възприема като отживелица от вътрешната политика. Вместо да спира революцията, то помага на Кастро да остане на власт, като осигурява удобна изкупителна жертва за трудностите на страната.

В телефонен разговор в понеделник с репортери, експертът по кубинските въпроси Джулия Суайг заяви, че администрацията на Обама признава американската политика по този въпрос за остаряла, но стабиността на прехода на властта от Фидел към Раул е направила промяната недотолкова спешна.

Тя изтъкна, че политиката към Куба след края на Студената война не е толкова обвързана с националлната сигурност - свързана е почти изцяло с вътрешната политика. Населението от кубински емигранти във Флорида остава непреклонно против премахването на ембаргото, а то представлява огромна маса от гласоподаватели.

Мерило за латиноамериканските лидери

Голдбърг казва, че не вижда Кастро да пренаписва собствената си история, или да се опитва да изтрие миналото - а вместо това се връща назад и размишлява върху последните 65 години от своя живот.

Той остава мерило за латиноамериканските лидери, както и за лидерите на необвързаните страни другаде, основно на Иран.

След като си припомня собственото си детство - и как антисемитизмът се корени в невежеството, той пожелава да изпрати следното послание до иранския президент Махмуд Ахмадинеджад: "Спри с клеветенето на евреите."

Кастро къса взаимоотношенията с Израел през 1973 г. и оттогава последователно застава на страната на палестинците в конфликта в Близкия Изток, но това не го прави антисемит по убеждение, казва Голдбърг, допълвайки, че "самата идея за отричане на Холокоста изглежда му звучи оскърбително."

Осмислянето какви точно са плановете на Кастро е обърквало американски президенти и политици в продължение на десетилетия. Дали това е последната проява на старец, който си угажда - или това е организирано отваряне към нови двустранни взаимоотношения със САЩ, които биха определили Кастро на 84 години в голяма степен като революцията, която той е водил като младеж?

Кралят в оставка

Голдбърг твърди, че поканата, която е получил, е звучала спонтанно - че това не е било план, задействан от външното министерство на страната, а нещо, което Кастро е искал да направи - и вече би могъл да го стори, след като е на практика "кралят в оставка".

Кастро изглежда толкова изненадан, колкото и всички останали, че има това ново време за живот - и явно е решен да впрегне тази нова енергия по свой собствен начин, но не като противопоставяне на стъпките на брат си.

Голдбърг казва, че когато капитализмът превземе света, Фидел ще бъде последният, който ще каже "не", но той не застава на пътя на това, което брат му прави, за да въведе принципите на по-свободния пазар в Куба.

Фидел не взима властта, нито иска властта си обратно, а отваря нова глава в живота си, която не е свързана с ежедневно управление, и би могъл да поеме в най-различни посоки.

Кастро си припомня кризата с ракетите през 1962 г., и как спокойното лидерство на Кенеди предотвратява това, което би могло да бъде изпреварващ атомен удар върху Куба. "Зададох един въпрос за кризата с ракетите, и отидохме на конни надбягвания," разказва Голдбърг, обяснявайки, че Кастро възприема Обама като лидера, който може да овладее войнствените намерения на Израел към Иран, точно както Кенеди слага спирачка на генерал Къртис Лимей и другите в неговия кабинет, които са били много по-ентусиазирани от идеята да използват американска военна сила за разрешаване на ситуацията.

Именно материалът на Голдбърг в "Atlantic" за малко по-големия шанс за атака на израелците върху ядрените съоръжения на Иран привлича вниманието на Кастро.

Куба винаги е била твърде малка за Кастро

Сега, след като Кастро си е върнал доброто здраве и гласа, той ще намери начин отново да привлече вниманието. Куба винаги е била твърде малка за него - и  сега той има шанса пак да бъде адекватен на момента.

До преди десет години това, което американските президенти са правели или не са правели по отношение на Куба, е имало голямо значение. Сега САЩ са тези, които са все по-маргинализирани, докато Куба премахва бариерите пред чуждестранните инвестиции и еволюира към нов икономически модел.

Администрацията на Обама, свръх-заета с други по-належащи проблеми, е оставила политиката си към Куба да се носи по течението. Ерата на Буш поддържаше промяна на режима като своя цел, а арестът на американския предприемач Алън Грос по-рано тази година отразява кубинските подозрения към намеренията на САЩ. Желанието във Вашингтон да признае, че това, което търговецът на комуникационно оборудване Грос е доставял, е било за програми, които в Куба се приемат като твърде провокационни, е слабо.

Завръщането на един по-стар и вероятно по-укротен Кастро е насърчително, но все още има много неща, които трябва да бъдат уредени от двете страни, преди американците да могат да се насладят на краткия полет до Куба със същата свобода, с която пътуват из цял свят до други комунистически страни.

Новините

Най-четените