Мубаракване

Хосни Мубарак в Египет падна от власт. И други хора в арабския свят също. Направо неусетно, ако съдим с мерките на обичайните революции в Близкия изток.

Политическият живот вече не е същият. Ако следваме логиката на смените във властта от последните 20 години, лидерите, които изглеждат напълно непоклатими на постовете си десетилетия напред, ще падат от власт поради смешен повод и от „смешно" по размер улично гражданско недоволство.

Как става така?

Улицата вече не е цялото пространство на политическата борба. Абсолютно всички експерти, медии и активисти са убедени в едно - че новата територия на борбата е Интернет. Уличните акции са само почти незабележимия връх на политическия айсберг, който разтриса отгоре до долу кораба на властта.

Не споделям песимизма на българските експерти, които омаловажават Интернет участието за сметка на уличното участие и жалят за масовите демонстрации от 90-те години. Според мен има нужда от едното и от другото, двете се допълват, но Интернет участието не бива да бъде пренебрегвано. В крайна сметка, целта на всяко политическо действие е промяната на съзнанието, а ако върху нещо действа виртуалното пространство, то е точно върху съзнанието.

Видя се, че извънредното дръпване на шалтера на Интернета не успява да спре процесите на ферментация. Остава само мъртва хватка върху киберпространството през цялото време, като филтрация, цензура и тотален контрол.

Михаил Горбачов даде две много критични интервюта днес за „Эхо Москвы" и „Свобода". Защо точно днес?

Аз бих следял с интерес събитията в Русия, Италия, България и Македония, където седят уж много силни лидери, ама от друга страна - аха-аха и някой се мубаракнал*.

И не само вътрешен министър или министър на здравеопазването.

------
* Мубаракването не е мой термин, видях го някъде, но не помня къде.