Чърчил има една знаменита фраза, която с безпощадна точност илюстрира основната разлика между икономическите системи. Той казва: "Вроденият недъг на капитализма е неравното разпределение на благата; вродената добродетел на социализма е равното разпределение на лишенията."
Тези дни максимата му получи поредното си, макар и напълно неочаквано потвърждение. Клубовете от А футболна група написаха съвместно писмо до министър председателят Орешарски, в което настояват премиерът да убеди руския енергиен гигант "Газпром" да не спонсорира само ФК "Левски", а всички отбори накуп поради националното значение на проекта "Южен поток".
Щом финансовият ботуш на братушките ще стъпи тук, то нека подметката му бъде облизана заедно, не само от избрани.
От логическа гледна точка епистоларният напън се получи крайно нелеп. Спортните началници единодушно заклеймиха държавната намеса при уреждането на спонсорство за частни акционерни дружества, каквито реално са футболните клубове и същевременно помолиха именно за това.
Недоволни от практиката държавният апарат да посредничи при облагодетелстването на един отбор - активност, широко налагана по времето на Борисов, която доста от подписалите документа навремето приветстваха и одобряваха, днес отборите искат тя да бъде по-мащабна и с по-голям социален размах, макар да става дума за абсолютно същото действие, което обявяват за погрешно.
Абсурдно противоречие, което само показва, че родните елитни отбори продължават да живеят в някакъв утопичен социализъм, в който се разпределя всекиму според потребностите. Особено забавно в цялата ситуация е, че "Газпром" вече даде да се разбере, че не приема никакво вмешателство в спонсорската си политика и след като показа веднъж на Борисов кой командва парада, сега едва ли ще омекне пред премиер, чийто мандат виси на косъм.
Пък и руснаците не са се втурнали да подпомагат още никого, така че налице е единствено социалистическия стремеж липсата да бъде разпределена на всички. Какъв по-добър адресат за подобно комично искане от "много социалния" Орешарски.
Апелът на футболните клубове и техните мастити президенти обаче крие и един друг нюанс. Той е не просто опит за ловене на риба в мътна вода, т.е. настоящето правителство направи толкова много гафове, че никой не би обърнал внимание, ако се изложи още малко.
В такъв случай силно са надценени качествата на актуалния министър-председател; да поставиш подобно условие на Газпром изисква политически финес, какъвто той очавидно не притежава. Ето как писмото всъщност остро намирисва на шантаж.
На фона на всичките си грижи, кабинетът засега странеше от открит флирт с футбола - връзка, която рано или късно всяка власт изживява по свой собствен начин и обикновено завършва грозно. Сега спортните босове сами инициираха ухажването, заигравайки се с картата на своето влияние.
Ако "Левски" беше толерираният от Борисов, то останалите съвсем угоднически се предлагат на Орешарски в навечерието на бурната политическа есен, която ни очаква. А той за пореде път няма полезен ход. Ако ги игнорира, те ще се настроят открито срещу един и без това обречен кабинет; ако се излъже да играе по свирката им, това ще означава, че повтаря ходовете на предишната власт, но с различен знак и отново ще докаже негодността си.
Който и да е архитектът на откритото писмо, трябваше да обмисли по-добре какво иска и от кого точно, за да не остава дъх на гнило от цялото начинание. Или най-малкото - да бяха адресирали съчинението си директно до централата на "Газпром".
Само че там отдавна са забравили социалистическите принципи и разпределят благата си както си искат. А Орешарски може да се поздрави за пореден път с мисълта що за странна политическа птица изглежда дори в очите на онези, които му предлагат подкрепата си.
