INKвизиция на работното място

Хората с татуировките... онези индивиди със "странни" рисунки по телата често са вдъхновяващи, но и неразбрани понякога. Напоследък се замислям за този предразсъдък. Чудя се защо на хората, опитващи да изразят себе си, им е трудно да бъдат полезни на точното работно място.

Сякаш човекът, който има татуировка, е втора ръка, по-малко работоспособен и прочие. Всъщност рядко говорим за това. Неписано правило - искаш ли хубава работа, направи си рисунката на скришно място или просто не я прави.

За огромно съжаление все още има индивиди, които веднага си представят закоравял затворник със зелени татуировки или симпатичен старец, чието бедро е покрито с огромна котва, под която е изписано името на някогашна любима.

Наличието на татуировка не означава липса на интелект, качества и възможности. Изразява личността, показва нещо красиво и скъпо, понякога сантиментално, изразява философия и запаметява мили спомени, запечатва образа на скъп човек, изобразява мечта, напомня колко е важна усмивката.

Замислям се и върху това, че почти на всяко място е добре оценено, ако човек има собствен стил и почерк. Просто умее да върши работата си, но го прави по свой собствен начин. Получаваш поощрение, ако се отличаваш с лични качества и собствени идеи на работното място.

Ако работиш в сферата на печата, е огромен плюс, в случай че пишеш текстовете си със специфичен стил, който да се харесва на читателите, както и да те откроява от всички останали. Много фирми търсят креативни младежи с „иновативно" мислене. Наличието на креативност е предпоставка за някаква изразена индивидуалност, нали?

Но когато имаш възможно най-отличителното нещо... до тук си. Дори не можеш да участваш в конкурс за красота, ако имаш татуировки. Нелепа история.

В мненията на хората се откриват схващания, които са забавни в своята абсурдност. Всички рок музикантите са наркомани. Татуираните са затворници. Протестиращите студенти са платени. Хомосексуалните са сбъркани. Чужденците са крадци.

Започвам да мисля, че трябва някой да се въоръжи с грамофон в ръка и да изкрещи на всички непросветени люде, че онези- татуираните хора са част от нещо специално, нещо, което е с културна стойност и е свидетелство за любов към изкуството, към себеизразяването. Лекарят с татуировка по никакъв начин не отстъпва на останалите. Понякога и тези, без татуировки, които обаче са напълно подходящи за работата си, са доста по-....неизпълнителни, да кажем.

Мъчим се да вървим към някаква модерност. Навсякъде се говори, че трябва да има бъдеще за децата, че трябва да се осигури път на младите, но тези млади никой не ги приема с характеристиките на поколението им. Защото ние - младите и татуирани, сме способни, можещи и амбициозни. Промяната трябва да настъпи първо вътре в хората.

Осъждането и липсата на толерантност, която твърдим, че притежаваме, са тъмни петна у хората, които трябва да започват да избледняват и постепенно да изчезнат, отстъпвайки място на цветните мастилени петна, красящи телата на младите.

Все пак се надявам, че не е далеч денят, в който сърцето на системата ще бъде отворено за това ниво на култура. Защото за "проумяването" и "разбирането" на татуировките е необходимо сърце, което да може да усети, да се докосне до тези красоти, съхраняващи наистина значимите за нас неща. Всеки човек е една отделна картина, един дневник, един малък свят. Нима има нещо лошо в това да добавим малко цветно мастило в понякога сивото ежедневие?