Няма да питаме как Васил Щонов стана министър на енергетика, но ще ви разкажем един виц.
Събрал президентът съветниците си и казал: „За енергетиката ни трябва нов човек". „Що нов?" - попитал някой.
„Що нов" е добър въпрос при положение, че проблемите са стари, до болка познати, а и (например) предишният енергиен министър в служебния кабинет Асен Василев прекрасно направи това, което може би сега си мислите, че се очаква от Васил Щонов - анализ и пътна карта на проблемите в сектора.
Какво всъщност казва в първите си публични действия служебния министър?
Най-напред обяви подкрепа за „Южен поток" с аргумента, че недостатъците на проекта са само в техническите детайли, а газопроводът не носел „почти никакъв риск".
„Всички вярваме в Южен поток", каза онзи ден новият министър и добави, че единственият проблем пред поредния мега-руски-енергиен-проект е, че трябва „да се направи приемлив за ЕС".
Дали обаче всички вярваме - не вярваме
Няколко дни по-късно, министърът възложи на БЕХ преустановяване на всички действия по „Южен поток". На пръв поглед - революционен завой, но не съвсем. Мотивите за замразяването остават технически, тоест - проектът просто се забавя във времето и остава за решаване от следващото правителство.
Какво се промени от "вярата" оня ден, до преустановяването от вчера, също е интересен въпрос. Видя се обаче, че "вярата" си има и финансово изражение - докато Министерството на икономиката "информира" със задна дата данъкоплатците за невзети решения от преди седмица, подопечният БЕХ директно наля 191 млн. лева за 25-кратно увеличаване на капитала на "Южен поток България".
В същия ден, в който похвали Южен поток - Щонов „обърка" цената на споразумението с „Уестингхаус" за 7 блок на АЕЦ „Козлодуй", като се наложи да бъде поправян. За съжаление - не от ресорните журналисти.
Според служебния министър цената на „рисковия" проект била 15% от брутния вътрешен продукт на България за 2013 г. (78 115 млн. лева по данни на НСИ).
Няколко часа по-късно дойде и официално прессъобщение от вицепрезидента "Стратегическо развитие и външни пазари за Европа, Близкия Изток и Африка" в компанията Майк Хърст, който уточни, че прогнозната цена за 7-ми реактор на АЕЦ "Козлодуй" е под 10% от БВП на страната (тоест по-малко от 7,8 млрд. лв.).
Висока или ниска е цената за 7 блок?
Да видим аналогичните проекти. В началото на 2014 г. Росатом спечели договор за строителство на два нови ядрени блока в АЕЦ „Пакш" в Унгария. Мощността на всеки реактор от поколение 3 е 1200 мегавата. Цената на проекта беше 12,5 млрд. евро, а Унгария осигури държавна гаранция за инвестицията в размер на 10 млрд. евро.
Друг проект на Росатом е болезнено известната ни АЕЦ „Белене", която бе възродена от правителството на Симеон Сакскобургготски през 2002 г. За строежа на Втора атомна централа трябваше да бъдат доставени 2 реактора от поколение 2+, с мощност по 1040 мегавата всеки.
Цената на проекта е не по-малко от 10 млрд. евро - това се твърди както в икономическия модел на HSBC от 2012 г., така и в анализа на отказалия се немски инвеститор RWE от 2008 г.
Къде стои 7 блок на АЕЦ „Козлодуй"? Атомната централа купува един реактор от поколение 3+ на Уестингхаус, с мощност от 1145 мвт за 5,3 млрд. долара, или малко под 4 млрд. евро.
Колко струва един реактор?
Трябва да се отбележи, че когато се купува един реактор, цената му е около 60-65% от цената на доставката на два реактора. Има примери и за един договор за проектиране и строителство.
За сравнение със споразумението с Уестингхаус - сметката показва, че един реактор от 1200 мвт на Росатом за унгарската АЕЦ „Пакш" би струвал 7,5 млрд. евро.
Цената на един реактор от 1040 мвт на Росатом за АЕЦ „Белене" би била 6 млрд. евро.
И в двата случая руското оборудване излиза по-скъпо от Козлодуй 7, при това - с разлика от 50% отгоре (Белене) до 88% (Пакш).
Атом срещу атом
Още по-ясна би била картината, ако се изчисли колко струва 1 мегават построена мощност спрямо цената на целия проект.
При цена от 7,5 млрд. евро за 1200-мегаватовия реактор в унгарския проект на Росатом, 1 мвт мощност струва 6,26 млн. евро.
При цена от 6 млрд. евро за 1040-мегаватовия реактор на Росатом в „Белене", 1 мвт мощност излиза 5,75 млн. евро.
По същата формула - 1 мегават мощност в Козлодуй 7 излиза 3,5 млн. евро.
Ясно е, че енергетика е сектор от националната сигурност на страната. Ясно е и, че това е тема, по която в България всички са компетентни - от бившия вътрешен министър и някогашен учител по математика Румен Петков до Росен Плевнелиев.
Ясно е също така, че енергетиката в България е геополитика, а диверсификацията за по-голямата част от играчите на политическата сцена означава загуба на контрол и пари.
Щонов е прав, че в проекта Уестингхаус има риск - да не би проблемът да е в това, че той е структуриран така, че от него не може да се краде.
Симеон Дянков се канеше да „пляска руснаците", а няколко месеца след като напусна правителството, получи предложение, на което не можеше да откаже. Първо стана ректор на Руската икономическа школа, после - надзорник на Внешторгбанк.
Дянков така и не опроверга съмненията, че е получил поста заради отказа му да свидетелства по арбитражното дело за АЕЦ „Белене" въпреки многократните настоявания на българската защита.
Какъв иска да стане Васил Щонов като порасне?
