Често пъти най-ужасяващите истории се случват на най-красивите места. Точно това е Белене. Корморани и кости.
На приблизително 230 км от София, безмерно изостанал и обезлюден, градът с първия и най-голям концентрационен лагер на комунизма линее бавно в сянката на онова, което никога няма да се върне.
25 години след краха на режима, остров Персин - обсадено парче земя от тихия Дунав, гроб на хиляди "неблагонадеждни", все още е тема табу.
За зверствата, които са се случили там, удобно се мълчи. Макар че надали има по-подходящо място за почит към загиналите в мракобесията на комунизма.
Двоен шанс
Островът сякаш се намира в друга вселена, а всъщност с Белене го свързва само къс понтонен мост - и разрешение за достъп от Министерството на правосъдието заради действащия затвор за тежки криминални престъпления, където пребивават около 400 души.
Когато стъпите на острова, веднага ви прави впечатление неговият мащаб - 15 км дължина - блата и ниви, препасани с изкопани на ръка диги от лагерниците - основи за общо 35 км пътища. Както и неговата красота.
Днес територията на Персин, както и по-малките острови около него, представлява див природен парк, където могат да се наблюдават уникални птици и растителност. Уви, Белене засега не може да извлече дивиденти от съчетанието на история и природни забележителности.
А най-големият радетел това да се случи е един "войник на Ватикана" - католическият свещеник Паоло Кортези.
Той е в България от 4 години, през които е натрупал цяла библиотека за тоталитарните репресии, и със свършеното може да засрами всички български институции. Освен че поддържа католическата църква в перфектно състояние и се грижи за енориашите (в Белене доминиращото вероизповедание е католическото), италианецът, родом от Бергамо, е и
най-активният привърженик на идеята за Мемориал в памет на жертвите и Музей на комунистическите репресии в Белене.
Отец Паоло подчертава (на перфектен български език), че това ще бъде първото подобно място в България: "Тук, единствено от страните в Източния блок, няма музей в памет на загиналите в концентрационните лагери. Защо да не се отвори, за да идват туристи и ученици".
Между 1949-та и 1989-та през лагерите в страната са минали 30 000 души (официални данни няма, според други източници са над 280 000 без присъда).
Лагерът на остров Персин „официално" е закрит през 1959-та - това са и най-жестоките години, когато денонощия наред затворниците копаят диги на ръка, разтоварват камъни, живеят в дървени колиби и нарочно са прекарвани през блатата.
Освен за заточение, остров Персин е служел и за гробница на много от жертвите на по-късния зловещ лагер в Ловеч, където всяка вечер са пребивани до смърт 10-15 души. Телата не е трябвало да се връщат на роднините, за да не се разбира за жестокостите, затова блатистият терен на дунавския остров е бил „подходящ" според садистите от ДС.
Мъжкият затвор е отворен отново през 80-те години - на мястото, където някога е имало бараки, са построени сгради, в които са заточвани несъгласните с т.нар. "възродителен процес" български турци.
Белене е траурна значка, която има бъдеще
Идеята на Паоло Кортези е да се направи възстановка на "оригиналния" трудов лагер на остров Персин - дървените колиби, построени през 1944 година и в последствие разрушени, а Музеят на репресиите да бъде в самия град.
Той настоява островът да се отвори, за да може обществото, най-вече учениците, да разберат какво се случвало само преди няколко десетилетия.
"За да не се повтаря историята никога вече", казва отец Паоло, който е и наш "екскурзовод" из т.нар. "втори обект" на остров Персин - мъжкият затвор.
Сред блата и треви, останките от някогашното Трудово-възпитателно общежитие (евфемизъм по ДС) са плачевни - и единствените, които живеят там са три кози.
На подигравка козите са наречени Газдов (по името на управителя на ТВО в Белене и Ловеч Наколай Газдов), Китов (по името на друг лагерен началник) и Гогов (по името на подполковник Петър Гогов - началник на Трудова група МВР Ловеч). Трите кози са превърнали в свое царство това разпадащо се безследно място.
Сградите, построени за "прием" на несъгласните с Възродителния процес, са изкормени до бетон и тухли. И те са скелети, стърчащи самотно в ничията земя, където няма кой да ги види. Няма и дори табела, която да разяснява какво е било това място. Сякаш никога не е било.
Заинтересувани от отварянето на острова са и служителите от информационния център към природен парк "Персина".
Те са отговорни за опазването на защитената природна местност, която обхваща и Беленските острови. Трудният достъп до най-големия остров, дал име на целия природен парк, затруднява работата им.
"Имаме проекти, има финансиране, но няма хора. Туризмът никога не е бил развит в Белене, най-близките забележителности са на около час разстояние с автомобил", оплакват се от информационния център, но същевременно се гордеят, че за миналата година са имали 8000 посетители. В този брой надали влизат 300 италианци, доведени от отец Паоло в Белене - предвестници на една добра възможност за приходи в града.
Островът
Инфраструктурните "обекти" тук са пет: първият е сега действащият затвор, където е забранено за снимки. Докато обикаляме острова, придружени от отец Кортези, виждаме няколко затворника, изведени на принудителен труд - рязане на храсти.
Т.нар. втори обект е бившият концентрационен лагер. Той е разположен в най-западния край на острова - между три блата, което прави бягството още по-трудно.
Жените са били настанени на съседния остров Щурчето.
Останалите обекти представляват порутени останки от кравеферма, склад за зеленчуци и обори. Трудовите норми са били непоносими, затова всеки десети е умирал от тежкото натоварване.
Свидетели разказват, че "враговете на народа" - основно политици, духовници, анархисти, артисти, интелектуалци и изобщо несъгласни с режима, в началото са изминавали разстоянието пеш от гарата в Белене (където вече не минава влак) до края на острова през непоносимата кал, в сняг или в ужасяваща жега и рояци комари.
Бъдещето
Точно на мястото на зловещия лагер, през 90-те е започнат мемориал в памет на жертвите на репресиите през комунистическия режим. Той така и не е довършен. Една единствена избеляла паметна плоча едва загатва какво е било това място.
Отец Паоло се надява, че тази пролет мемориалът ще бъде довършен и открит официално през май месец.
Следващата стъпка е да се направи архитектурен план на бъдещия парк. Отецът обаче е категоричен, че работата по възстановяване на лагера в оригиналния му вид трябва да побърза, защото онези, които си спомнят за престоя си там, вече са доста възрастни.
Държавна сигурност, за разлика от СССР, например, не е правила снимки на мястото, нито на насилията, нито на лежалите там (или поне подобни документи не са разсекретени).
Затова и мемориалния парк ще бъде възстановен единствено по спомени и рисунки.
Това ще бъде трудна задача, за радост на онези, които имат интерес истината за престъпленията на БКП и ДС да останат завинаги забравени.
Но да се спре и последното прикриване на следите от ужасяващите престъпления на режима, все още е възможно.
Химери
Вместо с надежда за промяна, Белене живее с последствията на грандиозния социалистически план за нова ядрена мощ: втора атомна централа. Проект, който тази година навършва 34 години и който глътна милиарди левове. Спирането му с решение на Народното събрание отпреди три години не промени очакванията на местните, че все някога ще имат АЕЦ.
Освен площадката за митичния реактор, единственото останало от атомната мечта са пустеещи блокове из целия град, ядрена гимназия и неясни държавни дейности. Сред тях е лъскав жилищен комплекс, разположен точно до затворения с висока метална преграда портал, който свързва Белене с остров Персин.
"Искам да взема поне една сграда за старчески дом", казва със съжаление отец Паоло, докато набързо ни въвежда в обстановката - бедност, пустеещи земи, безработица, застаряващо население... Многогодишна кражба на надежди, чиято компенсация са спомените за "онова време".
Всеки, който иска да дари нещо в името на паметта и в помощ на добрата идея за изграждането на Музей на репресиите и за парк на мястото на концентрационния лагер, може да се обърне директно към отец Паоло Кортези в католическата църква в Белене.
Защото някои неща си струват.
Официални данни за миналите през лагерите има. Това, че авторките не знаят или не искат да знаят за тях е друга тема. 28 530 минават през трудовите лагери. Повечето, но не всички, са по политическа линия. Има, обаче и криминални.
И какъв е смисълът да има възможност за отговори на статиите,след като всички несъгласни с насоката на същите се трие? Написах с прости думи мнение доста различно от предходните 6 и веднага изчезна...а пишете статии за лагери за несъгласни с режима...България...
Жалко човече си пузев. И ако ти си забравил, да ти припомня аз. Възхвалявания от тебе рашиски панславизъм работи със забраняване, насилие и демонизиране. Защото им е наследник, а путьо е негов пророк.Точно както комунягите действаха. Терора предстои. Белене сякащ никога не е било - част от палачите още си живеят спокойно сред нас, докато отрепки безродни като платените мурзилки тук врещят, че искат повторение...
Да забравим викаш. Кво ли пък толкова става сега - нахлуване на Русия в Украйна и отнемане на част от територията и. Последвала война пак там, пак с руско участие. Убийството на Немцов - под стените на Кремъл и удобното самопризнание на чеченския батка. Все нормални неща, ако ги гледаш през путьо и панславистиката. И ти да ми викаш лицемер на мен... Точно щото даже не сте признали престъпленията на СССР, за това няма как да забравим. И точно за това и наследника на СССР продължава да извършва нови престъплния.
И ако направят мемориал на Персин, с какво и на кого ще помогнат, реабилитират, овъзмездят - истинските жертви, пребити до смърт в този затвор или наследниците им, които са били ограбени, дискриминирани, потискани, наблюдавани десетилетия дори след гибелта на близките им там.
Пезев, ако и ти като Акбаря беше чукал камъни на Слънчев бряг, ако беше четири пъти изселван, ако беше брал студ в Колима......друга песен щеше да пееш... Човека е репресиран, душата му е почернена Да не мислиш ,че чете Шпигел? Той тва го е преживял
Иване, прадядо ми е прибран в Белене, защото е бил обявен за кулак и е отказал да даде имотите си в ТКЗСто през 1952г. Пребит е до смърт и са си го прибрали в чувал. Баба ми, която му е дъщеря, дипломирана учителка по математика, не е била допускана да работи това, а цял живот беше леличка в санаторна детска градина и все нощна смяна при това. Съпругът й, дядо ми- завършил Търговската Академия във Варна, е уволнен от банката, в която е работил, отново заради същото нещо и е бил счетоводител в Горско стопанство. А всичкият този тормоз му е причинил диабет и ослепяване и разбира се- пенсиониране по болест на 50 годишна възраст. Земите на някогашният "кулак" са заграбени и с фалшифицирани документи и се водят собственост на бивш кмет през соца. Всички тези пострадали хора вече не са живи. Така че - за тях, няма смисъл никакъв.
точно там - да
Прилагали сме челния опит.Първият концентрационен лагер 1862 г., е приведен в експлоатация от американските другари по време на гражданската война.НО малко по-късно по време на англо-бурската война 1899 г.,английските другари, влагат, така да се каже, нов смисъл в понятията.Даже другарят Берия с умиление и нескрит възторг, си припомня английската методология, пространно черпейки хуманизъм от западните си учители. Както казва бащата на всички народи-другаря Сталин: Как сте ги наплашили др.Берия!Аз ги викам на беседа,а те скачат от прозорците на Кремъл! Та минавали са по утъпкани пътеки нашите ръководители.
На 41 ще стана тая година пезев. И в БНА бях година и половина, видях колко и беше прехвалената соц мощ и обучение - с остарялата безнадежно съветска техника, част откоято подарък след ВСВ. Помня и достатъчно от милия ви соц живот и реализъм за да знам, че не искам никога да се повтаря.Та стига глупости дрънкахте, не ви минават тъпотиите. И тия дето бранят жени и деца, доста често ги и трепат, случайно де. И как всичките им ръководители са от русия и са се били във всички гнусни съвременни войнички с по-слабите съседи. Приднестровието, Карабах, Грузия, 2хЧечня... А прегледайте им биографиите. И стига сте ме занимавали със САЩ, не ме интересуват грам.
Павуре, а тебе ще те посъветвам-по-нежно с ойро атлантите.Както се вижда сите са много докачливи,обидчливи и объркани.Като как можем да си обясним туй ? Като така, че никви мерки на ЕЦБ не могат да възстановят доверието в еврото с любезната ненамеса на ФРезерв.А кай са кой приятел,кой враг?
Между другото, в духа на горното,как се гледа на алтернативата Европа да има отделна армия, финансирана от ЕС , с отделен щаб, под командването на европейски комисар по сигурността? Определено смятам, че американските другари изпадат в неконтролируем възторг от идеята?
Що бе павуре, рашките да не са си седяли у дома по тва време - Корея, Китай, Унгария, Чехословакия, Афганистан... Има съвпадения дори. Стига смука от тея пръсти. А г-н борката чупи глупомера, но толкова си може явно...
На 41 ...пък толкоз прост.... Жив и здрав да си, все пак трябва да има и друго мнение
Виж коментар 27